Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец В. Р. Г. с фирма “В. Г. – Вениси,” със седалище и адрес на управление с. З., Смолянска област, срещу решение № 237 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 294/2012 г. по описа на Административен съд - гр. С.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - Директор на Териториално поделение НОИ, гр. С., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 237 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 294/2012 г., Административен съд - гр. С. е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец В. Р. Г. с фирма “В. Г. – Вениси”, със седалище и адрес на управление с. З., против решение № 17 от 24.09.2012 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. С..

Така постановения съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По първоначалното дело е било безспорно установено, че В. В.а Гадженакова е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за периода 23.05.2007 г. до 15.10.2007 г. Изплащането на обезщетението за отглеждане на малко дете е осъществявано чрез осигурителя ЕТ “В. Г. – Ванеси”. Подадено е заявление вх. № 15а от 03.07.2006 г. за ползване на платен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ. Отпуската е разрешена със заповед № 1 от 03.07.2006 г. Майката е попълнила декларация по чл. 46, ал. 2 от НРВПО, че детето В. Ю. не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка.

Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ,...