Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Г. Д., Д. Г. К. и Р. Г. К. от гр. Б. против решение № R-ІІІ-2 от 30.01.2007 г., постановено по адм. дело № 1003 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалрбата им против решение № 1463 от 23.08.2006 г. на кмета на община Б., обективиращо отказ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот - бивш парцел VІІ, в бивш кв. 96 по плана на ЦГЧ, гр. Б., целият от 300.92 кв. метра, на основание члб. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, тъй като са налице основания за отмяна на отчуждаването на процесния имот по чл. 31, ал. 1 от ЗОС - същият не се ползва по предназначението, за което е отчужден, която хипотеза е самостоятелно основание за уважаване на претенцията, но не е отчетена от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на обжалваното решение. Същите доводи са развити и в писмена защита.

Ответникът - кметът на община Б. не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че

решението на ОС Бургас като краен резултат е правилно. Имотът е отчужден по реда на ЗТСУ отм. през 1977 г. за благаустройствено мероприятие, като собствениците са били обезщетени с жилища. За отмяна на отчуждаването на такъв имот е приложим редът и срокът по ЗВСВНОИ и по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., но не и по ЗОС. Дори и да се приеме, че е приложим редът по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването на имота, както е приел съдът, правилен е изводът му, че не е налице една от кумулативните предпоставки на тази разпоредба - мероприятието, за което е отчужден имотът, да не е започнало. Съгласно доказателствата, които съдът е преценил, мероприятието, за което е бил отчужден имотът - изграждане на ГУМ не е реализирано, но е извършено последващо преотреждане на имота за озеленяване и приемна сграда, като самият имот попада в терен за озеленяване и това мероприятие е осъществено. Без значение е, че не е изпълнено първоначалното отреждане на имота. Налице е последващо преотрждане по действащия ЗРП от 1989 г. и мероприятието по него е изпълнено, като имотът е използуван по предназначението, за което е преотреден според нуждите на благоустройството. Липсват доказателства по делото, че получените в обезщетение жилища се намират в патримониума на жалбоподателите към момента на искането им до административния орган за отмяна на отчуждаването на имота.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, участници в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, с оглед довода за противоречие с материалния закон на оспореното съдебно решение е неоснователна, поради следното:

Бургаският окръжен съд е бил сезиран с жалба против решение

№ 1463 от 23.08.2006 г. на зам. кмета на община Б., упражняващ в пълен обем правомощията на кмет на общината, по силата на заповед за заместване, с което на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС е отказано отчуждаването на недвижим имот, представляващ бивш парцел VІІ, бивш кв. 96, по плана на ЦГЧ гр. Б., целият с площ 300.92 кв. м. С обжалваното решение съдът е приел, че постановеният отказ е законосъобразен, тъй като не са налице условията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Искането не е направено от всички съсобственици, реализирано е мероприятие по ЗРП по последващо отчуждаването отреждане, налице е имотно обезщетяване, а няма данни за възможност за връщане на полученото в обезщетение, тъй като не се установява имотите, получени за това да са в патримониума на молителите.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото в касационната жалба нарушение.

Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил, като изводите му са съобразени с установените факти, съответно правилно е приложен и законът.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тъй като върху отчуждения имот не са извършени каквито и да са мероприятия, предвидени по плана, действащ към момента на отчуждаването, то имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Вярно е, че не е реализирано първоначалното отчуждително мероприятие, но безспорно е установено от доказателствата по делото и заключението на назначената техническа експертиза, че през 1989 г., по силата на влязъл в сила нов ЗРП, имотът е преотреден за озеленяване и приемна сграда. Същият попада в кв. 123, парцел І, като това мероприятие е реализирано и имотът е изцяло зает от тревни площи, бордюри, алеи - плочници, детски площадки. При това положение, не може да се възприеме възражението, че мероприятието не е реализирано и имотът не се ползва по предназначение. Държавата, респективно общината, като собственик е имала право да се разпореди с имота, като преотреждането е съобразено с градоустройствените нужди. Предвиждането на ЗРП е реализирано, далеч преди предявяване на реституционната претенция.

Освен това в случая става дума за отчуждаване на съсобствен имот, по което не се спори и за да може да се реализира претенция по чл. 31, ал. 1 от ЗОС следва искането за това да изхожда от всички съсобственици. Безспорно е установено, че заявлението е подадено само от двама от бившите трима съсобственици - единият от тях заместен от своите наследници. Следователно към момента на постановяване на отказа, не е било налице и това изискване на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Съгласно цитираната норма, ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота, мероприятието по подробния устройствен план не е започнало, или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение.

От граматическото и логическо тълкуването на разпоредбата, следва изводът, че е недопустима частична отмяна на отчуждаването, тъй като е недопустимо връщането на част от полученото. Цитираната разпоредба дава възможност да се отмени отчуждаването на целия имот, но не и част от него. Условията за отмяната следва да са налице за целия имот. В този смисъл изводите на съда за липса на още една от предпоставките за отмяна на отчуждаването по смисъла на цитираната норма са правилни.

В настоящото производство се представиха доказателства, че и третия съсобственик е подал искане за отмяна на отчуждаването, по което също е постановен отказ, който е обжалван и не е влязъл в сила. Дори и да се отчете посочения факт, който е от значение за спорното право, на основание чл. 188, ал. 3 от ГПК, то отново не са налице всички изискуеми елементи на нормата на чл. 31 от ЗОС. Това е така, тъй като настоящите касатори са получили имотно обезщетение, за което липсват данни за наличие на възможност за връщането му. Нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС е категорична, че отмяната на отчуждаването е възможна, ако е възможно връщане на полученото обезщетение. Настоящите касатори не са ангажирали доказателства в този смисъл, в това число и в настоящото касационно производство не представиха доказателства, че получените два апартаменти са в техния патримониум.

По изложените съображения следва да се приеме, че липсва нарушение на материалния закон, не са налице отменителни основания, поради което решението на окръжния съд като правилно следва да се остави в сила.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - първа колегия, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № R-ІІІ-2 от 30.01.2007 г., постановено по адм. дело № 1003 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ М. Д.

Г.К.