Образувано е по касационна жалба на пълномощника на А.Я от [населено място] срещу решение № 679 от 3.02.2017 г., постановено по адм. д. № 537/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, ХХ състав, в частта му, с която искът е бил отхвърлен за сумата 525 лв. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в посочената му част и присъждане на тази сума. Претендират се разноски.
Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Иванова, моли решението да бъде оставено в сила и също иска присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно в оспорената му част и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 679 от 3.02.2017 г., постановено по адм. д. № 537/2015 г., Административен съд – София-град, Първо отделение, ХХ състав е осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на А.Я от [населено място] сумата 2275 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) за периода 6.06.2014 г. - 6.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата 525 лв. до пълния претендиран размер от 2800 лв.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт, в оспорената му част, е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба.
Предмет на спора пред касационната инстанция е сумата 525 лв., за която първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде приспадната от претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). За цитираната сума правилно е било установено, че тя представлява получено от Янев възнаграждение от ЗАД „Булстрад живот Виена иншурънс груп” АД за месеците август, септември и ноември 2014 г., които са включени в шестмесечния период, за който се дължи обезщетение на посоченото правно основание.
От представения с касационната жалба договор за застрахователен консултант № 211 от 8.08.2014 г. се установява, че А.Я от [населено място] е поел задължението да посредничи на Застрахователно дружество „Булстрад живот Виена иншурънс груп” АД при условията на чл. 164, ал. 2 от Кодекса за застраховането, а именно като „обвързан застрахователен агент”, който не може да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги, с изключение на първата вноска по всеки новосключен застрахователен договор. В договора е предвидено срещу услугите предоставени от него застрахователният консултант да получава възнаграждение, предвидено в „Правила за продуктите и комисионните на ЗАД „Булстрад живот Виена иншурънс груп” АД. От издаденото от цитираното дружество удостоверение, находящо се на лист 6 от касационното дело, става ясно, че Янев има посреднически № 36/3363, завършил е успешно курс на обучение и може да предлага видове застраховки, посочени в удостоверението. На 25.08.2014 г. касаторът е подал до НАП декларация за самоосигуряващо се лице, в която е посочил, че ще упражнява дейността от 27.08.2014 г. Сумата 525 лв. е отразена в приложение № 3 - Доходи от друга стопанска дейност, на годишната данъчна декларация за 2014 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА).
От цитираните доказателства се установява, че Янев е получил сумата 525 лв. за осъществяване на трудова дейност като застрахователен консултант - обвързан застрахователен агент.
Съгласно чл. 104, ал. 1, изречение второ ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от съда и лицето е било назначено на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавало възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, то има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В случая трудовата дейност, която Янев е упражнявал като застрахователен консултант представлява „друга работа” по смисъла цитираната законова разпоредба и правилно първоинстанционния съд е намалил обезщетението със сумата 525 лв.
Развитите от касационния жалбоподател съображения, които са в различен смисъл, не кореспондират с нормата на чл. 104, ал. 1, изречение второ ЗДСл, както и не държат сметка, че правото на обезщетение по този текст цели да възстанови в патримониума на незаконно уволненото лице само реално настъпилата празнота (щета), изразяваща се в намаления му доход вследствие на това уволнение. Ако идеята на законодателя е била друга, той не би посочил изрично хипотезата „възнаграждение за друга работа в по-нисък размер”, без да уточнява вида на работата, стига за нея да е получено възнаграждение, както и да определи обезщетението като резултативна величина между основната заплата, която лицето би получило към момента на признаването на уволнението за незаконно и това възнаграждение. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изречение първо ЗДСл регламентира хипотеза, при която лицето въобще не е получавало възнаграждение, тъй като не е работило.
Цитираната от касатора практика на ВАС не е относима към случая, предвид характера на разгледаното в нея правоотношение.
Изложените в тези мотиви съображения налагат извод, че първоинстанционният съд, при постановяване на решението в обжалваната му част, правилно е приложил материалния закон.
Поради липса на касационни основания решението следва да бъде оставено в сила в посочената му част.
При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими.
По делото е постъпило становище на юрисконсулт на ответника, с характер на отговор по касационната жалба и Комисията е представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 679 от 3.02.2017 г., постановено по адм. д. № 537/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, ХХ състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А.Я от [населено място], [адрес] да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране със седалище в гр. С., бул. „К. Д” № 8-10, сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.