Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.
Образувано е по касационна жалба от К. Д. К. от [населено място], представляван от адв. С. срещу решение № 3865 от 04.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5160/2013 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на Решение № 327/14.03.2012 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /Комисията/. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. М. В административен съд /ВАС/ да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността на решение № 327/14.03.2012 г. на Комисията.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява. Представлява се от адв. М.С., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в самата жалба и в писмени бележки по същество.
Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, редовно призован, се представлява от юрк.. М. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на съдебното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил оспорването на касатора с искане за обявяване нищожността на решение № 327/14.03.2012 г. на Комисията, с което е установена принадлежността на К. Д. К. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник – агент.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно : заверено копие от картон обр. 4 – 2 броя, съставен на името на К. Д. К. за вербуването му като секретен сътрудник с псевдоним „К.”; предложение рег. № 396/1990 г. за изключване на агент К. с посочен регистрационен номер 88720 и година на вербовката 1988 г.; писмо вх. №140/30.01.1990 г., в което писмо под номер 4 е посочен псевдонима на жалбоподателя и регистрационния му номер. Съдът е приел, че административният орган е постановил правилно решение, позовавайки се на горните документи, попадащи сред изброените такива по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при наличието на които Комисията действа в условията на обвързана компетентност. Доколкото жалбата на К. е подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок за оспорване, но в същата се съдържа и изричен петитум за обявяване нищожността на атакувания административен акт, съдът е приел, че е сезиран с допустимо оспорване на решението на комисията само относно нищожността, но не и относно неговата унищожаемост, поради което е изложил в мотивите на акта си само съображения защо приема, че решението не е нищожно. АССГ е заключил, че, доколкото административният акт е издаден от компетентен по закон колективен орган, при наличие на изискуемия кворум, в рамките на материалната му компетентност и при изискванията за писмена форма и необходими реквизити, то същият не е нищожен.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящия съдебен състав на ВАС, трето отделение намира за правилен извода на АССГ за липса на материалноправни основания за прогласяване нищожност на обжалваното решение на Комисията, с което е обявена принадлежност на жалбоподателя към органите в чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението на съда е постановено при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и обоснованост.
В първоинстанционното производство К. Д. К. е поискал обявяване нищожността на решение № 327/14.03.2012 г. на Комисията. Административният съд е изследвал основанията, обуславящи нищожност на акта, и обосновано е приел, че актът е издаден от специално създаден със закон колективен орган, действал в случая в рамките на законодателно разписаната му материална компетентност. Решението на Комисията е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.29, ал.2,т.2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Предвид гореизложеното правилно АССГ е стигнал до извода, че оспорения административен акт не е нищожен на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК, тъй като е издаден от компетентен по закон орган и при спазване изискванията за форма. Не са налице и твърдените от касатора други пороци на административния акт, които, макар по принцип основания за неговата унищожаемост – съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, в случая са особено тежки, явяват се в непримиримо противоречие с установения в държавата правов ред, и водят до нищожност на акта.
Неоснователни са оплакванията на К., развити подробно в касационната му жалба, за това, че решението на Комисията е лишено от валидно правно основание за издаването му, същото е постановено при толкова съществена липса на доказателства за извършваната от К. дейност като секретен сътрудник - агент, че тези два порока предвид изключителната им тежест, както и предвид дълбокото несъответствие на акта с общностното право и практиката на СЕС, обуславят нищожност на административния акт.
Съгласно настоящият състав на ВАС, ІІІ отделение ЗДРДОПБГДСРСБНА предвижда обявяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българска народна армия /БНА/, а не на реална конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя принадлежността към службите се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник изброени съответно в ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. При наличието на някои от тези документи, Комисията е длъжна да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на разпоредбата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА сочи, че изброяването на посочените в нея документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях / включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които не носят подписа на вербувания/е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. От събраните по делото доказателства, а именно – извлечение от регистрационен дневник, картон обр. 4, предложение рег. №396/1990 г. за изключване на агент „К.” / документи, които попадат в кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА/, може да се направи обоснован извод, че К. К. е осъществявал дейност като секретен сътрудник – агент на ДС.
Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че с огласяването на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, се нарушават правата по чл. 32 от Конституцията на Р. Б.. Съгласно мотивите в приетото Решение № 4/26.03.2012 г. на Конституционният съд правото на защита срещу ненамеса в личния живот и посегателство срещу достойнството и доброто име на гражданите по чл. 32, ал. 1 от основния закон не е нарушено от огласяване на факти от обективната действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури. Дейността на гражданите, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните управления на Българската народна армия, не накърнява доброто им име, чест и достойнство, в който смисъл Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к. д. № 14/1997 г. и Решение № 14 от 30 май 2001 г. по к. д. № 7/2001 г.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение е валидно допустимо и правилно и същото следва да бъде оставено в сила.
Още в съдебно заседание на 09.05.2016 г. процесуалният представител на касатора адв. С. е направила искане за отправяне от страна на ВАС на преюдициално запитване до СЕС по въпроси, допълнително конкретизирани от нея, а именно : представлява ли процесният казус нарушение на основните човешки права и правото на защита и на справедлив процес и проява ли е на дискриминация по смисъла на Х. за основните права на Европейския съюз; чл.6, чл.13 и чл.14 от Европейската конвенция за правата на човека, Резолюция 1096 /1996/ на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките и разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните членки относно Европейската политика за достъп до архивите, чл.2, ал.2 и чл.5 от Международен пакт за икономически, социални и културни права, чл.25, б.”с” от МПГПП (МЕЖДУНАРОДЕН ПАКТ З. Г. И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА), както и дали процесният казус не поставя под съмнение демократичното устройство на Р. Б. като държава – член на ЕС по смисъла на трайната практика на Европейския съд по правата на човека .
Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение по следните съображения :
Цитираните от касатора Резолюция 1096/1996/ на парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките и разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните членки относно Европейската политика за достъп до архивите нямат задължителен характер. Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Международният пакт за икономически, социални и културни права и Международният пакт за граждански и политически права съставляват международни договори, а не част от първичното или вторично общностно право, поради което СЕС не е компетентен да се произнася за съответствието на националното ни право с тези международни пактове/договори/конвенции. Същите по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария съставляват част от вътрешното право на страната, с което съдът следва да се съобрази при преценка законосъобразността на административния акт на основание чл.146, т.4 от АПК. Предвид предмета на правния спор и допустимостта на оспорването само относно нищожността на решението на Комисията, съдът вече е преценил тези актове и е изложил съображения защо не е налице такова тежко противоречие на решението с материалния закон, което да води до нищожност на същото.
Валиден предмет на преюдициално запитване в случая би било само тълкуването на разпоредбите на Х. за основните права на ЕС, съотнесени към съответните текстове на националния ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Съгласно член 51, параграф 1 от ХОПЕС, разпоредбите на Х. се отнасят за държавите - членки единствено, когато те прилагат правото на Европейския съюз, а съгласно чл.51, §2 от ХОПЕС настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи на Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. Разпореденото в чл.51, §2 от ХОПЕС е препотвърдено и в чл.6, §1, ал. 2 и § 2 от ДЕС, както и в Декларацията относно Х. на основните права на Европейския съюз, приложена към заключителния акт на Междуправителствената конференция, приела Договора от Л.- разпоредбите на ХОПЕС не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза, а присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.
Съгласно разпоредбата на чл.267, §1 от ДФЕС съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно :а/ тълкуването на настоящия договор и б/ валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.
С оглед гореизложеното, съществен за преценката, дали искането за отправяне на преюдициално запитване в случая е основателно или не, е отговорът на следния въпрос : регулирането на обществените отношения, свързани с установяване и обявяване на принадлежност на лице, попадащо в обхвата на чл.3 и чл.26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА, попада ли в някоя от видовете компетентности на Европейския съюз, уредени в ДФЕС или не, съответно компетентен ли е СЕС да се произнася преюдициално по съдържащите се в молбата питания.
Видно от разпоредбите на ДФЕС, компетентностите на ЕС са три вида : изключителна /чл.3 от ДФЕС/, споделена / чл.4 от ДФЕС/ и такава за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите – членки / чл.6 от ДФЕС/. И трите вида компетентности на ЕС са изчерпателно изброени в цитираните по - горе разпоредби от ДФЕС.
Установяването и обявяването на принадлежност на лице към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА не попада в нито една от определените по ДФЕС компетентности на Съюза.В този случай българската държава и българският съд не следва да прилагат разпоредбите на ХОПЕС, тъй като по отношение тези обществени отношения не се прилага правото на Европейския съюз /чл.51, параграф 1 от ХОПЕС/. Неприложимостта на правото на ЕС спрямо института принадлежността на физически лица към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА, поставя искането за отправяне на преюдициално запитване с оглед предмета му извън компетентността на СЕС по чл.267 от ДФЕС.
В горния смисъл вече е налице произнасяне на СЕС - Определение на Съда от 12 ноември 2010г. по дело С-339/10 г. / К. А. Е., моника Л. И., [фирма] срещу Министерски съвет на Р. Б./.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
О. Б. У. молбата на К. Д. К. чрез адв.М.С. за отправяне на искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите, зададени в с. з. от 09.05.2016 г. и конкретизирани в писмена защита от 16.05.2016г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3865 от 04.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5160/2013 г. по описа на Административен съд – София град.
Решението е окончателно.