Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. П. Г. – Началник на Районно управление - О. към ОД на МВР В., срещу решение № 190 от 05.06.2015 г. по адм. дело № 70/2015 г. на Административен съд – Враца, с което е отменена заповед рег. № 3093-40/02.02.2015 г. на Началника на РУ „Полиция” [населено място] към ОД на МВР В., с която на М. С. И. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция” е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и необосновано.

Ответникът – М. С. И. не взема становище по касационната жалба

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед рег. № 3093-40/02.02.2015 г. на Началника на РУ „Полиция” [населено място] към ОД на МВР В., издадена на основание чл. 204, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР, с която на М. С. И. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция”, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта за това, че в качеството си на длъжностно лице, на което при застъпване на смяна е поверено техническо средство „А. Д 7510” с фабр. № ARDN 0017, при отвода на същата е докладвал на служителите от следващата смяна, че предоставеното му техническо средство се намира в служебния автомобил „О. А” с [рег. номер на МПС], без да се е уверил, че то действително се намира в автомобила, не е положил достатъчно грижи за опазването му и е допуснал липсата му.

За да отхвърли оспорването съдът е приел, че са налице основанията за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът е установил, че на 20.12.2014 г. жалбоподателят е бил на работа за времето от 09.00 часа до 20.00 часа, разпределен в група № 1, състояща се от него самия, от свидетеля Т. Т., определен за старши на групата и служителя Р. Д. – ООР, съгласно представения План за провеждане на СПО на територията на РУ “Полиция“ О., утвърден от Директора на ОД на МВР В. на 13.12.2014 г. За извършената от групата работа е изготвена Информационна карта на наряда - Б 244133, в която са описани извършените от групата дейности по време на дежурството им и е отбелязано че са работили от 8.30 часа до 20.30 часа.

Безспорно е установено, че в началото на дежурството И. е взел необходимото за дейността през деня техническо средство А. Д 7510, същото е оставено на задната седалка на управлявания от него служебен автомобил, където са се намирали и служебните чанти на служителите. При приключване на смяната дрегерът не е свален от автомобила, а на застъпващата смяна е съобщено, че е оставен там. Около 22.30 часа същия ден И. и свидетелят Т. са били уведомени от дежурните от следващата смяна, че дрегерът не се намира в автомобила, всички заедно са го търсили, но същият не е бил намерен в нито един от наличните автомобили или в управлението.

Във връзка с установената липса на техническото средство е проведено дисциплинарно производство - изготвени са докладни записки от И., свидетеля Т. и дежурните от следващата смяна В. и М.; снети са обяснения от лицата, съпричастни към изчезването на техническото средство; изготвена е справка рег. № 3090-262/09.01.2015 г. с предложение на И. да бъде потърсена дисциплинарна отговорност; държавният служител е бил поканен да даде писмени обяснения във връзка с дисциплинарното производство, от което право той се е отказал - констатирано с протокол рег. №309р-735/22.01.2015 г.

Позовавайки се на установените факти и направеното предложение в изготвената справка, С. П. Г. – Началник на Районно управление - О. е издал оспорената пред съда заповед за дисциплинарно наказание, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 74 ал. 2 т. 3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., регламентираща дейностите по пътен контрол и използването на технически средства и системи за определяне на концентрацията на алкохол и др. и на т. 9.5 пр. 3 от Заповед рег. № 47/28.01.2014 г. за организиране на пътния контрол в РУП О. за 2014 г., представляващо нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на закона, подзаконовите нормативни актове и заповедите на Министъра на вътрешните работи, неговите заместници, главния секретар и преките началници. Нарушението е определено като съставомерно и по чл. 200 ал. 1 т. 2 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебно имущество.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че дисциплинарното производство е проведено от компетентния дисциплинарно наказващ орган, при спазване на процедурните правила по чл. 205 и сл. ЗМВР. Оспорваният акт е издаден в предписаната от закона форма, но въпреки това е незаконосъобразен. На първо място не е установено по категоричен начин, че именно жалбоподателят е бил задълженото да опазва и съхранява техническото средство лице и по какъв начин това е следвало да стане, след като старши на наряда е друго лице. Не е установено категорично и времето, в което е изчезнал дрегерът, след като липсата му е открита след приключване на смяната на И.. След като И. не носи лична отговорност за ползваните от дежурната група технически средства той не би могъл да извърши дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Решението е правилно.

В касационната си жалба началникът на РУ – О. към ОД на МВР – В. изразява несъгласие с фактическите констатации на съда, като счита че фактите са неправилно установени.

Възраженията са неоснователни. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

Съдът правилно е посочил, че от приложените по делото нормативни материали не може да се направи извод, че именно И. е служителят, отговорен да опази процесното техническо средство. Съгласно т. 9.4 от Заповед рег. № 47 от 28.01.2014 г. на началника на РУП О. (л.42) преди застъпване в наряд полицейският служител „е длъжен да провери изправността на техническите средства за контрол и служебното МПС“, но съгласно т. 9.5 от същата заповед работната смяна на нарядите по пътен контрол приключва с отвод, в рамките на който отвод старшият на наряда докладва за „състоянието на предоставените технически средства за изпълнение на дейността по пътен контрол“.

Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 7 от приложената по делото Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (л.58), инструктиращият разпределя и предоставя техническите средства за контрол, а съгласно чл. 74, ал 2, т. 3 от същата инструкция - „В рамките на отвода старшият на наряда докладва за: състоянието на предоставените технически средства за изпълнение на дейността по пътен контрол“.

След като М. С. И. няма качеството на „старши на наряда“, то не може да му се вмени задължение да следи за състоянието на техническото средство „А. Д 7510” с фабр. № ARDN 0017. Следователно, изводите на съда, че той не би могъл да извърши дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, респ. съставомерно по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗМВР нарушение, са законосъобразни.

Обжалваното решение, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 05.06.2015 г. по адм. дело № 70/2015 г. на Административен съд – Враца. Решението е окончателно.