Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 187, ал. 1, във вр. с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на С. Г. З., от гр. П., срещу Решения № 8.2, 8.5, 8.12 и 8.13 по Протокол № 5 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 02.02.2012 г., с които на основание чл. 160 от ЗСВ С. А. К., В. И. И., С. К. Г. и Е. А. Б. са повишени в длъжност „съдия” в Апелативен съд – гр. П..

В жалбата са изложени доводи, че оспорените решения са нищожни, тъй като са приети при съществено нарушение на материалните и процесуални административноправни разпоредби и противоречат на целта на закона. Поддържа се, че процедурата по провеждането на конкурса е опорочена, тъй като конкурсът е започнал при действието на Наредба № 2 от 27.04.2011 год. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредбата), която обаче не е действащ нормативен акт, тъй като с Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд, публикувано в ДВ, бр. 93/25.11.2011 г. и влязло в сила на 29.11.2011 г., нормата на чл. 194в ЗСВ е обявена за противоконституционна, поради което редът за провеждане на конкурсите не може да се определя с наредба на ВСС, още по-малко с вътрешни актове, каквито са били приети с Решение по Протокол № 39/28.11.2011 г., изм. и доп. с Решение по Протокол № 1/12.01.2012 г. Излагат се доводи и за незаконосъобразност на оспорените решения и се иска тяхната отмяна.

Ответникът – ВСС, чрез своя процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни – С. А. К., В. И. И. молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна – Е. А. Б., чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна – С. К. Г., не ангажира становище по жалбата.

Участвалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура изразява мнение за неоснователност на оплакванията срещу решенията на ВСС и дава заключение за законосъобразност на същите.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото, намира от фактическа страна следното:

С решение на ВСС, взето с протокол от 16.06.2011 г. на основание чл.189, ал.1 от ЗСВ е обявен конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на 12 (дванадесет) щатни бройки “съдия” в апелативните съдилища, от които за Апелативен съд – гр. П. са обявени 3 (три) щатни бройки. Посоченото решение е обнародвано в ДВ брой 50 от 01.07.2011 год. и е обявено на интернет страницата на ВСС на същата дата.

За четвъртата свободна щатна бройка съдия в Апелативен съд – гр. П. е обявен конкурс по реда на Раздел ІІ от Глава 9 на ЗСВ (външен конкурс за първоначално назначаване).

По делото е безспорно, че жалбоподателят С. Г. З., както и заинтересованите страни С. А. К., В. И. И., С. К. Г. и Е. А. Б. са подали заявления, че желаят да участват в обявения конкурс за повишаване в длъжност и преместване за заемане на длъжността "съдия" в Апелативен съд – гр. П.. Не се спори, че кандидатите са допуснати до участие в обявения конкурс.

С решение на ВСС от заседание, проведено на 13.10.2011 г. е определен броя на конкурсните комисии по обявените конкурси за повишаване в длъжност и преместване на магистрати и чрез жребий – техния поименен състав. С решение на ВСС от заседание, проведено на 20.10.2011 г. са приети Критерии за провеждане на събеседване и формиране на общата оценка за притежаваните качества от кандидатите за участие в конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване в органите на съдебната власт.

Определената комисия е провела събеседване с кандидатите на 07.12.2011 г., 08.12.2011 г. и на 09.12.2011 г., съобразно приетите от ВСС (от 28.11.2011 г.) Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители (Правила). За класиране на участващите в конкурса кандидати комисията е изготвила мотивирано становище, както и протокол за класиране на кандидатите в конкурса за длъжността „съдия” в Апелативен съд. От проведеното събеседване 12 от участвалите в събеседването кандидати са показали отлични професионални достижения (с цифрово изражение на оценката 6.00). От тях 4 са участвали в конкурса за Апелативен съд – гр. П. - С. А. К. (заинтересована страна), В. И. И. (заинтересована страна), С. К. Г. (заинтересована страна) и Е. А. Б. (заинтересована страна). Жалбоподателят С. Г. З. е показал много добри професионални достижения (с цифрово изражение на оценката 5.15).

Видно от протокола за класиране, съставен от комисията, кандидатите с отлични оценки са класирани както следва: С. А. К. (с обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества – 6,00 и общ успех от държавните изпити – 6,00), В. И. И. (6,00, 5,67), С. К. Г. (6,00, 4,50) и Е. А. Б. (6,00, 4,50). Жалбоподателят С. Г. З. (с обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества – 5,15 и общ успех от държавните изпити – 4,67) е класиран на тридесето място от всички кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност и за преместване в апелативните съдилища.

Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС е представила становище относно нравствените качества на всеки един от посочените кандидати – заинтересовани страни, в които становища е прието, че тези кандидати притежават нравствени и личностни качества, които им позволяват да заемат длъжността „съдия в Апелативен сън”. Безспорно е, че всеки от посочените кандидати притежава атестация с оценка „много добра”.

На свое заседание проведено на 02.02.2012 год. ВСС е подложил на гласуване кандидатите по реда на класирането. С оспорените решения по 8.2, 8.5, 8.12 и 8.13 по Протокол № 5 на ВСС, след проведено тайно гласуване, кандидатите С. А. К., В. И. И., С. К. Г. и Е. А. Б. са повишени в длъжност "съдия" в Апелативен съд – гр. П..

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намира че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. По допустимостта на жалбата.

Твърденията на заинтересованите страни С. А. К., В. И. И. и Е. А. Б., изразени в представените отговори по реда на чл. 163, ал. 2 от АПК, за недопустимост на подадената жалба са неоснователни. Жалбоподателят С. Г. З. е участник в конкурса за повишаване в длъжност и за преместване в Апелативен съд – гр. П. (молба вх. № 19-12/06.07.2011 г.), допуснат е до участие и е оценен в проведеното събеседване от назначената конкурсна комисия. Посочените обстоятелства обосновават правния интерес на жалбоподателя по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК да обжалва посочените решение на ВСС, поради което жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срока по чл. 193, ал. 6, във вр. чл. 187, ал. 1 от ЗСВ. По съществото на жалбата.

Оспорените решения по 8.2, 8.5, 8.12 и 8.13 по Протокол № 5 на ВСС са издадени от компетентен колективен постоянно действащ орган в рамките на неговите законови правомощия. Съгласно чл. 129 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от ВСС. Редът за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт е регламентиран в чл. 188 - чл. 194в от ЗСВ, като в случая административният орган е приел посочените решения с предвидения в закона таен вот при изискуемия кворум и необходимото мнозинство.

Неоснователни са доводите в жалбата за нищожност, поради нарушена процедурата по провеждането на конкурса, тъй като конкурсът е започнал при действието на Наредба № 2 от 27.04.2011 год. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредбата). В случая с Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд, публикувано в ДВ, бр. 93/25.11.2011 г. и влязло в сила на 29.11.2011 г., нормата на чл. 194в ЗСВ, регламентираща редът за провеждане на конкурси и избор да се определя с наредба на Висшия съдебен съвет, е обявена за противоконституционна. Действието във времето на решението на Конституционния съд, с което противозаконният текст се обезсилва, е действие на това решение занапред. Неприлагането (обезсилването) започва от деня, когато е влязло в сила решението на Конституционния съд, а според чл. 151, ал. 2 от Конституцията решението влиза в сила три дни след обнародването му - в случая 29.11.2011 г. Към посочената дата обявеният конкурс за повишаване в длъжност и за преместване за назначение на свободни щатни бройки „съдия” в апелативните съдилища, вкл. процесният такъв за Апелативен съд – гр. П. (ДВ бр. 50/01.07.2011 г.) не е приключил. Т.е. налице е заварено висящо правоотношение, чиято процедура е започнала по Наредба № 2/27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, която от своя страна е основана на закон (чл. 194в ЗСВ), който е обявен за противоконституционен.

Твърденията за нищожност на оспорените по делото решения на ВСС, поради обстоятелството, че след влизане в сила на Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд, административният орган е издал Правила, приети с Решение по Протокол № 39/28.11.2011 г., изм. и доп. с Решение по Протокол № 1/12.01.2012 г. на ВСС, са неоснователни. При приемането на тези Правила административният орган не е излязъл извън рамките на предоставената му от Конституцията на Р. Б. и законите компетентност. Предвид тези свои правомощия ВСС е приел Правилата, с който е детайлизирал нормативната уредба касаеща процедурата по провеждане на конкурсите, която материя има своята първична регламентация в разпоредбите на ЗСВ. Тук е мястото да се отбележи, че в мотивите си към решение № 10 от 15.11.2011 год. постановено по к. дело № 6/2011 год. Конституционният съд е приел, че ВСС не е овластен да приема наредби, с които да дава първична правна уредба на материята по чл. 133 от Конституцията

, защото той има правомощията да приема само вътрешни правила. Доколкото обаче законовите положения се нуждаят от конкретизиране и уточняване с оглед прилагането им, ВСС може да извършва такава дейност, съобразено с Конституцията и ЗСВ, като приема правила, указания и методики. Характерът на материята, по която се предписва ВСС да създава правила, не изисква те бъдат облечени във формата на нормативни актове, доколкото ВСС не може да урежда условията, а само реда за провеждане на процедурите, свързани с назначаването на съдии, прокурори и следователи и тяхното кариерно развитие. Следователно приемайки посочените правила, които детайлизират уредбата за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, регламентиран в чл. 188 - чл. 194б от ЗСВ, административният орган не е допуснал съществено нарушение, което да опорочи процедурата по провеждане на конкурса и да доведе до нищожност на постановените решения, предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Неоснователно е и твърдението за съществуването на порок, свързан с обстоятелството, че кадровият орган на съдебната власт ВСС не е спрял процедурата по конкурсите, след като Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество с определение от 12.02.2011 год. заявената пред него противоконституционност на текстове на чл.194в и чл.209а от ЗСВ. Както вече беше посочено конкурсът е обявен с решение на ВСС от заседание на 16.06.2011 г., което е обнародвано в ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., т. е. след като Конституционният съд на Р.България е бил вече допуснал до разглеждане искането за обявяване на противоконституционност на текстове от ЗСВ. Очевидно към 16.06.2011 г. административното производство не е било образувано, поради което и не би могло да бъде спирано с оглед нормата на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК.

Настоящият съдебен състав приема за неоснователни твърденията в жалбата за наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3. и т. 4 от АПК, свързани с неправомерно процедиране на ВСС при назначаването на 4 съдии, при обявен конкурс за повишаване и преместване на свободна длъжност „съдия” в Апелативен съд – гр. П. за 3 щатни бройки. В случая 4-ма от участвалите в събеседването кандидати в конкурса за Апелативен съд – гр. П. са показали отлични професионални достижения (6.00). Същевременно в обявения конкурс (ДВ, бр. 50/ 01.07.2011 г.) за 1 свободна щатна бройка – чрез конкурс за първоначално назначаване, поради оценки под необходимия минимум, не са допуснати кандидати до фазата на събеседване. Административният орган на основание чл. 160 от ЗСВ е повишил в длъжност с Решения № 8.2, 8.5, 8.12 и 8.13 по Протокол № 5 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 02.02.2012 г., заинтересованите страни С. А. К., В. И. И., С. К. Г. и Е. А. Б..

Настоящият съдебен състав приема, че ВСС е приел решениятя за повишаване по поредността на класирането като не е допуснал нарушение на закона. Видно от доказателствата към административната преписка кандидатите притежават нравствени и личностни качества, които им позволяват да заемат длъжността „съдия в Апелативен съд – гр. П.”, според становището от Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС и имат атестация с оценка „много добра”, нямат наложени наказания и срещу тях няма сигнали за нарушения на правилата за професионална етика на съдиите. Наред с това, същите са показала отлични професионални достижения (с оценка 6.00). Ето защо случаят им е практически сходен, поради което при разрешаването му административният орган е спазил правилото (основен принцип) по чл. 8, ал. 2 АПК, според което при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Това още повече е така, тъй като С. К. Г. и Е. А. Б. имат както еднакви общи оценки за притежаваните от кандидатите професионални качества – 6,00, така и еднакъв общ успех от държавните изпити – 4,50. С оглед постигнатите резултати и принципа за легитимните очаквания на страните, съдът приема, че спрямо всички кандидати, получили еднакви оценки (6,00) и атестация с оценка „много добра”, административният орган е приложил еднакви критерии и подход. Приемането на обратното, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя, би довело до нарушение на принципа за равенство, доколкото ще се допусне различно отношение към еднакви ("практически сходни") случаи без обективно или разумно обосноваване.

Останалите доводи в жалбата са неотносими към правния спор.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба срещу Решения № 8.2, 8.5, 8.12 и 8.13 по Протокол № 5 от заседанието на ВСС, проведено на 02.02.2012 г., с които на основание чл. 160 от ЗСВ С. А. К., В. И. И., С. К. Г. и Е. А. Б. са повишени в длъжност „съдия” в Апелативен съд – гр. П., следва да се отхвърли като неоснователна. Обжалваните административни актове са издадени от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на адмистративнопроизводствените правила.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Г. З., от гр. П., срещу Решения № 8.2, 8.5, 8.12 и 8.13 по протокол № 5 от 02.02.2012г. на Висшия съдебен съвет.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П./п/ Д. М.

Л.П.