Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по четири касационни жалби, подадени съответно от Държавата чрез Областния управител на Област В., от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (С.) – В., от министъра на околната среда и водите и от [фирма], [населено място], против решение № 1803/21.08.2015 г., постановено по адм. д. № 1762/2014 г. по описа на Административен съд-Варна. С доводи за неправилност се иска неговата отмяна.

Областният управител на Област В. и министъра на околната среда и водите оспорват жалбата на дружеството.

Заключението на представителя ан Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав второ отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата на [фирма] е основателна по съображенията, изложени в нея, а останалите три - по различни от изложените в тях съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] против Заповед № РД-18-03-2/12.02.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – В. в частта за поземлен имот 83404.502.10, образуван от ПИ № 009912 по КВС на [населено място], [община], област В..

С оспорената заповед на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР) началникът на С. - В. е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за изброените в заповедта поземлени имоти в землището на [населено място], сред които и собствения на оспорващото дружество поземлен имот.

Съдът е приел, че производството по издаване на оспорения пред него административен акт е открито, проведено и приключило от компетентния орган по реда на чл. 35а ЗКИР. Отменил е заповедта в оспорената част поради незаконосъобразност относно записванията за начин на трайно ползване, трайно предназначение, вид собственост и вписването на Държавата като собственик на имот № 9912 по КВС на [населено място] и е...