О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3052
гр. София, 12.06.2025 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 4495 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Н. С. Д. с искане за допълване на постановеното по делото определение № 1130 от 10.03.2025 година по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 355/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 3538/2022 година по описа на САС, като се присъдят в нейна полза разноски в касационното производство за заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
К. К. за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез процесуалния й представител оспорва направеното искане като изразява съображения, че в предходните две инстанции молителката се е представлявала лично; че претендираното адвокатско възнаграждение не е реално заплатено и същото е в прекомерен размер.
По така подадената молба настоящата касационна инстанция съобрази следното:
Производството по делото е било образувано по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител Ю. В. - главен инспектор в ТД на КОНПИ – София, срещу въззивно решение № 355/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 3538/2022 година по описа на САС, с което е потвърдено решение № 260036 от 27.06.2022 г. на Пернишкия окръжен съд по гр. дело № 51/2020 г., с което са отхвърлени предявените от нея искове по член 154, ал. 2 във връзка с член 143, т. 2 от ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) за недействителност на три сделки за дарение и искове по член 141, във връзка с член 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 и член 151 от ЗПКОНПИ за отнемане от ответниците на подробно посоченото в решението имущество.
С определението си по чл. 288 ГПК съставът на ВКС, трето г. о., не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно съдебно решение. Произнасяне в частта за разноските не е постановявано.
По делото е приложено пълномощно и договор за правна помощ, от които е видно, че Н. С. е упълномощила адвокат Б. Д. В. от АК - К. да я представлява пред ВКС срещу заплатено от нея в брой адвокатско възнаграждение в размер на 9 850 лева. Отговорът на касационната жалба е депозиран от процесуалния представител на молителката на 08.11.2024 година в изпълнение на указанията на апелативния съд, дадени с разпореждане от 24.10.2024 година - в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да поправи подадения от нея отговор на касационната жалба с вх. № 18987/12.07.2024 г., като в същия срок приложи отговора, приподписан от адвокат или друго лице, притежаващо юридическа правоспособност.
Искането по чл. 248 ГПК, подадено от Н. С. Д., е своевременно депозирано, а по същество е основателно. Същата е направила разноски за адвокатско възнаграждение и то по указание на апелативния съд. Що се отнася обаче до размера на адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди в тежест на КОНПИ, респ. – в полза на молителката, касационната инстанция приема следното:
Молителката, в качеството на ответник по предявения срещу нея от КОНПИ иск, се е защитавала пред предходните две инстанции без да ползва адвокатска защита. Това означава, че адвокатът, когото е упълномощила да я представлява пред касационната инстанция, е следвало да се запознае подробно с материалите по делото, за да изготви обоснован отговор. Що се отнася до размера на адвокатското възнаграждение в тази ситуация, при наличие на възражение за прекомерност, настоящата касационна инстанция приема следното:
КОНПИ е предявила срещу молителката искове по член 154, ал. 2 във връзка с член 143, т. 2 от ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) за недействителност на три сделки за дарение и искове по член 141, във връзка с член 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 и член 151 от ЗПКОНПИ за отнемане на подробно посоченото в решението имущество. Производствата по този закон се характеризират със значителна фактическа и правна сложност.
При определяне на възнаграждението съдът съобрази, че с оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски. Възнаграждението следва да е в справедлив размер, обоснован не само с материалния интерес от делото, но също така и с оглед на фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на ответницата е осъществявал защита по парични искове с голям материален интерес, но в рамките на касационно производство тази защита е била ограничена до подаване на отговор на касационна жалба, без явяване в открито съдебно заседание. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ за изготвяне отговор на касационна жалба е в размер на 4 500 лв. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор, касаторът следва да понесе разноските за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ в полза на ответницата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 1130 от 10.03.2025 година, постановено по гр. дело № 4495 по описа на ВКС за 2024 г. в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество – София да заплати на Н. С. Д. от [населено място], [улица], сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща разноски в касационното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.