Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт С. Г., против решение № 4151 от 16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5377/2014 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е обявено за нищожно уведомително писмо с изх. № 01-2600/835 от 04.02.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, издадено от И. А., действал „за“ изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”-РА и върнато делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по заявление за плащане с [УИН], подадено от [фирма]. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството е започнало по жалба на [фирма] против мълчалив отказ на Държавен фонд „Земеделие” – РА за изплащане на помощи за стопанската 2008/2009 г. По жалбата е образувано адм. дело № 6268/2010 г. по описа на АССГ като в хода на съдебното производство административният директор на Областната дирекция на ДФЗ С.-град е постановил изричен акт – Уведомително писмо с изх. № 01-2600/835 от 04.02.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. С решение № 5601/20.08.2013 г. АССГ е отменил уведомителното писмо и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Изпълнителният директор на ДФЗ е подал касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 14773/2013 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, трето отделение. С решение № 7093/27.05.2014 г. ВАС е обезсилил решението на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като в производството е била конституирана ненадлежна страна и е нарушена разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК. По решението на ВАС е образувано адм. дело № 5377/2014 г. по описа на АССГ, по което е постановено процесното решение № 4151/16.06.2015 г. за обявяване на нищожността на уведомително писмо с изх. № 01-2600/835 от 04.02.2011 г. и е върнато делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по заявление за плащане с У. 22/260509/19031, подадено от [фирма]. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат.

Първоинстанционният съд е извършил обективен анализ на всички факти и обстоятелства имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта.

От фактическа страна е установено, че производството пред АССГ е образувано по жалба на [фирма] против уведомително писмо с изх. № 01-2600/835 от 04.02.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, издадено от И. А., на длъжностАдминистративен директор на ОД ДФ"Земеделие" С. град, действал „за“ изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”-РА. Със заповед № 01-РД/1413 от 02.06.2010 г. на изпълнителен директор на ДФЗ на основание чл. 20а от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/, чл. 11, ал. 1, чл. 64, ал. 2 от У. правилник на ДФ „Земеделие” и въз основа на взето решение на Управителния съвет на ДФЗ съгласно т. 3 от Протокол № 5 от заседанието на УС от 20.05.2010 г. са делегирани правомощия на директорите на Областните дирекции на ДФЗ да издават и подписват уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., в рамките на териториалния обхват на ръководените от тях териториални структури. По делото е представена служебна бележка от ДФЗ, в която е посочено, че И. А. е назначен на длъжността директор на ОД С.-град на ДФЗ на 01.12.2009 г., а от 28.06.2010 г. е преназначен на длъжността административен директор на ОД С.-град на ДФЗ.

Съгласно законодателната уредба, в сила до изменението на чл.20а от ЗПЗП с ДВ, бр. 12/2015 г., изпълнителния директор на фонда и Разплащателната агенция организира и ръководи дейността й и я представлява от което се обосновава извода, че и той е оправомощен орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане, Разплащателната агенция. Въз основа на цитираната норма, изпълнителният директор на ДФЗ, не може да делегира упражняване на правомощията възложени му по ЗПЗП, след като в самия закон не е предвидена тази възможност. Действително в чл.11 от УП на ДФЗ е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам. изпълнителните директори, след предварително съгласие на управителния съвет. В настоящия случай не може да се приеме, че е налице именно тази хипотеза. Оспореното уведомително писмо е издадено от Директор областна дирекция на ДФ "Земеделие" [населено място], който е лице, извън кръга на лицата, изброени в чл.11 от УП на ДФЗ. нито в чл.20а от ЗПЗЗ, нито н разпоредбите на УП на ДФЗ е предвидена възможността Изпълнителтния директор на фонда да делегира правомощията си по за вземане на решения и/или сключването на договори за финансово подпомагане на лице, извън структурата на ДФ"Земеделие" ,Разплащателна агенция. Правилно административният съд е приел, че въз основа на заповед № 01-РД/1413 от 02.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, не може да бъде делегирано упражняване на правомощията възложени му по ЗПЗП, след като в самия закон не е предвидена тази възможност. Законосъобразни са изводите на съда, че не са били налице необходимите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт, след като издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде.

При тези обстоятелства, при липсата на компетентност за лицето посочено като издател на акта, правилно административният съд с решението, предмет на касационната жалба, е прогласил нищожността на уведомителното писмо и е изпратена преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне, за изпълнение на указанията на съда във връзка с компетентността при издаване на уведомителните писма по ЗПЗП.

С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като не са поискани пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4151 от 16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5377/2014 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 38 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.