Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 30, ал. 6 ЗМСМА.

Образувано е по подаден касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – В. в който са изложени съображения, че разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, следва да бъде тълкувана в смисъл, че „установената неизбираемост“ следва да е съществувала преди възникването на пълномощията, но е установена след това. Счита, че настоящата хипотеза не е такава, за него не е налице пречка да изпълнява пълномощията си на общински съветник. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание не се явява представител на Окръжна прокуратура – В..

Ответната страна - Общинска избирателна комисия – М., редовно призована, не се явява представител. В писмено становище оспорва касационната жалба и касационния протест и прави искане за оставянето им без уважение.

Ответната страна - Д. И. М. в представено писмено становище счита протеста за основателен. Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид, че касационният протест е подаден при условията на чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, а жалбата от надлежна страна, в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и против подлежащо на оспорване съдебно решение, са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

С решение №40 от 15.02.2016 г. постановено по адм. дело №29/2016 г. по описа на Административен съд - Враца е потвърдено решение №279-МИ от 12.01.2016 г. на Общинска избирателна комисия – М., с което предсрочно са прекратени пълномощията на Д. М. Г., като общински съветник в Община – М., считано от 12.01.2016 г. С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките и е изпълнена процедурата по чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, с оглед представената по делото справка от 10.10.2015година на Министерство на правосъдието, централно бюро за съдимост с рег. № 10305 от което е видно, че Д. М. Г. е осъден на "лишаване от свобода" за умишлено престъпление от общ характер за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението му за срок от три години, считано от 26.03.2013 г.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение счита възраженията в касационния протест за неоснователни. Съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства, изцяло в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.

Административният съд обективно е установил фактите по делото относими към преценката на материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник. Съгласно чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗМСМА, пълномощията на общински съветник се прекратяват предсрочно и когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Решаващият съд е съобразил влязла в сила присъда, по която общинският съветник Д. Г. е осъден за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, в резултат на което правилно е приел, че са били налице материалноправните предпоставки за постановяване на решение на ОИК при условията на горепосочената разпоредба. Обосновани и законосъобразни са и направените от съда изводи за липсата на допуснати при това, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че атакуваният акт е издаден в съответствие с приложимия закон и неговата цел.

Неоснователно е възражението на касатора, че законът нямал предвид случаите, когато е изтърпяно наложеното наказание лишаване от свобода, а само настъпване на нови обстоятелства(нова присъда), настъпили след законно възникналия мандат и водещи до предсрочното му прекратяване. В конкретния случай не изисква различно тълкуване на нормата на чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗМСМА, тъй като всички случаи на осъждане с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, са основание за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник, а в случай, че волята на законодателя е била различна, то от приложното й поле изрично щяха да бъдат изключени случаите на когато наложеното наказание лишаване от свобода е изтърпяно, но лицето не е реабилитирано. В този смисъл и противно на твърденията в касационния протест, при прилагането на цитираната разпоредба от страна на съда не е налице неправилно тълкуване, а е направен опит от страна на касатора за стеснително тълкуване на нормата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА само по отношение на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за каквото тълкуване редакцията на разпоредбата не дава основание. Волята на законодателя е ясно посочена в текста на разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, като в процесната хипотеза, без правно значение е и обстоятелството, че присъдата е влязла в сила и е изтърпяна преди провеждането на изборите за общински съветници, което не променя несъвместимостта на качеството общински съветник с лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер на "лишаване от свобода", за което няма настъпила реабилитация.

Неотносима за случая е посочената от касатора разпоредба на чл. 397, ал. 1 от ИК, регламентираща пасивното избирателно право и условията, на които следва да отговарят кандидатите за общински съветници, защото, както правилно е приел административният съд, в случая не се оспорва законосъобразността на избора на общинския съветник и упражняването на пасивно избирателно право, а законосъобразността на акта за предсрочно прекратяване на пълномощията му. Съгласно чл.397, ал.1 от ИК за да се упражни пасивно избирателно право за избиране за общински съветник, се изисква към изборния ден включително липсата на отрицателна предпоставка - "не изтърпяват наказание лишаване от свобода", а разпоредбата на чл.30, ал.4, т.2 от ИК, предвижда основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветника - "когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер". В първият случая се отнася до основание, което препятства упражняване на пасивно избирателно право за избиране на лицето като общински съветник, а във втория е основание за заемане на длъжността общински съветник. В първият случая се отнася да изтърпяване на наказание, а във втория за наличие на осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Възможно е лицето към момента на изборния ден да не изтърпява наказание, но към момента на заемане на длъжността да е настъпило основанието за предсрочно прекратяване на пълномощията, която норма е специална по отношение на ИК и е приложима след като съответното лице е упражнило пасивно избирателно право. С правна уредба по ИК и по ЗМСМА се регламентират различни правоотношения, поради и което не е налице колизия на норми. С оглед предотвратяване на различно тълкуване по прилагане на нормите, следва по законодателен ред да се уеднаквят конкретните основанията за упражняване на пасивно избирателно право и предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник.

Правилно съдът е приел, че в процесната хипотеза, без правно значение е и обстоятелството, че присъдата е влязла в сила преди провеждането на изборите за общински съветници и кметове, което не променя несъвместимостта на качеството общински съветник с лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер на "лишаване от свобода", за което няма настъпила реабилитация.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 15.02.2016година, постановено по административно дело № 29/2016 г. на Административен съд – Враца. Решението не подлежи на обжалване.