Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция „ОУИ”-София и „Ц”ЕООД против решение № 5676 от 12.12.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№3878/2010 година.
С обжалваното решение, по жалба на „Ц”ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 2000904911/23.11.2009 г., потвърден с решение № 323/08.03.2010 г, на директора на дирекция „ОУИ-София град”, в частта му, в която при определяне задълженията по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 872 лв. по фактура № 91/06.12.07 г., издадена от „Н”ЕООД, данъчен период м.12.2007 г. и съответно е коригиран резултата за този период и са начислени лихви вследствие тази корекция и в частта, в която е начислена лихва за забавено внасяне на корпоративен данък в размер над 10,34 лева за 2007 г. и в размер на 25,24 лв. за 2008 г. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в останалата му част-отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „Л”ООД в данъчни периоди м.06, 08, 09, 10, 11, 12 на 2007 г. и м.05, 06,10 на 2008 г. и съответно са коригирани резултатите за тези периоди и са начислени лихви вследствие тази корекция. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски по делото в размер на 859 лева.
В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението, в частта, в която е отменен РА. Наведените касационни основания са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания са, че от събраните по делото доказателства не се доказва по категоричен начин факта на доставката по фактурата, издадена от „Н”ЕООД. Иска се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба на дружеството се твърди неправилност на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно отменително основание е допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при прценката на събраните по делото доказателства-чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част. Претендират се разноски.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от страни по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като основателна касационната жалба на дирекцията и като неоснователна касационната жалба на дружеството.
С РА е отказано правото на данъчен кредит по ф.№ 91/06.12.07 г., издадена от „Н”ЕООД. Фактурата е с предмет на доставката-дизелово гориво. Приходният орган е направил извод, че по фактурата липсва реална доставка. Констатациите, обосновали този извод са, че както ревизираното дружество, така и доставчиците по веригата не са представили доказателства, от които да е видно, че доставчиците имат реални възможности да извършат доставката на фактурираните стоки. Приходният орган не е кредитирал представените с възражението срещу РД документи – транспортни документи, документ за собственост на жалбоподателя на товарен автомобил цистерна „Ш”ЕООД за съхраняване на горивото. Наемането на обект се доказва с договор за наем и с данни за изпълнението на този договор - платена наемна цена, осчетоводяването й при страните по договора и др. В конкретния случай изявленията в декларацията не се подкрепят от други доказателства по делото. Декларацията, макар и да е с нотариална заверка на подписа, е частен документ, който не обвързва съда относно изявленията в него. Следователно, както приемо-предавателните протоколи, така и декларацията не са годни доказателства, които да установят наличието на база за съхранение на горивото при доставчика, респективно възможността за обективното му предаване от последния на жалбоподателя. При липсата на доказателства за тези обстоятелства, необоснован и неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд за предаване на горивото от доставчика на жалбоподателя. При недоказване на това съществено за спора обстоятелство, съдът неправилно е приложил материалния закон приемайки, че за жалбоподателя е възникнало правото на данъчен кредит по спорната фактура. Решението в тази част от спора като неправилно следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу РА се отхвърли като недоказана, а от там и като неоснователна.
Правилно е решението на административния съд, в частта, в която е отменен РА за част от определените лихви за забава върху корпоративния данък за 2007 и 2008 г. Решението на съда в тази част от спора е обосновано с констатациите и изчисленията на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от ответника. Правилно съдът е посочил, че за направените изчисления са необходими счетоводни познания, с които съдът не разполага и основателно се е позовал на неоспорената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
С РА е отказан данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите от „Л”ООД. Фактурите са с предмет на доствакта - хотелски услуги-нощувки и закуски. Приходният орган е анализирал сключения между жалбоподателя и „Л”ООД договор, приемайки, че възникналите взаимоотношения между тях са такиви по договор за гражданско дружество, при който липсва размяна на престации между съдружниците. От друга страна, е направен извод, че фактурираните услуги попадат в изключенията на чл.70 от ЗДДС, за които не се признава право на данъчен кредит. Фактурираните услуги са квалифицирани от приходния орган като такива, предназначени за представителни или развлекателни цели, поради което правото на данъчен кредит е отказано на осн. чл.70, ал.1, т.3 от ЗДДС вр. с чл.62, ал.1 от ППЗДДС.
С решението на директора на дирекция „ОУИ” е прието, че договорът между страните не е договор за гражданско дружество, а с оглед съдържанието му, той следва да се квалифицира по-скоро като комисионен договор, тъй като с него жалбоподателят е натоварен с организиране експлоатацията на хотела, като сключва определени сделки от името и за сметка на хотелиера (Либра-4), които следва да бъдат отчетени на хотелиера. Решаващият орган е констатирал разминаване между описаните договорни отношения и издадените фактури на името на жалбоподателя. Прието е, че не хотелиерът е следвало да издава фактури на жалбоподателя, а обратно жалбоподателят на хотелиера. Направен е извод, че от процесните фактури следва, че именно жалбоподателят е използвал хотелиерските услуги на „Л”ООД. Решаващият орган е анализирал събраните документи, установявйки, че „Л”ООД е предоставял хотелиерски услуги на туроператори. Крайният извод на решаващия орган е, че към жалбоподателя фактурите са издадени без основание, тъй като не отразяват предоставянето, съответно получаването на хотелска услуга и след като не е налице реално получена услуга, не е налице и право на данъчен кредит по см. ча чл.68, ал.1 от ЗДДС.
Административният съд е достигнал до крайния извод, направен от решаващия орган, а именно, че по процесните фактури липсват реално извършени сделки. Този извод, съдът е формирал въз основа на изследвания от него договор между „Л”ООД и жалбоподателя. Съдът е приел, че съгласно съдържанието му, действително жалбоподателят е следвало да сключва договори от името и за сметка на „Л”ООД, но по делото не са представени доказателства, че договорът е изпълняван от жалбоподателя. Съдът е преценил като неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на РА и АПВ, издаден на доставчика, тъй като в производствата по издаване на тези актове не е изследвана реалността на доставките по фактурите.
Решението на административния съд е правилно в тази част от спора. То е резултат на правилна преценка на събраните по делото доказателства въз основа на която са направени обосновани и верни изводи. По делото не са представени доказателства за изпълнение на договора от страна на жалбоподателя, респективно за прехвърляне на резултата от това изпълнение на „Л”ООД. От друга страна, верен е изводът на съда и на решаващия орган преди това, че при изпълнение на сключения договор, жалбоподателят е този, който е следвало да издаде фактурите за прехвърляне на резултата от изпълнението на договора и фактурата за комисионното възнаграждение. Не се установи също така, жалбоподателят да е получател на фуктурираните услуги. При тези данни, правилно е формиран извода за липса на реално престирана услуга по фактурите, а от там и за липса на предпоставките за признаване на данъчния кредит по тях на жалбоподателя .
С оглед изхода на спора следва да се преизчислят и присъдените разноски на ответника в първоинстанционното производство, като същите се увеличат на 1093 лева. Размерът на дължимите разноски на дирекцията е изчислен след приспадане на разноските в размер на 19 лева, дължими на жалбоподателя пропорционално на уважената част на жалбата му.
Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 и чл.222,ал.1 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5676 от 12.12.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 3878/2010 година В ЧАСТА, в която по жалбата на „Ц”ЕООД е отменен ревизионен акт № 2000904911/23.11.2009 г., потвърден с решение № 323/08.03.2010 г, на директора на дирекция „ОУИ-София град”, в частта, в която при определяне задълженията по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 872 лв. по фактура № 91/06.12.07 г., издадена от „Н”ЕООД, данъчен период м.12.2007 г. и съответно е коригиран резултата за този период и са начислени лихви вследствие тази корекция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ц”ЕООД срещу ревизионен акт № 2000904911/23.11.2009 г., потвърден с решение № 323/08.03.2010 г, на директора на дирекция „ОУИ-София град”, в частта, в която при определяне задълженията по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 872 лв. по фактура № 91/06.12.07 г., издадена от „Н”ЕООД, данъчен период м.12.2007 г. и съответно е коригиран резултата за този период и са начислени лихви вследствие тази корекция.
ИЗМЕНЯ решение № 5676 от 12.12.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 3878/2010 година В ЧАСТА относно присъдените разноски, като увеличава същите на сумата от 1093 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. А.а/п/ Б. Л. И.А.