Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.160 ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "А"ЕООД, гр. Н., чрез управителя А. Ш. срещу решение №381 от 6.12.2007г., постановено по адм. дело №703 по описа за 2006 година на Великотърновски окръжен съд, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против РА №1500887 от 5.6.2006г. на ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение №415 от 3.8.2006г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в размер общо на 17865,84 лв. и лихви 4014,11 лв. по фактури на "Гея 96" ЕООД. Развива съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което се отмени РА и потвърждаващото го решение на директора на дирекция "ОУИ", както и да се присъдят направените разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП я оспорва в представен по делото отговор на касационната жалба от 12.2.2008г. и претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд е бил

РА №1500887 от 5.6.2006г. на ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение №415 от 3.8.2006г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в размер общо на 17865,84 лв. и лихви 4014,11 лв. по фактури на "Гея 96" ЕООД за данъчен период на м.5, 6, 7 и 10. на 2004 година. За да отхвърли жалбата съда е приел, че по делото не са представени и събрани достатъчно доказателства, включително представената по делото експертиза, по въпроса за това дали доставките десйтвително са били направени, като се има предвид определението за доставка по чл.6 от ЗДДС / действащ за периода/.

Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения срещу така постановеното решение, конкретно посочени като нарушения на материалния закон. Съдът, макар и в кратки мотиви, без да посочи спорните и безспорните факти, е достигнал до правилен краен резултат. Съображенията за това са следните: Видно от представената към делото данъчна преписка с атакуваните актове, правното основание за отказ на правото на данъчен кредит е посочено като чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС / действащ за периода, фактическото основание е - ненамиране на адреса на прекия доставчик "Гея 96" ЕООД и непредставяне на достатъчно доказателства, които са от значение за установяване начисляването на данъка и реалността на доставките по процесните фактури, издадени м.5,6,7 и 10.2004г. на горива - бензин, дизелово гориво и газ. В съдебното производство, освен приложената данъчна преписка, единствено е поискана съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвила закючение от 25.9.2007г., което е прието без оспорване от страните, включително и от касатора. В него е посочено, че същото дава данни само от писмените доказателствата по делото и проверка на счетоводството на жалбоподателя, без да е имало възможност да провери това на доставчика "Гея 96" ЕООД. Нещо повече, записано е, че от документите на дружеството-доставчик, приложени по делото, не може да се направи никакъв анализ на доставки, тъй като същите са непълни, липсвали излечения от материални сметки за заприхождаване и изписване на стоките, няма оборотни ведомости. Не били представени дневници за покупки и продажби, извлечения от сметка 411 - Клиенти, платежни документи, отчитания на приходи от продажби и др. Освен тези данни, които по никакъв начин не могат да докажат наличие на предпоставки по чл.64 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит, както и липса на ограниченията по чл.65 от с. з., няма и никакви доказателства за действително извършване на доставки на горивото, посочено по-горе от "Гея 96" ЕООД на касатора, който въпрос също е бил спорен. Дори в касационната жалба не се сочит какви доказателства са представени от страна на дружеството, за да може да се приеме, че има реална доставка по процесните фактури. След като тежестта на доказване на положителните предпоставки по ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит лежи върху касатора, то той е следвало с всички дадени от закона възможности да обоснове тезата си. Което той не е направил в настоящето производство. Поради което решението на съда, с което се отхвърля жалбата срещу посочените актове, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представител на ответника не е имало в съдебно заседание, поради което не се следва присъждане на юристконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от ЗДДС, Върховен административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №381 от 6.12.2007г., постановено по адм. дело №703 по описа за 2006 година на Великотърновски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.