Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на „М. И.л” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.”А. К.в”№ 6, ап.7, ет.4, подадена чрез управителя на дружеството К. М. К. срещу решение № 7294 от 27.12.2012 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 2300/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ОЗ-183/09.02.2012 г. на директора на главна дирекция "О”ЕООД, в която е отбелязано, че К. К. М. се нуждае от домашно лечение. Представени са епикриза на К. М. К. и болнични листа на К. М. К.. Единият от болничните листа е представен и в съдебно засадение с молба за отлагане на делото. Съдът в открито съдебно заседание се е произнесъл по искането за отлагане на делото поради заболяването на Кочев, като е приел, че веднъж вече делото е било отлагано на същото основание, както и че касаторът разполага с упълномощен адвокат, за когото няма данни да е бил възпрепятстван. С молбите от 30.05.2013г., 03.06.2013г. и 04.06.2013г. и представените към тях писмени доказателства касаторът се опитва да установи обстоятелството, че както той така и неговият пълномощник са били обективно възпрепятствани да се явят на съдебното заседание на 28.05.2013г. Настоящата съдебна инстанция обаче счита, че представените с допълнителните молби писмени документи не доказват наличието на предпоставките по чл.139 АПК за отлагане на делото, респ. за отмяна на хода на делото по същество и насрочване на делото за разглеждане в ново съдебно заседание. Това е така поради следните съображения: С представената медицинска бележка не се доказва факта, че адв.. М. – майка на К. М. е била обективно възпрепятствана да се яви на 28.05.2013г. в съдебното заседание. Обстоятелството, че детето се нуждае от домашно лечение не изключва възможността някой друг да се грижи за това дете по време на домашното лечение. Към молбите не е представен болничен лист, издаден на М. Л. М., за 28.05.2013г. за гледане на болно дете. Липсата на болничен лист означава липса на доказателства за временната неработоспособност на майката да се яви на 28.05.2013г. в съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от Наредбата за медицинската експертиза временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и от министъра на здравеопазването.
А според чл.7 от същата наредба болничните листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК. Лекарите по дентална медицина издават болнични листове само за заболявания от тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни. Клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в личната амбулаторна карта (ЛАК) на лицето.Болнични листове могат да се издават и от лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота.
Разпоредбата на чл.9 от наредбата предвижда, че болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето
Съгласно чл.38 от Наредбата болничен лист за гледане на болен член от семейството в дома, както и за гледане на болно дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето
(ЗЗД), се издава:1. от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина - еднолично до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания;2. от ЛКК - до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца, а след 6-ия месец - след решение на ТЕЛК. Болничните листове по ал. 1 се издават от лечебните заведения, в които се осъществяват лечението и наблюдението на болния. В болничния лист за гледане на болен член се вписват имената на болния, единният граждански номер, родствената връзка и диагнозата. При издаване на болничен лист за гледане на болен член от семейството лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния името на лицето, на което е издаден болничният лист за гледането му, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска и номера на болничния лист. В ЛАК на болния се отразяват прегледът, изследванията, назначеното лечение и диагнозата. Данните от болничния лист - номер, серия, начало и продължителност на отпуска, се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничният лист.
Анализът на горните разпоредби води до извод, че временната неработоспособност се установява единствено с представянето на болничен лист, издаден по надлежния ред. В случая болничен лист за гледане на болно дете от майката М. М. не е представен. Приложените към молбите доказателства не установяват едновременна невъзможност за явяване на касатора и неговия пълномощник в съдебното заседание на 28.05.2013г. поради наличието на препятствие, което не е могло да бъде отстранено. Липсата на доказателства за временна неработоспособност на адв.. М. към 28.05.2013г. води до извод, че същата е имала обективна възможност да се яви на 28.05.2013г., следователно неявяването и не е поради неотстранимо препятствие. Ето защо настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.139, ал.1 АПК. Според настоящата инстанция, подадените молби, след приключване на устните състезания с искане за отмяна на хода на делото по същество и за насрочването му в съдебно заседание, представляват злоупотреба с право и целят умишлено забавяне на съдебното производство, доколкото подаването на жалбата има суспензивен ефект.
Ответникът по касационната жалба - директорът на главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и иска да се остави в сила. Представя писмени бележки.
Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи.
По делото е безспорно, че касаторът е титуляр на лиценз № 1132/02.04.2007 г. за извършване на частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частна охранителна дейност /ЗЧОД/ - охрана имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна. За да отнеме издаденият облагоприятстващ административен акт, компетентният орган – директорът на главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР (арг. – чл. 14 от ЗЧОД) е счел, че с оглед започнато наказателно преследване срещу физическото лице, управляващо и представляващо "Инвестмънт секюрити груп" ЕООД, е налице предпоставката по чл. 21, ал. 1, т. 2, „б” от ЗЧОД за погасяване на учреденото в полза на дружеството субективно право за извършване на частна охранителна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства е установено, че срещу К. М. К. –управител на касатора е било водено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК - дознание ЗМ 320/2010 г. по описа на ОД на МВР – Видин с прок. преписка № 1939/2010г. по описа на РП - Видин. С постановление от 01.02.2012г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Видин К. М. К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 НК . Обжалваната заповед е издадена на 09.02.2012г., след като Кочев е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 НК, при наличието на предпоставките на чл. 21, ал.1,т.2 б.”б” ЗЧОД.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Направените фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2, „б” от ЗЧОД лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато срещу едноличния търговец, управителя или член на управителния орган или неограничено отговорния съдружник в командитно или събирателно дружество е започнато наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. При наличие на предвидените в посочената норма предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка. При данните по административната преписка решаващият съд обосновано е приел за осъществен фактическия състав, при който следва да се отнеме издадения лиценз на визираното в акта фактическо и правно основание. Самият факт на водено досъдебно производство срещу лице, което управлява и представлява търговеца, снабден с лиценз за извършване на частна охранителна дейност (арг. – чл. 13 от ЗЧОД и чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ), както и факта на привличане на управителя в качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съставляват основание за прекратяване на правата, произтичащи от този лиценз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗЧОД. Обстоятелството, че е налице постановление за частично прекратяване на обвинението по чл.212 НК, не променя правилността на крайния извод на съда, доколкото към датата на издаване на заповедта е налице ново постановление за привличане на Кочев в качеството на обвиняем за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 НК - също умишлено престъпление от общ характер.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК от първоинстанционния съд. При постановяване на атакуваното решение не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка и въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон.
Неоснователно е твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ на съда да допусне предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателя. Съдът в съдебно заседание с протоколно определение от 27.11.2012г. е оставил без уважение искането за допускане на правна помощ на касатора. К. М. К. е присъствал на това заседание, но не обжалвал определението на съда, в резултат на което същото е влязло в сила и е станало окончателно. Неговата правилност не е и не може да бъде предмет на настоящото касационно производство. С оглед изложеното възражението за допуснато нарушение от страна на съда, изразяващо се в отказ да се допусне безплатна правна помощ, не следва да се обсъжда.
Възражението, че касаторът е една от малкото фирми на територията на Видин, която осигурява прехраната на десетки семейства е неотносимо към законосъобразността на акта, доколкото административният орган в случая действа в условията на обвързана компетентност.
По изложените съображения, съдът счита, че не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на атакуваното решение и същото следва да се остави в сила като обосновано и постановено в съответствие със закона.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7294 от 27.12.2012 г. на Административен съд София-град по административно дело № 2300/2012 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Л. П./п/ Д. М.
Д.М.