10.6.2014

BG Официален вестник на Европейския съюз

C 175/22

Иск, предявен на 17 март 2014 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-124/14)

2014/C 175/27

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Cattabriga и M. van Beek)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

— да се установи, че като е изключила „ръководния“ персонал (тоест лекарите) от Националната медицинска служба от правото на максимална средна продължителност на работното време от 48 часа седмично, както и целия здравен персонал на същата Служба от правото на междудневна почивка от 11 последователни часа, без да се осигури на същия равностоен период за почивка като компенсация, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 3, член 6 и член 17, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО (1);

— да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Членове 3 и 6 от Директива 2003/88/ЕО налагат на държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, от една страна, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа, и от друга, че средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа. Въпреки че дерогации от тези разпоредби не са напълно изключени, те са обусловени от точно определени условия.

При въвеждането в изпълнение на Директива 2003/88 италианският законодател е нарушил тези разпоредби, като е изключил всички медицински „ръководители“ от Националната медицинска служба от приложното поле на нормите, отнасящи се до максималната средна седмична продължителност на работното време, и целия здравен персонал на същата служба от правилата относно междудневната почивка.

По-конкретно, Комисията отбелязва, че, на първо място, в Италия всички лекари, работещи в Националната медицинска служба, са официално класифицирани като „ръководители“ в законодателството и в националните колективни трудови договори относно тази служба, без непременно да се ползват от управленски прерогативи или от самостоятелност по отношение на собственото им работно време. На второ място, италианските власти не са успели да докажат, че макар да е изключен от правото на междудневна почивка от 11 последователни часа, здравният персонал на Националната медицинска служба все пак се ползва, непосредствено след приключване на периода на работа, от подходящ период за непрекъсната почивка като компенсация.

(1)Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стp. 9; Специално издание на български език, глава 5, том 7, стр. 3).