Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от
директора на ТД на НАП - гр. П., срещу решение №6/18.01.2008 г. по ахд № 511/2007 г. на Плевенски административен съд, ІІ състав, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 145 -1/02.06.2007 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Плевен. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в противоречие с материалния закон и необосновано, иска отмяната му и присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба - Х. И. Т., действащ като ЕТ "Т. С. - Х. Т.", гр. П., не взима становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че мълчаливо пътвърденият от директора на ТД на НАП - Плевен АУЗД, който е издаден въз основа на декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС отм. , подадена от едноличния търговец за данъчен период м.02.2002 г. е незаконосъобразен. Не е осъществена процедурата по чл.103 от ДОПК. АУЗД не е съобразен и с разпоредбата на чл.106, ал.3 от ДОПК вр. чл.108 ДОПК. Задълженията за данък или задължителени осигурителни вноски съгл. чл.106, ал.3 ДОПК подлежат на установяване с ревизионен акт, независимо от издаването на АУЗД, вкл. и когато е обжалван. Към момента на приключване на съдебното дирене е налице ревизионен акт, с който е установено окончателно задържението на жалбоподателя по ЗДДС за м.02.2002 г. Недопустимо е...