Производството е по реда на глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ "Оспорване на индивидуални административни актове" във връзка с чл. 193, ал. 3 и чл. 187 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/.
Образувано е по жалба от Т. П. Г.-съдия в РС [населено място] срещу решение № 46.1.10 "Повишава на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 3 ЗСВ Д. И. М. - К. - съдия в Софийски районен съд, в длъжност "съдия" в Софийски градски съд с ранг "съдия в АС" и срещу решение 46.1.11 "Не повишава Т. П. Г.-съдия в Районен съд гр. [населено място], в длъжност "съдия" в Софийски градски съд поради попълване на местата" по протокол № 3 от 21.01.2016г. на Висшия съдебен съвет /ВСС/.
Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решенията с искане за отмяната им по съображенията, че само в ЗСВ в чл. 192 се урежда как се оценяват участниците в конкурс за повишаване в длъжност и преместване и тяхното класиране. В тази уредба не се създава компетентност за ВСС да урежда допълнително условията и критериите за оценка и класиране на участниците като включва и допълнителни критерии, какъвто е критерият по чл. 42, ал. 1 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи /Правилата/, поради което класиране основано на такъв критерий, въведени допълнително с вътрешни правила на ВСС е в разрез със закона. Предвид това класирането между жалбоподателя Т. Г. и участникът Д. М. -К., които са с еднакви оценки основано на придобит по висок ранг по време на протичане на процедурата по провеждане на конкурса е в нарушение на закона.
На следващо място се поддържа, че съгласно съдебната практика на ВАС цитираните правила на ВСС не са подзаконов нормативен акт, а такива по чл. 13 АПК и следва да се прилагат еднакво спрямо всички участници към момента на вземане на решението от ВСС. При това положение следва да бъде зачетен придобитият ранг от Т. Г. след извършеното класиране от конкурсната комисия в протокола за класиране, но преди вземането на решенията от ВСС предмет на настоящата жалба, което не било направено като ВСС се е съобразил с класирането на участниците извършено от конкурсната комисия на дата 27.11.2015г. към който момент участникът Д. М.-К. вече е била придобила по висок ранг, а жалбоподателят все още не бил продипридобил такъв. Жалбата се поддържа от процесуален представител адвокат Е. Й.
Ответницата по така подадената жалба Д. И. М.-К. взема становище на първо място за недопустимост на подадената жалба в частта по т. 46.1.10 от решението на ВСС тъй като с това решение не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. С него се засяга единствено нейната правната сфера и не подлежи на самостоятелно обжалване. На следващо място се поддържа, че класирането е извършено правилно съгласно допълнителните критерии по чл. 42 от Правилата на ВСС независимо към кой момент ще бъдат приложени - към момента на публикацията на решението за конкурса в Държавен вестник или към момента на класирането от конкурсната комисия.
О. В съдебен съвет, чрез процесуален представител Н. Г взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.
Върховният административен съд като през предвид жалбата, данните по приложената преписка и изискванията на закона констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от участник в конкурс за повишаване в длъжност и преместване за заемане на длъжността "съдия" в окръжните съдилища - наказателна колегия съгласно обявен конкурс с решение на ВСС по протокол № 20/22.04.2015г./обн. в ДВбр.35/15.05.2015г. В този конкурс жалбоподателят е заявил желание за заемане на такава длъжност в обявените за Софийски градски съд - заявление на л. 323 от делото, като за същите места като първо желание е подала заявление и ответницата Д. И. М. К. - заявление приложено на л. 152 от делото. Видно от протокола на конкурсната комисия от 27.11.2015г. за класиране на участниците в конкурса за местата за Софийски градски съд страните са с равни цифрови оценки 5.96 като е класирана ответницата поради притежаван по висок ранг "съдия в АС" а жалбоподателят към този момент е с ранг "съдия в ОС". Безспорно е, че след датата на класирането от конкурсната комисия -27.11.2015г. на 10.12.2015г. жалбоподателят е придобил ранг "съдия в АС" с решение на ВСС по протокол № 61/10.12.2015г. При тази промяна в хода на конкурсната процедура не само по отношение на Т. Г. а и по отношение на други участници Комисията по предложенията и атестирането към ВСС е направила предложение във варианти за вземане на решение от ВСС - да се съобрази придобиването на ранг от участниците към момента на класирането от конкурсната комисия и друг вариант да се съобрази придобиването на рангове до момента на вземане на решението от ВСС. Видно от мотивите за вземане на решенията във връзка с този конкурс членовете на ВСС с решение по т. 46.1 от 21.01.2016г. са приели първия вариант на предложението - да се гласуват участниците по реда на класирането изготвено от членовете на конкурсната комисия което означава да се съобрази придобитият ранг към дата 27.11.2015г.
Съгласно чл. 42, ал. 1, изм. и доп. с решение от 10.06.2015г. от цитираните Правила когато няколко кандидата за една и съща длъжност имат еднаква обща оценка от конкурса се вземат предвид критериите по чл. 237, ал. 1 ЗСВ към датата на обнародване на решението за обяваване на конкурса в Държавен вестник. Съгласно § 6 от същите правила започналите и неприключили конкурси се довършват по досегашния ред, което означава че за този конкурс ще се вземат критериите по чл. 237, ал. 1 ЗСВ каквато е редакцията преди изменението от 10.06.2015г. в която не се сочи към кой момент се съобразяват придобитите рангове.
Правният интерес на жалбоподателя Т. П. Г. да подаде жалба се изразява в това, че има право да участва в обявения конкурс, да бъде класиран и да бъде назначен на заявената от него длъжност по реда на желанията му. Ето защо всяко решение с което неговото участие, класиране и решение за назначаване или отказ от назначаване поради класиране на по предни позици и назначаване на друг участник засяга правната му сфера.
В настоящият случай не са спорни фактите а спорът е изцяло правен като се поставят въпросите: на първо място има ли право ВСС да издава правила и какво представляват издадените такива в частност по чл. 42, ал.1 от тях, с които да се уреждат първични отношения от процедурата по конкурсите и представлява ли разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Правилата основание за въвеждане на и допълнителен критерии за класиране на участниците. На второ място се поставя въпросът ако тези правила, в частност правилото на чл. 42, ал. 1 са приложими в процедурата по конкурса за повишаване в длъжонст и преместване, те към кой момент следва да се прилагат с оглед принципите за прозрачност, равнопоставеност, прозрачонст и предвидимост на процедурата за участниците.
По първия спорен въпрос настоящит състав констатира следното: Процедурата по провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на магистрати е уредена в раздел || а на ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). С разпоредбата на чл. 192, ал. 1 се посочва, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. При определянето на резултата за всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Според ал. 2 конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище. Цитираната уредба на ЗСВ не дава отговор на въпросите как се извършва класирането на участници с еднакви цифрови оценки при повече кандидати от свободните длъжности както е в настоящият случай. Не се съдържат в ЗСВ и норми които да бъдат приложени по аналогия тъй като сходните случай за други конкурси са в различни хипотези, неприложими за такъв конкурс. В ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) няма норми по силата на които ВСС да издава подзаконови нормативни актове за уреждане на първични отношения какъвто е настоящият случай. Поради това в съдебната практика издадените Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, приети от ВСС с решение по протокол № 9 от 07.03.2013г.,с последващи изменения и допълнения, последното от 10.06.2015г. се квалифицират като вътрешни правила по чл. 13 от АПК. Тези правила са насочени към подчинени, помощни органи и следва да уреждат въпроси от технически и правен характер без да засягат права и интереси на лица извън структурата на органа. Когато е налице засягане на права интереси на граждани и юридически лица извън структурата на органа като се уреждат първични отношения без предоставена компетентност за това тези правила, подлежат на самостоятелно оспорване по реда на АПК чл. 2 АПК или се преценяват по чл. 5 АПК във връзка с преценката за законосъобразността на друг административен акт издаден въз основа на тях. В такъв смисъл е и решение № 21 от 26.Х.1995г. на КС на РБ по конст. дело № 18/1995г. с което съгласно чл. 120 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни октове, включително и вътрешно служебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване.
При изложеното по горе настоящият състав намира, че при класирането на участниците в настоящият конкурс конкурсната комисия не може да използва други критерии за оценка и класиране освен посочените в чл. 192 ЗСВ и не може да се позове на чл. 42, ал. 1 от Правилата, приети от ВСС в нарушение на разпоредбите на чл. 192 от ЗСВ. По същите причини и при вземане на обжалваните решения ВСС незаконосъобразно се позовава на това класиране извършено от конкурсната комисия по този начин. По същите причини и Висшият съдебен съвет по своя инициатива към датата на вземане на решението си не може да въвежда други критерии освен законово предвидените при оценка и класиране на участниците в конкурса. Поради това обжалваните решения основани на правилото на чл. 42, ал. 1 от Правилата са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени и делото върнато като преписка на ВСС съдииска колегия за разрешаване на въпроса по същество.
При разрешаването на първия спорен въпрос останалите въпроси остават извън предмета на спора. Независимо от това следва да се отбележи, че приемането на допълнителни критерии, ако се приеме че е допустимо, то те следва да се преценяват към момента на вземане на решението за приключване на конкурса за назначаване или отказ съгласно разпоредбата на чл. 142 АПК. В случаите на придобиването на ранг от магистратите е по висока степен на професионално израстване който резултат няма нищо общо с процедурите по ЗСВ и в частност за провеждане на конкурси, поради което е обективен факт, който ако ще се взема предвид в тях, не може да бъде фиксиран към определена дата освен към датата на вземане на решението от ВСС. Относно съдебната практика относима към казуса настоящит състав споделя обобщената такава в мотивите към определение № 6220 от 26.05.2016г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 4620/2016г.
Предвид изложеното и на основание чл. 173, ал. 1 АПК върховният административен съд шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от Т. П. Г.-съдия в РС [населено място] решение № 46.1.10 "Повишава на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 3 ЗСВ Д. И. М. - К. - съдия в Софийски районен съд, в длъжност "съдия" в Софийски градски съд с ранг "съдия в АС" и решение 46.1.11 "Не повишава Т. П. Г.-съдия в Районен съд [населено място], в длъжност "съдия" в Софийски градски съд поради попълване на местата" по протокол № 3 от 21.01.2016г. на Висшия съдебен съвет /ВСС/ изпраща делото като преписка на Висшия съдебен съвет, съдииска колегия за разрешаване на въпроса по същество. РЕШЕНИЕТО е окончателно.