Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 10033/23.10.2007 г., постановено по адм. д. № 4171/2007 г. тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, е обявил за нищожни т.І.5; т.ІІ.7 и т.ІІІ.5 от решение № 335 от 3 май 2005 година на Министерския съвет на РБългария (МС), в частта им "След прекратяването или отнемането на лицензиите, право и задължение да осъществява дейността по разпределение на природен газ за изброените територии има лицето, спечелило конкурса за издаване на лицензия за дейността разпределение на природен газ за обособената територия. В този случай лицето е длъжно да поиска промяна на издадената лицензия".
Срещу това решение са подадени касационни жалби от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) чрез председателя К. Ш. и от Министерския съвет на Р. Б. чрез юрисконсулт Цв.Василев, с молба да бъде отменено. Излагат се твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на мотивите на решението, въз основа на които е прогласена частичната нищожност на т.І.5; т.ІІ.7 и т.ІІІ.5 от решение № 335 / 3 май 2005 г. на МС.
В съдебно заседание ДКЕВР, редовно призована, не се представлява.
МС се представлява от юрисконсулт Василев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, решението на МС е взето в рамките на законовите му правомощия.
Ответникът по делото "О. И." АД гр. С. се представлява от юрисконсулти Воденичарова и Вардева, които оспорват касационните жалби и молят да бъдат оставени без уважение като неоснователни, представят писмени бележки.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за неоснователни. Обосновано е прието от съда, че с решение №335/03.05.2005 г., в съответната част по т. І.5, т. ІІ.7 и т. ІІІ.5, Министерският съвет се е произнесъл по въпрос извън своята материална компетентност.
Върховният административен съд, петчленен състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок, а разгледани по същество, за неоснователни.
Решение № 335 от 3 май 2005 г. на МС има за предмет "изменение и допълнение на Описа на новите обособени територии за разпределение на природен газ в Р. Б., за които не е издадена лицензия", а правното основание е чл.4, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Според цитираната норма (в редакция към постановяване на акта) - министърът на енергетиката и енергийните ресурси "внася за утвърждаване от Министерския съвет опис на нови обособени територии за разпределение на природен газ и за изменение на съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за които не е издадена лицензия, и го обнародва в "Държавен вестник"".
В мотивите на обжалваното решение, съдът се е съобразил с така установената от закона материална компетентност на МС и не отрича правомощието му да утвърждава описа на нови обособени територии за разпределение на природен газ, както и да изменя границите на съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за които не е издадена лицензия. Съдържанието на останалата част от решението, която не е била предмет на делото пред първата инстанция, изцяло регулира определяне на точните граници на обособените територии за разпределение на природен газ по т.І за територия "Дунав", т.ІІ за територия "Запад" и т.ІІІ за територия "Тракия", чрез опоменаване на общините, които се включват в тях. Изрично са посочени и тези общини, които се изключват от визираните територии, тъй като за тях има издадени лицензии за разпределение на природен газ.
Правомощията на МС във връзка с регулиране на процесите по разпределение на природен газ са в рамките на общата му компетентност по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЕ да определя държавната политика в енергетиката. В качеството на централен орган на изпълнителната власт, МС приема Енергийната стратегия на Р. Б. по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, която определя основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.
Пряката и непосредствена роля по регулирането на дейностите в енергетиката е възложена на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която според чл.10, ал.2 от ЗЕ е независим специализиран държавен орган. Кръгът от правомощия на комисията е подробно очертан в чл.21 от закона, като според ал.1, т.1 - издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии в случаите, предвидени в този закон.
Преценявайки специалната компетентност на ДКЕВР и възможността единствено този орган да се произнася по въпроси, свързани с действието на лицензии за разпределение на природен газ, правилно тричленният състав е изложил правните си доводи, че МС по закон е лишен от правомощие да вменява задължения и да създава права, свързани със съществуването респ. прекратяването на лицензии по осъществяване на дейността по разпределение на природен газ за изброените в решението обособени територии.
В двете касационни жалби се акцентира върху правомощията на МС по чл.4, ал.2, т.6 от ЗЕ, но по тях всъщност не се спори. Защото те са свързани единствено с компетентността по обособяване на територии за разпределение на природен газ и изменението на границите им. Касаторите не сочат правна норма, която да оправомощава МС да регламентира взаимоотношения, свързани с издаването или прекратяването на лицензиите за дейността по разпределение на природен газ.
Поради това в обжалваното решение обосновано е прието, че следва да бъде прогласена нищожност на т.І.5; т.ІІ.7 и т.ІІІ.5 от решение № 335 от 3 май 2005 г. на МС в частта "След прекратяването или отнемането на лицензиите, право и задължение да осъществява дейността по разпределение на природен газ за изброените територии има лицето, спечелило конкурса за издаване на лицензия за дейността разпределение на природен газ за обособената територия. В този случай лицето е длъжно да поиска промяна на издадената лицензия", като издадени извън законоустановената материална компетентност на органа.
Първоинстанционното решение е постановено при спазване на процесуалните правила, при задълбочено тълкуване на материалния закон и съблюдаване целта на закона, и не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10033/23.10.2007 г., постановено по адм. д. № 4171/2007 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ М. П./п/ Р. П./п/ Т. Т. М.П.