Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - [населено място], подадена чрез юрк. С. П. против решение № 5894 от 07.10.2015 г. постановено по адм. дело №5246/2015 г. на Административен съд София – град, с което е отменено решение № Ж-106 от 01.04.2014 г. на ДКЕВР /понастоящем с наименование Комисия за енергийно и водно регулиране - КЕВР/ и е върнато делото като преписка на комисията за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, като е определен 60-дневен срок за произнасяне с административен акт.
С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.
Жалбоподателят – Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от юрк. Р. Р., която поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът - [фирма], редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Е. Р., изразява становище неоснователност на жалбата и прави искане за оставяне без уважение на касационната жалба. В съдебно заседание и в представеният отговор на касационната жалба моли съда да остави в сила обжалваното решение, като излага съображения за неговата законосъобразност.
Заинтересованата страна – С. И. К., редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, четвърто отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение №Ж-106 от 01.12.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба №3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, във вр. с чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА)/ЗЕ/ са дадени задължителни указания, а именно: Да възстанови индивидуалното измерване на потребената електрическа енергия за имота на С. К. – къща, находяща се в [населено място], общ. М., обл. В., както да уведоми комисията в десет дневен срок за предприетите действия. С обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, Административен съд София – град е отменил решение № Ж-106 от 01.04.2014 г. на ДКЕВР и е върнал делото като преписка на Комисията за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, като е определен 60 - дневен срок за произнасяне с административен акт. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, приемайки, че Решение № Ж-106 от 01.12.2014 г. на ДКЕВР е постановено при допуснати съществени нарушения на чл. 35, чл. 36, чл. 49 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, както и нарушение на чл. 202 във връзка с чл. 201, ал. 1, б.“а“ от ЗЕ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3. Съдът е приел, че комисията не е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдила становището на жалбоподателя. Прието е още, че ДКЕВР не установила допуснато нарушение на условията за извършване на лицензионна дейност, както и че комисията е смесила производствата по налагане на принудителни административни мерки по чл. 201 - чл. 204 ЗЕ и производството по разглеждане на жалби по чл. 142 - чл. 149 от НЛДЕ. Първоинстанционният съд е приел, че в тази връзка са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като доклада за извършената проверка е изготвен от Главния секретар на КЕВР, а не от директора на Дирекция "Разглеждане на жалби и спорове." Обжалваното решението е правилно.
Настоящият касационен състав намира за обоснован изводът на съда, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили на правилното прилагане на материалния закон.В разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката е регламентирано, че при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Нормата на чл. 143, ал. 6 от посочената Наредба също изисква комисията да разгледа жалбата, ведно с цялата преписка по нея. В конкретния случай ДКЕВР е изискала от [фирма] извършването на проверка по случая и изготвянето на мотивирано становище. Но видно от административната преписка, изготвеният доклад на Главния секретар на ДКЕВР е съобразен с мотивиран отговор и писмена информация по жалба с вх. №Е-11-00-9/17.10.2013 г., които са изпратени от [фирма] с писмо с изх. № 100000021795 от 20.03.2013 г., т. е. преди подаването на процесната жалба от С. К..
В случая както правилно е приел първоинстанционния съд, ДКЕВР не е установила правнорелевантните факти и не е събрала относимите доказателства. Съдът обективно е установил, че ДКЕВР не е осъществила необходимата проверка за изясняване на обстоятелствата по случая. Наред с това, правилно е приел, че Главния секретар на ДКЕВР не е имал правомощие да извършва проверка по постъпили в Комисията жалби, както и да изготвя доклад по преписките. Съгл. относимата към процесния случай разпоредба на чл. 16, ал. 3 от У. правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация отм. , тези правомощия са предоставени на Директорът на Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове".
В настоящия случай първоинстанционния съд правилно е приел, че допуснатите нарушения в административното производство при издаване на решението от ДКЕВР при липса на доказателства от проверката от [фирма], са съществени и са препятствали съда да се произнесе по съответствието на административния акт с материалния закон и да прецени доколко съответствието с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. Съобразно изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че липсват пороците, релевирани с касационната жалба, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5894 от 07.10.2015 г., постановено по адм. д. № 5246/2015 г. по описа на Административен съд София – град. Решението е окончателно.