Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от инспектор КП при РУП-В. към ОДМВР-В. срещу решение № 139/09.04.2015 г. по адм. д. № 38/2015 г. на Административен съд – Враца, с което е отменена негова заповед за задържане на лице с рег. № 1795зз-1/01.01.2015 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/ е разпоредено задържането на М. Л. С. за срок от 24 часа.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че за да е налице фактическо основание за налагане на ПАМ «задържане за срок от 24 часа», не е необходимо да съществуват и да са приложени към преписката доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на престъпление от задържаното лице. Това е предмет на доказване в наказателното производствто, а не в административното такова. В конкретния случай задържането се налага с цел събиране на доказателства за принадлежност към извършено престъпление. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването.

Ответникът по касационна жалба – М. Л. С., жив. в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

На 01.01.2015 г. в 00.35 ч. С. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 330, ал. 1 от НК...