Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – М. против решение № 402 от 23.07.2015 г., постановено по административно дело № 309/2015 г. на Административен съд - Монтана. С посоченото решение съдът е: 1) отменил по жалбата на Г. В. В. от [населено място], обл. М., решение № 35 от 29.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ – М., с което е потвърдено разпореждане № 234/20.03.2015 г. на началник отдел „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - М., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. В. В.; 2) разпоредил изпращане на делото като преписка на пенсионния орган при ТП на НОИ – М., който да изпълни задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил Националния осигурителен институт, чрез директора на ТП на НОИ – М., да заплати на Г. В. В. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касация - Г. В. В. от [населено място], обл. М., действащ чрез процесуалния си представител по пълномощно адвокат М. К., в писмени възражение и защита оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалвания с нея съдебен акт да бъде оставен в сила, като претендира и присъждане на деловодните разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага същата да бъде оставена без уважение,...