Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” [населено място], подадена чрез юрисконсулт Манчева против Решение № 325/18.01.2016 г., постановено по административно дело № 10030/2014 г. по описа на Административен съд – София град. Решението се обжалва в частта, с която съдът е отменил Ревизионен акт № 2151112964/02.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „ОУИ” [населено място], в частта, с която са установени допълнителни задължения и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за доставки от [фирма] за данъчни периоди м. 07.2009 г., м. 11.2009 г., м. 02.1010 г., м. 03.2010 г. по фактури № 00…253/10.07.2009 г., № 00…298/23.11.2009 г. и № 0…309/17.02.2010 г. и от [фирма] за данъчен период м. 11.2009 г. по фактура № 0…19/25.11.2009 г.

В касационната жалба се съдържат доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при противоречие на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда относно наличието на условия за признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма], като се твърди, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме реалност на тези доставки. Иска се отмяна на решението на административния съд в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, за касационния жалбоподател се явява юрисконсулт Иванов, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 430 лева.

За ответника по касационната жалба – [фирма], не се явява представител.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано...