Производството е по чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни приходи" в [община], подадена чрез пълномощник, против решение №866/29.04.2015 г., постановено по адм. д.№3022/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен АУЗД №127/ 8.07.2014 г. на орган по приходите в [община], потвърден с решение №3/ 9.10.2014 г. на началника на отдел "Местни приходи" в общината. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл.209,т.3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност представените по делото писмени доказателства, не е съобразил подадени коригиращи декларации от задълженото лице. Твърди, че изводите на административния съд и по отношение размера на определените задължения за ДНИ и ТБО са неправилни, тъй като съдът не е съобразил датите на въвеждане в експлоатация на недвижимия имот. Иска отмяна решението и произнасяне по съществото на спора. О. [] не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е АУЗД №127/ 8.07.2014 г. на орган по приходите в [община], потвърден с решение №3/ 9.10.2014 г. на началника на отдел "Местни приходи" в общината. С този акт на първоначалния жалбоподател [фирма] са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2012 г. - 2013 г. за притежаван от дружеството недвижим имот, находящ се в [населено място], Промишлена зона "Север", описан като земя от 2755 кв. м и производствен обект от 2392, 92 кв. м. Имотът е придобит чрез възмездна сделка от дружеството съгласно нот. акт №155/2003 г. на нотариус с район на действие РС - А. и за него то е подало декларация №1621-661/ 2.09.2003 г. по...