О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 154

С. 09.03.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

П. Х.

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 2432/2017 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 270 от 22.06.2017 г. по в. гр. д. № 269/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 12 от 12.01.2017 г. по гр. д. № 1043/2016 г. на Районен съд – Велинград за уважаване на предявения от [фирма] иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумите: 21 456.22 лв. – стойност на допълнително начислена електроенергия за периода 08.11.2012 г. – 06.02.2013 г., ведно със законната лихва от 12.04.2016 г. и 6 234.93 лв. – мораторна лихва, за които суми е издадена заповед № 154/12.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 333/2016 г. на Районен съд – Велинград.

В касационната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на решението, с твърдение, че към датата на предявяване на иска по чл.422 ГПК е била налице абсолютна процесуална пречка съгл. чл.126, ал.1 ГПК за започване и провеждане на производството, а именно по-рано предявен от [фирма] отрицателен установителен иск със същия предмет. Счита, че след като първата инстанция не е констатирала наличието на тази пречка, то въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, а не да разглежда по същество правния спор.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано...