Касаторът - АМ - Митница - Аерогара - София, моли да бъде отменено решение № 75 от 28.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1875 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което е отменено решение № 584 от 07.10.2008 г. на началника на Митница - Аерогара - София, за определяне на нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08BG005102Н0015420 от 19.03.2008 г., като неправилно. Поддържа, че e допуснато касационно основание - нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против отмененото решение да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ако жалбата бъде отхвърлена, моли да бъде отменено решението в частта за разноските, тъй като доказателствата са представени от дружеството едва пред съда.

Ответникът по касационната жалба - "Глобъл транс лоджистикс" ООД, по съображения изложени в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 584 от 07.10.2008 г. на началника на Митница - Аерогара - София, за определяне на нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08BG005102Н0015420 от 19.03.2008 година. В мотивите си съдът е приел, че е нарушена процедурата по чл. 102 ППЗМ, като вносителят не е уведомен за взетото решение да се определи нова митническа стойност, преди да бъде издадено процесното решение. Приел е също, че неправилно е определена нова митническа стойност на част от внасяните стоки. В съдебното производство са представени износната митническа декларация и международната фактура, от които е видно, че във вносната ЕАД стоките са декларирани с посочените в износната фактура стойности, които съответстват на стойността, посочена в износната ЕАД. Представени са и РКО за броени суми на доставчика на ръка и уведомление от доставчика в Турция за потвърждаване на извършеното плащане. Представен е бил и РА № 2000805013 от 12.02.2002 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София град в който се съдържа констатация, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 и чл. 71, т. 3 от ЗДДС правомерно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по всички вносове на дружеството от РТурция, за които дружеството притежава митнически декларации. Съдът анализирайки всички тежи доказателства е обосновал извода, че митническата стойност на процесните стоки е следвало да бъде определена по реда и условията на чл. 35 ЗМ, а не по реда на чл. 36 от ЗМ, както са постъпили митническите органи, издали обжалвания акт. Приел е също, че в решението липсват мотиви защо е прието, че има основание за съмнение в декларираните стойности на някои стоки. По отношение позоваването на информационната система "Тримис" е приел, че тя касае вносни операции от 2007 г., докато процесният внос е от м. 5.2008 г., и разликата в стойностите от вносни операции, извършени в различни години, не е основание за съмнение в декларираните стойности през 2008 година. Приел е също, че вносителят не е уведомен за възникналите съмнения и за фактите, на които се основават, с което е лишен от право на защита.

Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. В преписката не са представени данните, на които се основава изводът, че декларираната митническа стойност е занижена, и правилно съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Съдът е дал указания на касатора да представи пълната преписка по издаването на обжалваното решение, които не са изпълнени, и доводът на касатора, че е уведомил по чл. 102 ППЗМ дружеството да представи допълнителни доказателства, не е доказан. След като процедурата по издаването на решението е била опорочена, искането на касатора разноските по делото да бъдат възложени на дружеството, тъй като представя доказателства едва в съдебното производство, е неоснователно, тъй като доказателствата не са били поискани в административната фаза на процеса и представянето им в съдебното производство не е закъсняло.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 75 от 28.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1875 от 2009 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. Д.Л.