Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Митница В., чрез процесуалния му представител юрк. Л. С, срещу решение № 1485 от 01 юли 2015 година, постановено по адм. дело № 591/2015 година по описа на Административен съд Варна.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на [фирма] против решение към ЕАД № 15BG002000Н000614-0/21 януари 2015 година на началника на Митница В., с което е коригирана митническата стойност и са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 3637,84 лева. Съдът е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради което е отменил същото и е осъдил касатора да заплати разноските по делото. Решението е правилно.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Административният орган е приел, че митническата стойност на стоките по ЕАД № 15BG002000Н000614-0/21 януари 2015 година следва да бъде завишена по цената на сходни или идентични стоки, като за това се е позовал единствено на становището на отдел „Тарифна политика" при Митница В. за нивото на цените на сходни и идентични стоки, внесени от Република Т.. Както правилно е посочил съдът в мотивите си, митническият орган не е представил доказателства, че посочената в решението митническа стойност, е действително договорената такава между страните и така да обоснове промяната на митническата стойност на стоките.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО)2913/93 година, респективно чл. 35 от ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) (ЗМ), митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката, а това е действително платената или подлежаща на плащане цена, коригирана по реда на чл. 32 от същия регламент, ако са налице условията за това. Изводите на първоинстанционния съд, че в разглеждания случай не е установена по-висока митническа стойност на процесните стоки, са в съответствие с доказателствата по делото. Представените такива с митническата декларация, както и заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза подкрепят извода, че митническата стойност на стоките: облекла, обувки, чанти, естествена кожа, памучен плат и др. е договорената такава по сделката и декларирана с митническата декларация. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса, правилно съдът е приел, че не са събрани безспорни доказателства в подкрепа на посочената в оспореното митническо решение по-висока митническа стойност на процесните стоки.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изложил съображения, които да обосновават извода, че митническата стойност не следва да бъде определена по правилата на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/93година, посочен по-горе, респективно по чл. 35 от ЗМ. След като е приел, че договорената по сделката стойност не следва да бъде митническа такава, а по-висока и след като последователно е изключил хипотезите по чл. 30, § 1 и 2 от Регламент (ЕИО) 2913/93година, административният орган е бил длъжен да мотивира решението си и да изложи съображения в подкрепа на определената по-висока от договорената стойност митническа такава.
Липсата на неоспорими и събрани по допустимия ред доказателства за възможността и необходимостта от определяне на нова митническа стойност на внесените стоки води до липса на мотиви за издаване на решението, поради което същото правилно е отменено като незаконосъобразно.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1485 от 01 юли 2015 година, постановено по адм. дело № 591/2015 година по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно.