Производство по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 187, ал. 3 и чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Р. Г. П. от гр. В. против решения на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 9.30., т. 9.37, т. 9.44 и т. 9.48.1 от Протокол № 5 от 02.02.2012 г., с което на основание чл. 160 ЗСВ, Ж. И. М. - Колева, съдия в Районен съд - гр Варна, Г. Ч. Н. - съдия в Районен съд - гр. В., Ц. П. Ж., съдия в Районен съд - гр. В. и А. В. С. - съдия в Районен съд - гр. Н. З., са повишени на длъжност "съдия" в Окръжен съд - гр. В. и срещу решение т. 9.129, прието със същия протокол, с което поради попълване на местата не е проведено гласуване на кандидатурата на жалбоподателя за длъжност "съдия" в Окръжен съд – гр. В..

В жалбата се поддържа, че оспорените решения са нищожни, а в условията на евентуалност - незаконосъобразни. Твърди, че ВСС е следвало да спре обявения конкурс на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК след образуването на конституционно дело № 6/2011 г. Продължаването на конкурса е опорочило проведената процедура до степен на нищожност. Според жалбоподателя е недопустимо комисии, съставени от магистрати да провеждат събеседването на кандидатите, както и да извършват атестиране на магистратите. Навежда довод, че след влизане в сила на решение № 10/15.11.2011 г. на КС не само наредбите, издадени от ВСС, но и проведеният въз основа на тези наредби конкурс, следва да се считат отменени. Жалбоподателят счита, че приетите от ВСС на 28.11.2011 г. Правила и Методика са нищожни, т. к. са приети преди влизането в сила на решението на КС, както и че ВСС е следвало да вземе решение, с което да обяви, че конкурсът продължава по новите Правила и Методика. Твърди се, че ВСС няма правомощия да определя съдии от кои съдилища следва да участват в комисиите и как ще се извършва оценяването при събеседването. В тази насока се поддържа, че ВСС е допуснал нарушение, като не е дал указания на конкурсните комисии да проверяват самоличността на лицата, явили се за събеседване. Моли оспорените решения на ВСС да бъдат обявени за нищожни, евентуално отменени и преписката да бъде върната на ВСС за ново произнасяне, съобразно изискванията на чл. 192, ал. 1 ЗСВ. Прави искане за спиране на съдебното производство и за отнасяне на въпроса относно несъответствието на чл. 189, ал. 4 - 8, чл. 192, ал. 1 - 3, чл. 204 и чл. 204а, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ с чл. 130, ал. 6, т. 1 и чл. 133 от Конституцията на Р. Б. до Конституционния съд.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрк.. К. в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Заинтересованите страни Г. Ч. Н. и А. В. С., не ангажират становища по делото.

Останалите страни, чрез упълномощените си процесуални представители пледират за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 193, ал. 6 ЗСВ, от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от данните по административната преписка, спазвайки законустановената процедура ВСС, на основание чл. 189, ал. 1 и сл. ЗСВ е обявил конкурс за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на 33 щатни бройки "съдия" в окръжните и военни съдилища, от които 4 щатни бройки за съдии в Окръжен съд - гр. В.. Оспорващата и заинтересованите страни са подали заявления за последните.

С решение на ВСС по протокол № 32 от 13.10.2011 г. и протокол № 37 от 17.11.2011 г. са определени конкурсните комисии, които са провели събеседване с кандидатите в конкурса за длъжност "съдия" в окръжен и военен съд на 05 и 06.12.2011 г.

След проведеното събеседване и оценяване на кандидатите, участвали в конкурса, комисиите са изготвили мотивирано становище за проведеното събеседване по критерии: въпроси, свързани с практическото приложение на закона, практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право; способността на кандидатите за боравене с нормативните актове, да търсят в тях необходимата информация, с оглед аргументиране на становищата си; отношение към действащото законодателство; отношение към европейското право, ниво на обща правна култура и начин на изразяване. Като неразделна част от същото са приложени протоколите от проведеното събеседване и оценките на кандидатите. Въз основа на тях е изготвен Протокол за класиране, от който е видно, че жалбоподателят Р. Г. П. е класиран на 129-то място с обща оценка за притежаваните професионални качества 4.85 и оценка от държавни изпити 5,00. За длъжността "съдия" в Окръжен съд – гр. В. са кандидатствали и Ж. И. М. - Колева с обща оценка за притежаваните професионални качества 5.90 и оценка от държавни изпити 5.67, което я поставя на 30-то място в класирането, Г. Ч. Н. с обща оценка за притежаваните професионални качества 5.85 и оценка от държавните изпити 5.67 (37-мо място), Ц. П. Ж. - 5.80 и общ успех от държавните изпити - 5.00 (44-то място) и А. В. С. (5.80, съответно - 3.33, заел 48-мо място в класирането) За класирането на участниците в конкурса, всяка от четирите комисии е изготвила мотивирано становище.

Комисията по професионална етика и превенция на корупцията (КПЕПК) на ВСС с решение № 26.1, извлечение от протокол № 2, е представила становище относно нравствените качества за заинтересованите страни, в които е прието, че заинтересованите страни притежават нравствени и личностни качества, които им позволяват да заемат длъжността "съдия" в Окръжен съд - гр. В.. Липсва изготвено становище по отношение на жалбоподателя Р. Г. П.. Комисията е внесла на заседание на ВСС предложение за повишаване в длъжност на основание проведения конкурс, като с решение по т. 9.30., т. 9.37, т. 9.44 и т. 9.48.1 от Протокол № 5 от 02.02.2012 г., на основание чл. 160 ЗСВ, Ж. И. М. - Колева, съдия в Районен съд - гр Варна, Г. Ч. Н. - съдия в Районен съд - гр. В., Ц. П. Ж. - съдия в РС - Варна и А. В. С. - съдия в РС - Н. З. са повишени в длъжност "съдия" в Окръжен съд Варна. ВСС е подложил на гласуване кандидатите по реда на класирането. Това решение на ВСС е взето при валидно проведено заседание - при наличието на изискуемия кворум и необходимото мнозинство с тайно гласуване. Поради попълване на местата кандидатурата на жалбоподателя не е подложена на гласуване (т. 9.129 от същия протокол).

При така описаната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Заемането на длъжности в магистратурата според разпоредбите на ЗСВ изисква предварително провеждане на конкурс, което е задължително при първоначално назначаване, повишаване в длъжност и преместване в органите на съдебната система (Арг.: глава ІХ, раздел ІІа ЗСВ). Кандидатите за повишаване в длъжност следва да отговарят на изискванията по чл. 191, ал. 1 ЗСВ, като след извършено класиране за всяка длъжност въз основа на обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества, изготвена според резултатите от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, се изготвя мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт (чл. 193, ал. 2, вр. с чл. 192, ал. 2 ЗСВ). ВСС съобразно критериите по чл. 193, ал. 4 ЗСВ приема решение за повишаване или преместване по поредността на класирането до попълване на местата (Арг.: чл. 191 - чл. 193 ЗСВ).

В контекста на приложимата нормативна регламентация, обжалваните административни актове са постановени от компетентен орган, в рамките на правомощията, предоставени му от Конституцията на Р. Б. и ЗСВ. Спазени са изискванията за обявяването и провеждането на конкурса за свободната длъжност "съдия" в Окръжен съд гр. В., установени в глава ІХ, раздел ІІа ЗСВ. Решението не противоречи на материалноправните изисквания за заемане на длъжността, установени в чл. 162 и чл. 164 ЗСВ, към които препращат чл. 193, ал. 4 и 5 ЗСВ. Не е налице и противоречие с целта на закона.

По отделните оплаквания, развити в жалбата, съдът намира следното:

1. Твърди се, че след постановяване на определението от 12.04.2011 г. по конст. дело № 6/2011 г., с което е допуснато по разглеждане по същество искането на 58 народни представители от 41-то НС за установяване на противоконституционност и на несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори по които България е страна на разпоредби на НПК и ЗСВ, административното производството не е спряно, в нарушение на изискването на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, което опорочава постановения индивидуален административен акт.

Съдът намира, че нарушението на административнопроизводственото правило по чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК ще бъде съществено и ще доведе до незаконосъобразност на постановения акт само, когато при издаването му са приложени законови разпоредби, които впоследствие бъдат обявени за противоконституционни и чието неприлагане би довело до друг резултат при решаването по същество на въпроса, по който се е произнесъл административният орган. От тази гледна точка следва да се отбележи, че нито материалноправните изисквания за заемането на длъжността "съдия" във ВКС, нито подробно регламентираните в ЗСВ правила за провеждане на конкурса са били предмет на искането, въз основа на което е образувано конст. дело № 6/2011 г., съответно – не е обявена и тяхната противоконституционност. Обявени са за противоконституционни чл. 194в и чл. 209а ЗСВ, досежно правомощието на ВСС да издава подзаконови нормативни актове по приложението на раздел ІІа и раздел ІV от гл. ІХ на ЗСВ. Обстоятелството, че такива наредби са били издадени от ВСС, не е част от процедурата по издаване на обжалвания административен акт и в този смисъл не може да служи като мотив за отмяната му само на това основание.

Съдът не споделя и довода, че наличието на основание за спиране на административното производство било "абсолютна пречка" за образуването му. Напротив, касае се за временна отрицателна процесуална предпоставка, при действието на която административното производство не може да приключи с окончателен акт. Даже и да се допусне, че висящото производство за установяване на противоконституционността на чл. 194в и чл. 209а ЗСВ е съставлявало основание по чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на административното производство, то обжалваният административен акт е постановен след отпадането на това основание – влизане в сила на Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд (КС).

2. Основното оплакване в жалбата е, че при издаването на обжалваното решение на ВСС са приложени разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 8; чл. 192, ал. 1 - 3; чл. 204 и чл. 204а, ал. 1 - 2 ЗСВ, които били противоконституционни. Иска се спиране на производството по настоящото дело и внасяне на въпроса в Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.

Правомощието си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията съставът на Върховния административен съд може да упражни само, ако споделя доводите на жалбоподателя за противоконституционност на посочените от него законови разпоредби. Според чл. 150, ал. 2 от Конституцията установяването на "несъответствие" между закона и Конституцията е предпоставка за упражняването на това правомощие.

В настоящия случай съдът не установи несъответствие между сочените разпоредби на ЗСВ и Конституцията и не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока.

Конституцията не съдържа уредба на условията и реда за назначаване на съдии, прокурори и следователи, освен на длъжностите по чл. 129, ал. 2. Съгласно чл. 133 от Конституцията, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се уреждат със закон.

Изброените по-горе разпоредби от ЗСВ не излизат извън рамките на предоставената на законодателя компетентност съобразно чл. 133 от Конституцията и не нарушават други конституционни разпоредби.

В жалбата се оспорва тази част от законовата уредба, която предвижда подпомагане на ВСС от други помощни органи при провеждането на конкурсите (конкурсна комисия по събеседването, КПЕПК, комисия по предложенията и атестирането).

Съдът намира, че тази законова уредба не е противоконституционна. Постановяването на окончателния акт, с който приключва процедурата по провеждане на конкурса е от изключителна компетентност на ВСС, в съответствие с конституционно закрепените му правомощия. При постановяването на този акт кадровият орган не е задължително обвързан с предложенията на помощните си органи, нито проверява само наличието или липсата на формалните критерии на закона (образование, стаж и т. н.), а се произнася и по съществения въпрос дали кандидатът притежава необходимите професионални и нравствени качества – чл. 193, ал. 4 ЗСВ.

За разлика от предходната уредба обаче законодателят е предвидил, че ВСС може да откаже назначаването на кандидат само, ако е установил, че този кандидат не отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164 ЗСВ, включително на изискването да притежава необходимите нравствени и професионални качества – чл. 193, ал. 5 ЗСВ. Това ограничение също не е противоконституционно, т. к. цели установяването на ясни и прозрачни правила за кариерното израстване на магистратите, в съответствие с принципите за достъпност, публичност и прозрачност (чл. 12 АПК) и за последователност и предвидимост (чл. 13 АПК). Следователно кадровият орган може и да не се съобрази с резултатите от проведения конкурс, изразени в класирането на кандидатите, но това може да стане само при наличието на сериозни основания, изключващи притежаването на необходимите високи професионални и нравствени качества от съответния кандидат. Това ограничение не противоречи на Конституцията.

3. Следващото основно оплакване в жалбата е, че при провеждането на конкурса за длъжността "съдия" в окръжните съдилища са приложени Наредба № 2 от 27.04.2011 г. на ВСС и Наредба № 3 от 30.05.2011 г. на ВСС за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител, издадени на основание обявените за противоконституционни разпоредби на чл. 194в и чл. 209а ЗСВ.

Съдът намира, че след 29.11.2011 г. – датата на влизане в сила на Решение № 10/15.11.2011 г. на КС на РБ – тези подзаконови нормативни актове не могат да се прилагат, т. к. следва да се приеме, че са издадени без наличието на законово основание за това. Това не препятства продължаването на конкурсите за назначаване и повишаване в длъжност чрез събеседване след отмяната на наредбите, т. к. ЗСВ съдържа първична уредба на тези отношения и съгласно Конституцията тази законова уредба е достатъчна, за да бъде проведен законосъобразен и мотивиран избор, отговарящ на изискванията на основния закон. Същевременно до 28.11.2011 г. не е имало пречка цитираните наредби да се прилагат. Последиците от приложението им следва да бъдат уредени от законодателя, т. к. той е приел законовите разпоредби, чиято противоконституционност е установена. Въпросът обаче не е дали действията на административния орган и на помощните му органи са били съобразени с разпоредбите на Наредба № 2 и Наредба № 3

или с Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт и Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и зам. административен ръководител, приети на 28.11.2011 г. с характер на вътрешни правила, с които се детайлизира процедурата по провеждане на конкурс и по атестиране на съдии, прокурори и следователи. Въпросът е дали тези действия противоречат на изискванията на някои от разпоредбите на ЗСВ, т. к. само такова противоречие би обусловило извода за материална незаконосъобразност на обжалвания акт или за съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Това е така, защото съдът осъществява контрол за законосъобразност на административните актове, а приложимият закон в настоящия казус е единствено ЗСВ, докато Наредбите, респ. - Правилата и Методиката са само относно реда за провеждане на процедурите, свързани с назначаването на съдии, прокурори и следователи и тяхното кариерно развитие, респ. детайлизират процесуалните правила за провеждането на конкурсната процедура и процедурата по атестиране и то доколкото те касаят само правомощията на ВСС и неговите помощни комисии.

В случая нито се сочат конкретни действия, които да са част от процедурата по провеждането на конкурса и да нарушават изрично установени законови изисквания, нито съдът при извършената служебна проверка констатира такива действия. Твърди се, че по принцип приложението на каквито и да било други правила, извън съдържащите се в ЗСВ, представлявало нарушение на закона.

Този довод не може да бъде споделен. Нарушение на административнопроизводствените правила има, когато процесуалните действия и/или бездействия на административния орган противоречат на изрични законови разпоредби, а не тогава, когато се създава практика по приложението на закона, основана на необходимостта общо и абстрактно формулираните законови разпоредби да се изпълнят посредством конкретни действия или бездействия.

Съгласно чл. 192, ал. 1 и 2 ЗСВ конкурсната комисия следва да определи резултата на всеки кандидат, като направи обща оценка на притежаваните от него професионални качества, както и да класира кандидатите.

Логиката на тези разпоредби е очевидна – безсмислено е провеждането на конкурс, при който всички кандидати ще бъдат класирани на първо място. Целта на конкурса е да се подредят кандидатите според представянето им при проведеното събеседване и резултатите от проведените до момента периодични атестирания. Законодателят не е предвидил изрично по какъв начин комисията ще оцени представянето на кандидатите на събеседването – дали чрез поставяне на цифрова оценка, на словесна оценка и по каква система. Според тезата на жалбоподателя, след като липсва изрична законова регламентация, то всеки начин на оценяване би бил противозаконен. Напротив, съдът намира, че в рамките на оперативната си самостоятелност административният орган е свободен да определи по каква система да се извърши оценяването. Прилагането на шестобална система, както впрочем и на каквато и да било друга система за цифрово оценяване, не противоречи на разпоредби на ЗСВ. Именно за да упражни правомощията си, възложени му от закона (което е и негово задължение), административният орган ще следва да създаде практика по приложението на закона чрез избор и прилагане на конкретна система за оценяване.

Неоснователно е възражението, че конкурсните комисии не са дали на кандидатите самостоятелни оценки на събеседването, а са дали само обща оценка. Разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗСВ не изисква да се публикува отделно оценката от събеседването, поради което липсата на такава публикация на оценките на кандидатите не нарушава закона.

Същото се отнася и за съобразяването на успеха от държавните изпити. В рамките на оперативната си самостоятелност кадровият орган е свободен да формира оценката си въз основа на всякакви разумни критерии, които са относими към въпроса за професионалните качества на кандидата. Това не противоречи на изискванията на ЗСВ, който предвижда, че именно професионалните качества на кандидата следва да бъдат оценени. Изискванията на закона са изпълнени, ако всички кандидати са били поставени в еднакво положение и са оценявани по едни и същи критерии.

4. Обстоятелството, че КПЕПК при ВСС е извършила преценка за притежаваните нравствени качества и е изготвила становище само за назначените кандидати, но не и за жалбоподателя, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Кандидатите, за които е дадено становище са назначени на конкурсната длъжност, а гласуване за жалбоподателя не е проведено. Допуснатото нарушение би било съществено само в хипотезата на отхвърляне на неговата кандидатура поради липса на подобно становище, каквато не е налице в конкретния случай.

Както беше посочено, при извършената служебна проверка съдът не констатира при провеждането на конкурса и при постановяването на обжалваните решения да са нарушени изискванията на някои от разпоредбите на ЗСВ – било относно материалноправните условия за повишаването на назначените кандидати, било относно административнопроизводствените правила, уредени в закона. Поради изложеното, оплакванията за противоречие със закона и за нарушение на съществени административнопроизводствени правила са неоснователни.

5.

Оплакването за незаконосъобразност на решенията на ВСС поради липса на снета самоличност на явилите се кандидати е неоснователно. От една страна в закона няма изискване за снемане на самоличността на кандиданите и за протоколиране на това обстоятелство. От друга страна членовете на комисията са разполагали с предварителна информация и документи, отнасящи се до лицата, допуснати до конкурса. Разполагали са със списък на всички кандидати, ксерокопия на дипломи, заявления и др., от които безспорно може да се установи не само самоличността на кандидатите, но и другите необходими предпоставки, предвидени в закона за допускане до участие в конкурса. Също така липсват твърдения и данни, от които да се направи извод, че вместо заинтересованите страни са се явили други лица. Неполагането на подпис в присъствен списък не опорочава процедурата, т. к. в ЗСВ няма изискване за снемане на самоличност чрез полагане на подпис в нарочен списък.

6. Неоснователно е и оплакването за противоречие на оспорените решения с целта на Конституцията и ЗСВ. Липсват каквито и да било конкретни обстоятелства, които да обуславят извод, че проведеният конкурс и обжалваните решения противоречат на целта свободните длъжности "съдия" в Окръжен съд - гр. В. да се заемат от кандидатите с най-високи професионални и нравствени качества.

По аргумент от чл. 36, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗСВ решенията на ВСС подлежат на оспорване пред Върховния административен съд само досежно тяхната законосъобразност. Безспорно е, че са налице обективните изисквания, поставени от чл. 191, ал. 1, вр. с чл. 164, ал. 7 ЗСВ за заемане на длъжността "съдия" в Окръжен съд от заинтересованите страни Маркова, Неделчева, Желязкова и Славов, като субективната преценка по чл. 193, ал. 4, вр. с чл. 162, т. 3 ЗСВ за притежаване на необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистратие от единствената компетентност на ВСС. Резултатът от вота на ВСС е израз на свободната преценка на персоналния състав на колективния орган, в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт и по делото липсват индиции за превратното й упражняване.

Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото фактическите основания за издаването му могат да бъдат изведени от асоциираните към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Съображенията на ВСС за повишаването на кандидите се съдържат в предхождащата вота документация - становище на комисията по чл. 192, ал. 4 ЗСВ и предложение по чл. 193, ал. 2 ЗСВ. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. В същия смисъл е и предписанието на чл. 34, ал. 3, изречение 2-ро ЗСВ.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспореният акт на ВСС е постановен по предвидените в закона процедура, кворум и мнозинство, а при служебната проверка отменителни основания по чл. 146 АПК не се констатират.

Разноски по делото не се претендират и не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

искането на Р. Г. П. от гр. В. за спиране на производството и внасяне в Конституционния съд на въпроса относно несъответствие на разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 8; чл. 192, ал. 1 - 3; чл. 204 и чл. 204а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт с чл. 130, ал. 6, т. 1 и чл. 133 от Конституцията на Р. Б..

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Р. Г. П., от гр. В. против решения на Висшия съдебен съвет по т. 9.30., т. 9.37, т. 9.44 и т. 9.48.1 от Протокол № 5 от 02.02.2012 г., с които на основание чл. 160 от Закона за съдебната власт, Ж. И. М. - Колева, съдия в Районен съд - гр Варна, Г. Ч. Н. - съдия в Районен съд - гр. В., Ц. П. Ж., съдия в Районен съд - гр. В. и А. В. С. - съдия в Районен съд - гр. Н. З. са повишени на длъжност "съдия" в Окръжен съд - гр. В. и срещу решение по т. 9.129, прието с протокол № 5 от 02.02.2012 г., с което поради попълване на местата не е проведено гласуване на кандидатурата на Р. Г. П., за длъжност "съдия" в Окръжен съд – гр. В..

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Л. П.

В.А.