Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Д. Г. Д. от [населено място] против решение № 5306/24.07.2015г., постановено по адм. дело № 1646/2015г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу изменение в КККР на [населено място], район О. за обект с идентификатор [номер], допуснато от СГКК-С. град.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му, както и постановяване на друго по същество за отмяна на процедирането по реда на чл. ц 53а, т.3 ЗКИР. Ответните страни не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно ив срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспореното изменение в КК, състоящо се в изменение на контур на съществуваща сграда, за изцяло законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно административният съд приема, че процедирането по заявлението от 29.09.2014г. до СГКК на собственик на сградата за изменение в КК на контур на сграда следва да е по реда на чл. 53а, т.3 ЗКИР и че за него не е необходимо съгласие на съсобственик на имота, в който е разположена сградата. Последната е самостоятелен обект на кадастъра и вярното й нанасяне в КК не засяга права и законни интереси на лица, различни от собственика й. Неоснователно се поддържа от касатора такова засягане, в резултат на което да се процедира по реда на чл. 53, ал.2 ЗКИР. В случая не се касае за изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти, а за поддържане на кадастралната карта в актуалност и точност, което е текуща дейност на кадастралната администрация.

При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5306/24.07.2015г., постановено по адм. дело № 1646/2015г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.