Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция «ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП против решение № 2619/20.12.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 3443 по описа за 2010 г. на този съд.
С решението е отменен РА № 031001490/30.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м.11.2007 г. – м.06.09 г., в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 8455,07 лв. и съответните лихви. В полза на „БГ Инвестмънт“ ООД са присъдени разноски в размер на 1010 лева.
От касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл.209, т.3 АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост.
Касаторът твърди, че директивата няма пряко действие до нейното транспониране, за разлика от регламента в държавите – членки. Освен това нормата на чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС не противоречи и не нарушава принципите на общностното право. Доказателствата установяват, че лекия автомобил джип „ВМВ Х5“ не е бил предназначен за извършваната от лицето независима икономическа дейност. За периода м.11.07 г. – 30.06.09 г. дружеството не е ползвало автомобила, във връзка с което не са представени пътни листи. Тези листи, които са депозирани правилно не са кредитирани от съда, поради това, че са новосъздадени.
Ограниченията при възникване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл.70, ал.1 ЗДДС. Целта на ограничението е да се предотврати ползването от страна на ДЗЛ на привилегии спрямо обикновените потребители. Забраната следва от същността на самия данък върху добавената стойност. Доказателствата по делото не обосновават извод автомобилът да е придобит за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя.
Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – «БГ Инвестмънт» ООД, с ЕИК 148042120, с адрес за кореспонденция гр. В., ул. «Б. М.», № 20, редовно призован не е изразил становище по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.
Съдът е установил следното от фактическа и правна страна:
"БГ Инвестмънт" ООД е приспаднало правото на данъчен кредит по фактури за лизингови вноски, свързани с покупка на автомобил – джип „БМВ Х5“ по договор за финансов лизинг и по фактури за горива, масла, резервни части за автомобила. Съгласно постъпилите обяснения дружеството е регистрирано с основен предмет на дейност „строителство на ваканционни селища и покупко – продажба на недвижимо имущество. Осъществени са огледи на обекти и срещи с потенциални клиенти инвеститори. На 12.01.07 г. по силата на сключен договор, дружеството – жалбоподател е придобило 100% от активите на „БГ Партнърс“ ЕООД, което е собственик на земя в гр. Р.. Издадено е разрешение за строеж на комплекс „Пирин ексклузив“. Ревизираното лице е представило 79 бр. пътни листи за периоида 06.11.07 г. до 28.12.08 година. За периода 01. – 06.09 г. не са депозирани пътни листи. За ревизирания период не са констатирани никакви продажби, няма назначени лица по трудов договор, не е регистриран касов апарат.
Съгласно чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл.69 или 74, когато стоките и услугите са предназначени за бъзвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Понятието за нея е дадено в чл.3, ал.2 ЗДДС. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че по дефиниция ДДС представлява общ данък върху потреблението, чиято тежест се носи изцяло от крайния потребител. Правото на приспадане е пряко свързано с неговото събиране, като целта е да се избегне двойното данъчно облагане. В конкретния случай „БГ Инвестмънт“ ООД е приспаднало ДДС по фактури, издадени от „Интерлийз ауто“ ЕАД.
Според съда правото на приспадане на данъчен кредит се явява ограничено от разпоредбите за дерогация, съдържащи се в чл.17, параграф 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО и по настоящем от чл.176 от Директива 2006/112/ИО. Съдът се е позовал на решението от 05.10.99 г. по дело Royscot и др., С – 305/97 г.; решението от 30.09.2010 г. по дело С – 359/09 - Oasis East; решението от 15.04.2010 г. по съединени дела С – 538/08 и С – 33/09 – X Holding BV I Oracle Nederland BV.
Административният съд е изложил мотиви, че ограниченията на правото на приспадане следва да се отнасят до конкретни категории разходи, определени според естеството на стоката или услугата, а не според нейното отредено предназначение. Държавите – членки нямат право да запазят в сила изключения от правото на приспадане на ДДС, които се прилагат по общ начин спрямо всеки разход, свързан с придобиването на стоки и получаване на услуги. Това означава, че разпоредбата на чл.11, пар.1 от Втора директива не предоставя на държавите – членки неограничена дискреционна власт да изключат всички или почти всички стоки и услуги от правото на приспадане. Предназначението на стоките не може да се разглежда като ограничение за възникване на правото на данъчен кредит, но може да бъде преценявано от гледна точка на извършването на корекции на това право. Механизъм за корекции е въведен с разпоредбата на чл.79 ЗДДС, като според ал.4, корекцията по ал.1 и ал.3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства.
От фискална гледна точка текстовете на чл.70, ал.1, т.2 и чл.79, ал.1 ЗДДС пораждат еднакъв ефект – лицето връща в бюджета ползвания за придобитата стока данъчен кредит.
Съгласно хипотезата на чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, в тежест на лицето е да докаже предпоставките за възникване на правото на приспадане. Данъчното задължение възниква за периода, в който неправомерно е упражнено правото на данъчен кредит.
При хипотезата на чл.79 ЗДДС, в тежест на органа е да докаже, че веща не се ползва за независима икономическа дейност. Корекцията се извършва в периода в който е възникнало основанието за корекция.
В съдебното решение е направен обобщаващ извод, че дружеството е ползвало данъчен кредит както и, че веща според нейното предназначение, би могла да се използва за извършване на икономическата дейност на лицето. Приходният орган трябвало да установи в кой данъчен период е възникнало основанието за корекция и да начисли ДДС в този период, а не да отказва данъчния кредит за периода, в който правото е упражнено.
Обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата срещу РА .
Фактите са установени по гореописания начин и страните не спорят по тях. Спорът е правен и се концентрира върху съотношението между разпоредбите на чл.70, ал.1, т.2 и чл.79, ал.1 ЗДДС. Настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение приема за установено по делото, че в случая е приложим текстът на чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, тоест правото на данъчен кредит в процесния размер законосъобразно е отказано на това основание от приходният орган. Хипотезите на чл.70, ал.1, т.2 и на чл.79, ал.1 ЗДДС се различават, независимо от общия им фискален ефект. В този смисъл е правилен доводът на касатора, че се касае за различни институти.
В първият случай правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, тъй като стоките или услугите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Видно е по делото, че дружеството - жалбоподател е новообразувано, като същото не е осъществявало дейност през ревизирания период, макар да е придобило ДМА. Не са установени приходи от облагаеми доставки, не са регистрирани стопански операции чрез които да бъде доказано, че автомобилът е експлоатиран за целите на икономическата дейност на "БГ Инвестмънт" ООД, липсват документирани разходи за гориво. За процесния период дружеството не е отчело счетоводно облагаеми доставки. Представените пътни листи обосновано не са кредитирани.
За да направи предположението, че веща би могла да се използва за извършване на икономическата дейност на лицето съдът е формулирал противоречиви мотиви. От една страна той е акцентирал върху предназначение на веща. Същевременно е посочил, че ограничението на правото на приспадане следва да се отнася до конкретни категории разходи, определени според естеството на стоката или услугата, а не според нейното предназначение.
В хипотезата, регламентирана в чл.79, ал.1 ЗДДС регистрираното лице, което е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги, впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Обсъжданата корекция на ползвания данъчен кредит предпоставя установяване на обстоятелството, че стоките или услугите са използвани, каквито доказателства по делото няма и не са били релевирани подобни твърдения. Установеният по делото фактически състав, на който е отказано правото на данъчен кредит, включва ползването на данъчния кредит, но не и извършването на последващи доставки.
В подкрепа на гореизложеното освен цитираната в касационната жалба съдебна практика (решение № 14515/29.11.2010 г. по адм. д. №7002/2010 г. на ВАС, I о., решение №13263/08.11.2010 г. по адм. д.№9587/2010 г. на ВАС, I о., решение №14182/24.11.2010 г. по адм. д. № 6257/2010 г. на ВАС, I А о.), може да се посочи и решение № 3145/07.03.2011 г. на ВАС, I о., по адм. д. №10655 по описа за 2010 г. на този съд.
Първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основание за неговата отмяна по чл.209, т.3 АПК, след което трябва да бъде отхвърлена жалбата срещу РА.
С оглед резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. за първоинстанционното производството. В касационното производство страната не е защитавана и представлявана, поради което съдът не й присъжда разноски за тази инстанция.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло,
като неправилно
решение № 2619/20.12.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 3443 по описа за 2010 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
, като незаконосъобразно оспорването по жалба на «БГ Инвестмънт» ООД, с ЕИК 148042120, с адрес за кореспонденция гр. В., ул. «Б. М.», № 20 против РА № 031001490/30.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м.11.2007 г. – м.06.09 г., в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 8455,07 лв. и съответните лихви.
ОСЪЖДА
«БГ Инвестмънт» ООД, с ЕИК 148042120, с адрес В гр. В., ул. «Б. М.», № 20 да заплати на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП сумата в размерна 600 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. К./п/ М. Р.
М.М.