О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

гр.София, 12.03.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4522/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалби на В. С. Ч. и на П. (П.) срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-22 от 14.08.2017 г. по гр. д.№ 2093/ 2016 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр. д.№ 8248/ 2015 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на В. С. Ч. общо 36 500 лв обезщетение за имуществени вреди, причинени от неоснователно обвинение, за което е оправдан с решение по К. № 132/ 2015 г. на ВКС, заедно със сумата 700 лв – обезщетение за забава, като предявените искове са отхвърлени за общо 8 519,19 лв.

Ищецът В. С. Ч. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, а П. обжалва въззивното решение в частта, в която е уважен искът за обезщетяване на имуществени вреди. В жалбата на ответника е повдигнат въпросът може ли при предявен иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплатен адвокатски хонорар, същото да се намали поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателния процес.

Този въпрос обуславя обжалваното решение, защото въззивният съд е приел, че по него има противоречива съдебна практика, но че той възприема тази, според която такова намаление законът не допуска да бъде извършено от съда. По същия въпрос (може ли...