Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Л. Н.,К. Н. и Г. Н. от гр. В.,подадена от пълномощникът и процесуален представител адв.. С. срещу решение № 717 от 24.11.2008 г. по адм. д. №1032/2006 г. на Варненски окръжен съд. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответната ДНСК,чрез процесуалният си представител юрк.. Ш. излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, окръжният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-14-085/06.02.2006 г. на началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "подпорна стена и ограда” в ПИ 39,масив №10,м.”Варна-йолу”,з. на кв.”Виница”, гр. В.. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2001 г. без строителни книжа, недеклариран по реда на §184 от ПР на ЗУТ

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Безспорно е по делото обстоятелството, че процесните "подпорна стена и ограда” в ПИ 39 са изградени без строителни книжа, през 2001г. и при неспазване на действащия правен режим на ЗУТ - чл.12,ал.2 и 2,чл.59,чл.137,ал.1 и 3 и чл.148,ал.1 ЗУТ. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран по реда на §184 от ПР и не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ,предвид годината на неговото изграждане. Предвид това и при липса на регламентирана в...