О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3043

Гр. София, 12.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. дело № 1874 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 4723 от 08.04.2025 г. (наименована от подателя „касационна частна жалба“ и идентична по съдържание с „касационна частна жалба“ с вх.№ 50661 от 08.04.2025 г., първоначално постъпила във ВКС чрез ССЕВ и препратена на АС – В. Търново с писмо вх.№ 2435 от 14.04.2025 г., а оттам – на ОС – В. Търново с писмо вх.№ 5048 от 15.04.2025 г.), подадена от К. Г. Т. срещу Разпореждане № 407 от 31.03.2025 г., постановено по в. гр. д.№ 467/2024 г. по описа на Окръжен съд – В. Т.

Препис е връчен на ответника по частната жалба – „Централна кооперативна банка“ АД София, от когото е постъпил отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК чрез адвокат Б. М. от АК - В. Т. със становище, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Моли обжалвания акт да бъде потвърден.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Тъй като обжалваното разпореждане не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК, а е постановено в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК, то разглеждането по същество на подадената частна жалба не е предпоставено от наличието на условията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Обстоятелствата по делото са следните:

Окръжен съд – В. Т. е постановил въззивно Решение № 113 от 27.02.2025 г. по в. гр. д.№ 47/2024 г., което не е подлежало на касационно обжалване. С акта си въззивният съд се е произнесъл и по присъждането на разноски в тежест на въззивника (жалбоподател в настоящото производство). Последният е депозирал молба, с която е заявил искане произнасянето в частта за разноските да бъде ревизирано по реда на чл. 248 ГПК по конкретно заявен в молбата начин. С Определение № 459 от 25.03.2025 г. молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение.

Последвало е подаването на частна жалба от К. Г. Т. срещу Определение № 459 от 25.03.2025 г., регистрирана с вх.№ 4043 от 25.03.2025 г. (идентична по съдържание с частна жалба с вх.№ 1993 от 25.03.2025 г., постъпила в Апелативен съд - В. Т. чрез ССЕВ и препратена от АС – В.Търново с писмо вх.№ 4192 от 27.03.2025 г.). С обжалваното Разпореждане № 407 от 31.03.2025 г. по в. гр. д.№ 467/2024 г. на ОС – В. Т. е прието, че съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението по разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. Тъй като в случая въззивното решение е окончателно, то окончателен е и актът на въззивния съд досежно разноските. По тези съображения е постановено, че обсъжданата частна жалба се връща като недопустима.

Разглеждайки по същество частната жалба срещу Разпореждане № 407 от 31.03.2025 г. по в. гр. д.№ 467/2024 г. на ОС – В. Т. настоящият състав на ВКС намира, че същата е неоснователна.

Формирана е трайна практика на ВКС, съгласно която определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК от окръжен съд като въззивна инстанция, по искане (молба) за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт (въззивно решение, или слагащо край на въззивното производство определение или разпореждане), подлежи на въззивно обжалване, само ако самият краен въззивен акт, чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила. По тази причина и определението по чл. 248 ГПК, постановено по молба за изменение или допълване в частта относно разноските на този влязъл в сила краен въззивен акт (което няма самостоятелно битие, тъй като, макар и постановено отделно, става част от окончателния въззивен акт), също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Това тълкуване следва от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Възприемането на обратното становище би означавало на страната да се признае по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело, каквато цел не може да се извлече от позитивно-правната регламентация. Противното не следва и от т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като с нея е преодоляно противоречието в практиката на ВКС относно вида обжалване на определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд – въззивно или касационно, като е възприето, че обжалването е въззивно. Последицата от това тълкуване е, че когато принципно е допустимо определението по чл. 248 ГПК да бъде обжалвано, процесуалното средство за това е частна жалба, а не частна касационна жалба.

Изложеното последователно се провежда в практиката на ВКС (така: Определение № 183 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д.№ 3410/2018 г., І г. о.; Определение № 587 от 12.12.2018 г. по ч. гр. д.№ 4532/2018 г., ІV г. о.; Определение № 53 от 29.01.2019 г. по ч. гр. д.№ 4597/2018 г., ІІІ г. о.; Определение № 300 от 20.07.2020 г. по ч. гр. д.№ 1317/2020 г., ІІІ г. о.; Определение № 31 от 31.01.2022 г. по ч. гр. д.№ 4672/2021 г., ІІІ г. о. и др.) и се споделя от настоящия състав. П. Р. № 407 от 31.03.2025 г. по в. гр. д.№ 467/2024 г. на ОС – В. Т. е в съответствие с практиката на ВКС, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 407 от 31.03.2025 г. по в. гр. д.№ 467/2024 г. на ОС – В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: