О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3061
гр. София, 12.06.2025 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 1221 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Рабико груп“ ЕООД, против решение № 1209 от 25.10.2023 г. по гр. дело № 1441/2023 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260041 от 24.04.2023 г. по гр. дело № 1753/2021 г. по описа на Варненски районен съд по уважен отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].
Решението на въззивния съд в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение по отхвърлени предявени по реда на чл. 225 ГПК от Община Варна против Т. К. Т. и „ИСС Инженеринг“ ООД осъдителен иск по чл. 108 ЗС и против „Рабико груп“ ЕООД положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за същия имот, не е предмет на касационно обжалване. Същото по иска за собственост по чл. 108 ЗС е постановено при участие на Държавата като трето лице помагач на Т. К. Т.. В тези части въззивното решение по арг. от чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила.
Касаторът излага, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК навежда съображения за необсъждане от въззивния съд на...