Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г. от [населено място] срещу решение № 468 от 03.04.2015 г. по адм. дело № 866/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 325/11.09.2014 г., постановено по преписка № 170/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон.

Ответниците КЗД и Районна радиостанция - Б. не са изразили становище.

О. Б национално радио счита жалбата за неоснователна. Излага доводи за отхвърлянето й в писмено възражение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно по следните съображения:

С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил жалбата на Г. срещу решение на КЗД, с което е прието за установено, че спрямо нея не е осъществена дискриминация по признак "етническа принадлежност" и "убеждение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. от страна на управителя на БНР и директора на РРС - Б..

Пред комисията жалбоподателката твърди, че на 11.04.2013 г. в сградата на РРС - Б. спрямо нея е упражена дискриминация по посочените признаци. Като аргумент сочи, че й било отказано сключването на договор за излъчване на търговско съобщение относно провеждане на 21.04.2013 г. на панахида по случай 98-годишнината от смъртта на Я. С. край Р. манастир, организирана от ОМО "И.". Основание за отказа е становището на служителите в офиса на станцията, че организацията не е легитимна, което мнение Г., самоопределяща се като "македонка", възприема като проява на дискримационно отношение.

За да постанови този резултат, КЗД е приела, че не е имало направена валидна писмена оферта от Г. до РРС - Б., което императивно препятства сключването на договор, тъй като в чл. 78 от ЗРТ е регламентирано, че доставчиците на медийни услуги уреждат включването на търговски съобщения в медийните услуги с писмени договори. В конкретния случай жалбоподателката не е доказала факти за проявено спрямо нея дискримиционно отношение, защото за да има отказ и да бъдат преценявани мотивите за него, трябва да има валидно предложение за договор във връзка с излъчване на съобщението, каквото предложение обаче липсва.

Съдът е извършил анализ на доказателствата и доводите на страните. Като е преценил чия е доказателствената тежест пред комисията съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. законосъобразно и обосновано е потвърдил постановеното от нея решение.

В уточнението на касационната жалба се излагат същите възражения, които са били предмет на разглеждане от първата съдебна инстанция. Разпоредбата на чл. 77 от ЗРТ, на която се позовава Г. и според която не се допуска разпространяване на търговски съобщения, съдържащи порнография или подтикващи към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми, в случая е неотносима към правния спор. Това е така, тъй не е доказано наличието на отказ на каквото и да е основание за излъчване на съобщението от страна на радиостанцията.

Предвид изложеното не са налице пороци на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и то следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 468 от 03.04.2015 г. по адм. дело № 866/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.