Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. К. от [населено място], подадена чрез адв. Д. Ч., срещу решение № 1387 от 10.02.2016 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение по адм. дело № 14016/2014 г. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против заповед № 8121К-1156/24.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Подържат се доводи за неправилност на съдебното решение с искане същото да бъде отменено. Претендират се и направените в производството разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание излага твърдения за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Върховният административен съд, пето отделение след като е изяснил фактите по делото е установил, че оспорената пред него заповед № 8121К-1156/24.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е” вр. ал. 5 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалния закон и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че съгласно правилото на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. ”е” от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, а в случая на жалбоподателя е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, както и че в структурите на МВР няма друга длъжност подходяща за него, при което е спазено и изискването на чл. 226, ал. 5 ЗМВР.

Във връзка с установеното по делото тричленният състав е направил извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие със закона който изисква на свободните длъжности да се назначават служители със съответната професионална квалификация и образование.

Въз основа на гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна и е постановил отхвърляна на жалбата. Решението е правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на ВАС е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.

В хода на първоинстанционното производство въз основа събраните доказателства от съда, включително изслушаната и приета по делото експертиза, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение обосновано е приел, че при постановяване на оспорената заповед не е налице нарушение на материалния закон. При това правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. ”е” във връзка с ал. 5 от ЗМВР обосновано съдът е приел, че в случая служебното провоотношение е следвало да се прекрати.

Разпоредбата на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР предвижда, че прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" се допуска, само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. В случая от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че в структурите на МВР е нямало друга подходяща длъжност. В тази връзка за неоснователни се преценяват възраженията в касационната жалба отнасящи се до нарушение процесуалните правила. За административния орган няма задължение да повишава квалификацията служителя преди прекратяване на служебното му правоотношение за да може да заеме някоя от свободните длъжности. Поради това за законосъобразността на заповедта е без значение обостоятелството, че след отнемането на достъпа му до класифицирана информация е имало курс по първоначална професионална подготовка в която той не бил включен.

Направеното възражение за необоснованост на обжалваното решение е неоснователно. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени констатациите, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните норми, в съответствие с целта на закона, които мотивират съдебния състав да обоснове извод за законосъобразност на оспорения административен акт.

По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника разноски в размер на 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1387от 10.02.2016 г. постановено по адм. дело 14016/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.

ОСЪЖДА Н. М. К. от [населено място] да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 400 /четиристотин/ лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.