№ 157

гр. София, 12.03.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2308 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], гр. Св. В. чрез процесуален представител адв. Р. С. срещу решение № 68 от 23.06.2017г. по в. т. дело № 151/2017г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 96 от 24.03.2017г. по т. дело № 495/2016г. на Окръжен съд Бургас, Граждански състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от [фирма], гр. Св. В. против [община] иск за заплащане на сумата от 62 741,72 лв., представляваща вземане, придобито по договор за цесия от 19.06.2015г., сключен между [фирма] и [фирма], а именно дължима законна лихва върху неизплатени в срок на изпълнителя и дължими суми по договор за изпълнение на обществена поръчка от 13.01.2011г. в общ размер на дължимото от 409 523,98 лв., включваща както следва: мораторна лихва върху сумата от 203 641,30 лв. за периода от 01.01.2013г. до 03.11.2015г. в размер на 58 787,74 лв. и мораторна лихва върху сумата от 205 882,68 лв. за периода от 28.08.2015г. до 03.11.2015г. или сумата от 3 953,98 лв., и [фирма] е осъдено да заплати на [община] разноски по делото в размер на 2 000 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи, че вземането е дължимо от момента на извършване...