Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от А. М. М. от [населено място] чрез адв. Е.Лазарова против решение № 568 от 13.03.2015 г., постановено по адм. д.№ 3188/2014 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Община –В. за обезщетяване на вреди в размер на 96 557.72 лв, от които : имуществени – 91 557.72 лв и неимуществени – 5 000 лв, причинени от незаконосъобразното бездействие на кмета на община – В. да изпълни влязлото в законна сила съдебно решение от 13.11.1996г. по гр. д. № 1133/1995 г. по описа на ВОС, претендирани за периода от влизане на съдебното решение в сила до подаване на исковата молба.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

Редовно призован за съдебно заседание, А. М. не се явява и не се представлява.

Ответникът, Община - В., редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административният съд е сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, уточнен с допълнителни молби от 20.10.2014г. и от 03.11.2014г. Ищецът А. М. претендира обезщетение от 5000 лв за неимуществени вреди-негативни емоции – притеснение, неудобства, разочарование от това, че се е грижил...