Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв.. Х., пълномощник на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, срещу решение № 307/30.10.07 г. по адм. д.№ 695/06 г. по описа на Благоевградския окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно.

О. М. В. П., представляван от адв.. А., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски.Приложена по делото е и молба на Петров вх. № 4296/27.12.07 г. за допълване на решението.

О. Д. С. М., Я. С. К. и Н. Л. К. не са взели становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения:

За да постанови обжалваното отменително Заповед № РД-18-31/10.05.06 г. на Изп. директор на Агенцията по кадастъра - София в частта на поземлен имот с идентификатор 04279.603.32 по кадастралната карта на землището на Благоевград решение, Благоевградският окръжен съд е приел, че в тази част кадастрална карта е одобрена в нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "г" вр. с чл. 41, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

С оспорената заповед на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на гр. Б.д. Претенциите по жалбата са били по отношение поземлен имот с идентификатор 04279.603.32 с площ 5,839 дка, записан като собствен на Д. С. М., Я. С. К. и Н. Л. К.. В жалбата е твърдяно, че жалб. М. В. П. по силата на н. акт № 20/97 г. и договор за доброволна делба от от 20.06.03 г. е собственик на урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІ- 7632, кв. 28 по регулационен план, одобрен с влязла в сила Заповед № 1309/16.03.01 г., който попадал в площта на поземления имот с идентификатор 04279.603.32 и следвало да бъде отразен в обжалваната кадастрална карта със самостоятелен идентификатор и записан в касатралния регистър на негово име.

По делото са налице установявания, че целият имот с едентификатор 04279.603.32 е съсобствен между ответниците по касация Михайлова, Китанов и Китанова, записани в кадастралния регистър като собственици.

От писменото заключение на в. л. Граховски, неоспорено от страните и включено по надлежния ред в материалните по делото е установено: 1/. - процесният имот с идентификатор 04279.603.32 по одобрен със Заповед РД-02-14-651/96 г. кадастрален план е бил отразен с планоснимачен № 7632 и в разписния лист към този план като собственици са вписани заинтересуваните лица Михайлова, Китанов и Китанова, 2/.- със Заповед № 1309/01 г. за имота е одобрена първична улична и дворищна регулация и за него за отредени парцели ІІ, ІІІ, ІV, V, VІІ, VІІІ, ІХ и Х в кв. 28, 3/. - допълнителни данни за промяна на собствеността не са представяни и 4/ - при изработването на процесната кадастрална карта и регистър е ползван кадастъра, одобрен през 1996 г.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част възприети в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗКИР кадасталната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация по отменените ЗЕКНРБ, ЗТСУ и пр.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 /28.04.05 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри указва, че границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от : т. 1 означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2 съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1, т. 3 кадастралните планове, одобрени по отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и по реда на § 40 ПЗР ЗКИР и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4- регулационните планове по ЗТСУ за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5- карти, планове и друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и др.

При изработване на кадастралната карти и кадастралните регистри, одобрени с оспорената заповед, цитираните разпоредби са спазени. При липсата на означени по реда на т. 1 граници и материализирани на място такива по т. 2 на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/05 г. са използвани данните по т. 3 от одобрения през 1996 г. , действащ кадастрален план и разписния лист към него. Действащият регулационен план от 2001 г. не е приложен - доказателства за това не са ангажирани от жалб. Петров, който не е предприел и действия за вписването си в разписния лист към действащия кадастрален план като собственик на парцел VІІ-7632, кв. 28. Доказателство за това, че планът не е приложен се съдържа и в скицата на л. 9, презаверена на 06.07.06 г., видно от която създадените с регулацията, одобрена със Заповед № 1309/01 г., парцели са отредени за един и същ имот с пл. № 7632 налице са и неуредени регулационни сметки за придаваемите места.

От изложеното следва, че при изработване на одобрената с оспорената заповед кадастрална карта законосъобразно е използван действащият, одобрен през 1996 г. кадастрален план. Доводите за незаконосъобразност на заповедта, изложени в първоначалната жалба сочат на спор за материално право, който може да намери разрешение по реда на общото исково производство.

С оглед горното, налага се извода за неправилност на подложеното на касационна проверка решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, което налага отмяната му и постановяване в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК друго, с което жалбата на Петров срещу оспорената заповед се отхвърли.

По молба вх. № 4296/27.12.07 г. следва да се произнесе първостепенният съд по реда на чл. 176 АПК.

Така мотивиран, Върховният административен съд, ІІ-ро отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 307/30.10.07 г., постановено по адм. д.№ 695/06 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. П. от Благоевград, ул."Б. М." № 14, ет. 3, ап. 4, подадена срещу Заповед № 18-32/10.05.06 г. на Изп директор на Агенцията по кадастъра - София в частта досежно имот с идентификатор 04279.603,32 с площ 5,839 дка, по кадастралната карта на землището на Благоевград, м. "Баларбаши". РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ М. Д.

Г.К.