Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 4 АПК.

Образувано е по искане на пълномощника на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 12516 от 23.11.2015 г., постановено по адм. д.

№ 8227/2015 г. по описа на Върховния административен съд - VІІ отделение. Твърди се, че процесното решение е в несъответствие с действителното правно положение и в противоречие с решение № 14207 от 23.12.2015 г. по адм. д. № 6070/1015 г. по описа на ВАС - VІІ отделение, което било по същата конкурсна сесия. Позовава се и на решение № 132 от 06.01.2016 г. по адм. д. № 5948/2015 г. на ВАС - VІІ отделение, както и на решение № 10142 от 28.07.2009 г. по адм. д.

№ 1388/2009 г. на ВАС - VІІ отделение. С молба находяща се на стр. 58 по делото уточнява, че правното основание е чл. 239, т. 1 АПК. Иска се отмяна на атакувания по извънредния способ съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център” със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С., в отговор от 26.02.2016 г. и в съдебно заседание поддържа теза за неоснователност на искането и моли същото да бъде оставено без уважение.

Искането за отмяна на влязлото в сила решение е постъпило в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна и процесуално е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице...