Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В. Н. Д., от гр. С., е оспорил решение № 6047/28.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1090/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 91082 от 25.06.2007 г. на зам. началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Изземване на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство" (СУМПС).

По съображения за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, се претендира касиране на решението.

Развиват се съображения, че не е налице възприетото от органа основание за изземване на СУМПС с оглед липсата на доказателства за влизане в сила на две от описаните в обстоятелствената част на заповедта наказателни постановления.

Ответникът - зам. началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна.

Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество.

С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 3 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени в периода 7.09.2003 г. - 19.07.2005 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, касаторът е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 2 и § 1 от...