Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. И. Р. от [населено място] против решение № 8 от 09.04.2015 г., постановено по адм. дело № 22/2015 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Българска агенция по безопасност на храните - С. (БАБХ) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди (неизплатени трудови възнаграждения) в размер на 2000 лева за периода от 31.05.2014 г. до 30.07.2014 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, предявен на основание чл. 100, ал. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно съгласно чл. 209, т. 3 от АПК и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗДСл служител, който е бил незаконно отстранен от работа има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ. По аргумент от чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 204 и сл. от АПК, основание за такова обезщетение е налице при отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи и длъжностни лица на държавата и общините при или по повод изпълнение на административна дейност, и настъпили вследствие на съответния акт, действие или бездействие вреди. Без значение е дали отмяната е постановена от съда по повод обжалване по съдебен ред или от административния орган при условията на чл. 91...