Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2157/30.03.2015 г., постановено по адм. д. № 6395/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение №116/06.03.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявления с вх. № 12-01-3014/06.06.2012 г.
Касаторът твърди, че е обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспореното решение на Комисията за регулиране на съобщенията. Претендира присъждане на разноски. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба.
Ответникът – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита
Ответната страна - [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски.
Ответната страна - [фирма] редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение №2157/30.03.2015 г., постановено по адм. д. № 6395/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на [фирма] против решение №116/06.03.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявления с вх. № 12-01-3014/06.06.2012 г.
От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че [фирма] е...