О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1868
София, 12.06.2025 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и пета година, в състав: Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 550 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Гаранционен фонд, [населено място], срещу решение № 211 от 23.10.2024г. по възз. гр. д.№ 362/2024г. на АС - Бургас. С него е потвърдено решение № 559/24.06.2024г. по гр. д.№ 2013/2023г. на ОС - Бургас в обжалваните от Гаранционен фонд части, с които е осъден да заплати на А. В. С.( починал в хода на въззивното производство и заместен от наследниците му по закон) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на фактическата му дъщеря А. М. Р. при ПТП, настъпило на 30.01.2020г., в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Процесуалната незаконосъобразно е обоснована с доводи, че въззивният съд не е изпълнил правомощията си на инстанция по същество, тъй като не е обсъдил и ценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ( противоречие с ТР № 1/2013г. ОСГТК, ТР № 1/2002г. на ОСГК). Касаторът оспорва извода, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи застрахователно обезщетение, с доводи, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на създаването на трайна и дълбоко емоционална връзка на ищеца с пострадалата и понасянето от нейната смърт на продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени (противоречие с ТР №1/2016г.ОСНГТК). Според касатора решението е немотивирано ( противоречие с ППВС № 1/1953г. ) и необосновано, тъй като фактическите изводи не съответстват на установеното от събраните по делото доказателства. По всички тези съображения искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, евентуално за определяне на много по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно актуалната към момента на деликта задължителна съдебна практика.
В приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е въведено основанието в по т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:
1. За правомощията на въззивната инстанция и задължението й като инстанция по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства да обсъди и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи аргументи, възражения и оплаквания. По този въпрос касаторът се позовава на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правно релевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?
3. Може ли въззивният съд да основе решението си на предположения? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 22/2.7.2019г. по т. д.№ 587/2018г., I т. о.
4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото?
5. Може ли при определяне на обезщетението съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и прецени обективно съществуващите, установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? 5.1. Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии, обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетението с приложението на чл 52 ЗЗД? 5.2. Длъжен ли е съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно - релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите характер и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки и страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението? По тези въпроси касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г., ТР № 1/2016г.ОСНГТК и решения, постановени по чл.290 ГПК.
6. Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост? 6.1. Следва ли съдът да приложи установените с ППВС № 4/1968г. критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
7. Как съдът следва да цени свидетелските показания и за задължението на съда да даде отговор на доводите на страните за наличие на обстоятелствата по чл. 172 ГПК и за наличие на вътрешни противоречия в свидетелските показания.7.1 Следва ли съдът да подходи със засилена критичност при преценка свидетелските показания по чл.172 ГПК? Касаторът се позовава на решение № 15/30.1.2015г. по гр. д.№ 4604/2014г., IV г. о.
8. Какви факти и обстоятелства следва да се съобрази въззивният съд при преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД? 8.1. При определяне степента на съпричиняването, длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите? 8.2. Следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП?
9. Как въззивният съд следва да формира вътрешното си убеждение и до какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер - на формалната логика или не емпиричното и научно техническото знание.
10. След като съдебният състав няма необходимите специални знания, той би ли могъл сам да даде отговор на съответните въпроси, за които съдиите нямат нужната квалификация и образование?
Въведено е и основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК по следните въпроси, свързани с приложение на чл. 557, ал.1 КЗ: Относно приложимостта на презумпцията за вина в хипотезата на пътен инцидент, настъпил с неидентифицирано МПС, и подлежат ли на пълно и главно доказване в тази хипотеза механизмът на ПТП, противоправността на поведението на неустановения водач и причинно - следствената връзка между противоправното поведение и вредите.
Същевременно е въведено и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност.
С подадения чрез адв.Н.Д. и адв.Г.Р. съвместен отговор на касационната жалба насрещната страна оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД с ДДС.
Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и на двете насрещни страни: въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени искът за обезщетение за неимуществени вреди за размера на 50 000лв. до 120 000лв. и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от 14.05.2020г., и въззивна жалба на Гаранционен фонд срещу първоинстанционното решение, с което е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. Приел е за установено и безспорно, че с влязла в сила присъда делинквентът Васил К. е признат за виновен и осъден за това, че на 31.01.2020г., в землището на [населено място], поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, разделяне и сортиране на метални отпадъци в пункт за изкупуване на черни метали, като неправоспособен и без да има право да упражнява дейност като оператор на земекопачна машина – багер, е нарушил правилата за безопасност и здравословни условия на труд по Закона за здравословни и безопасни условия на труд и по непредпазливост е причинил смъртта на А. М. Р.. Въззивният съд е намерил, че при посочения резултат от наказателното производство и безспорната липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от делинквента верижен багер са налице предпоставките за ангажиране на търсената отговорност на Гаранционния фонд по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ. Счел е, че искът е допустим, тъй като ищецът е предявил пред ГФ застрахователна претенция на 10.11.2020г., но с писмо от 30.11.2023г. ГФ го е уведомил, че отказва изплащането на обезщетение. Обсъждайки първия спорен във въззивната инстанция въпрос относно активната материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на фактическата си дъщеря А. Р., въззивният съд е приел за установено въз основа на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели С. Б./ сестра на съпругата на ищеца/ и М. К./съседка/, че между ищеца и пострадалата са били установени и са съществували отношения, сходни на отношенията между баща и дъщеря, като ищецът, съпруг на майката на пострадалата, от 6- годишната й възраст се е грижил за пострадалата като за своя дъщеря и между тях се е създала привързаност в една семейна общност на грижа и взаимопомощ и осигуряване и преживяване на събитията от живота, пострадалата е възприемала ищеца като свой баща и той е възприеман от децата й като техен дядо. Въззивният съд е намерил, че изводът за създадените отношения, аналогични на родител и дете, не се променя от установеното по делото обстоятелство, че рожденият баща на пострадалата е бил известен и той се е срещнал с нея, когато тя се е омъжила. Въз основа на показанията на свидетелите въззивният съд е установил, че ищецът е преживял много тежко загубата. За да сподели извода на първоинстанционния съд относно размера на обезщетението за неимуществени вреди /50 000лв./, въззивният съд е отчел, че е налице най - тежката загуба на отгледаната от ищеца рождена дъщеря на съпругата му, настъпила внезапно при трагичен инцидент, довела до скръб, тъга, плач, празнота и усещане за бъдеща липса на допълваща грижа и подкрепа. Отчел е възрастта на загиналата /46 години/, заедно с обстоятелството, че тя е живяла от години отделно със семейството си, като е изтъкнал, че те сочат на по - ниска степен на увреда. Съобразил е и конкретните икономически условия в страната към момента на деликта.
Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.
Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По въпроси № 1 до № 4 е необоснована общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, доколкото касаторът не е посочил необсъдените според него доводи, аргументи, възражения и оплаквания и свързаните с тях доказателства. Въпросите са всъщност израз на несъгласие с правилността на направените от въззивния съд изводи относно наличието на активна материалноправна легитимация и определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. От мотивите на обжалваното решение не може да се направи извод, че решението се основава на предположения. Въззивният съд, като инстанция по същество, е извършил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правно релевантни факти и е изложил мотиви. Доколко направените изводи са правилни, е предмет на същинския касационен контрол, а не на производството по допускането му.
Въпроси № 5, 5.1 и 5.2 и № 6 и 6.1. са свързани с приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Тези въпроси са принципно от значение за определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди при изхода на правния спор, но в случая касаторът не е посочил кои критерии не са приложени, съответно са неправилно приложени. По въпросите отсъства и въведената допълнителна предпоставка за допускане на обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, която препотвърждава и доразвива тълкувателните постановки в ППВС № 4/23.12.1968г., в което е указано, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на заместващото обезщетение, а в мотивите следва да се посочат релевантните конкретни обстоятелства и значението им за присъдения размер. Видно от мотивите на обжалваното решение, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е отчел специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД. Въз основа на съвкупен анализ на конкретно установените по делото правнорелевантни факти въззивният съд е определил справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Правилността на направените изводи е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.
Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички останали въпроси произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По въпроси № 7 и 7.1., касаещи приложението на чл.172 ГПК, не са релевирани съответстващи касационни доводи за неправилно приложение на разпоредбата, а са въведени доводи, че разпитаните свидетели дават общи и неконкретизирани показания, които са недостатъчни да обосноват активната материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение.
Въпроси № 8, 8.1 и 8.2. не съответстват на мотивите на въззивния съд и данните по делото, каквито липсват за съпричиняване на вредите от починалата.
Въпрос № 9 е твърде общо формулиран. Същият е пряк израз на несъгласие с правилността на направените изводи, която е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.
Въпрос № 10, освен, че е твърде общо и хипотетично формулиран, са неотносими, тъй като касаторът не поддържа, че е следвало да бъде назначена експертиза по въпроси, за които съдът няма специални познания.
Изцяло неотносим е въпросът, по който е въведено допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като, видно от мотивите на въззивния съд и данните по делото търсената отговорност на ГФ не е в хипотезата на причиняване на вредите от неидентифицирано МПС/хипотеза на чл.557, ал.1, т.1 КЗ/, а е в хипотезата на чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.
Не е налице приложното поле и на основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Изведена от практиката на касационния съд, очевидната неправилност трябва да може да бъде бъде констатирана пряко от мотивите на обжалвания въззивен акт. Очевидно неправилен е въззивният съдебен акт при приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма или когато е налице явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Приложното поле на очевидната неправилност следва също да бъде обосновано от касатора. В случая изложените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъдени само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК, но не могат да обосноват допускането му.
Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.
С оглед на този изход на касатора не се дължат разноски. В негова тежест се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД за подаване на съвместния отговор на касационната жалба, чийто размер, с оглед на вида и обема на предоставената правна помощ и фактическата и правна сложност на спора, се определя на 2200лв. с вкл.ДДС.
Мотивиран от това, съставът на I т. о.:
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 211 от 23.10.2024г. по възз. гр. д.№ 362/2024г. на АС – Бургас.
О. Г. фонд, [населено място], да заплати на адв.Г. Г. Р. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД в размер на 2200лв. с вкл.ДДС.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: