РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
7 ноември 2024 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Съдебна компетентност по граждански дела — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Член 10, параграф 1 — Субсидиарна компетентност в областта на наследяването — Намиращо се в трета държава обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му — Критерий на местонахождението на наследственото имущество в държава членка — Определящ момент — Преценка спрямо момента на смъртта“
По дело C‑291/23 [Hantoch] ( i ),
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) с акт от 27 април 2023 г., постъпил в Съда на 8 май 2023 г., в рамките на производство по дело
LS срещу
PL, СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на пети състав, D. Gratsias и E. Regan (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за испанското правителство, от I. Herranz Elizalde, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от L. Hohenecker и W. Wils, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между LS и PL относно наследяването на починало в Египет лице.
Правна уредба
3 Съображения 7, 23, 30 и 37 от Регламент № 650/2012 гласят:
„(7)
Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.
[…] (23)
Като се има предвид нарастващата мобилност на гражданите и за да се гарантира правилното правораздаване в Съюза и да се осигури реален критерий на привързване между наследството и държавата членка, в която се упражнява компетентността, настоящият регламент следва да предвиди като общ критерий на привързване за определяне на компетентността и на приложимото право обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта. За определяне на обичайното местопребиваване органът, занимаващ се с наследяването, следва да направи цялостна оценка на обстоятелствата от живота на починалия в годините преди смъртта му и в момента на смъртта му, като взема предвид всички фактически елементи от значение за случая, по-специално продължителността и редовността на престоя на починалия в съответната държава, както и условията и причините за този престой. Така определеното обичайно местопребиваване би следвало да показва тясна и стабилна връзка със съответната държава от гледна точка на специфичните цели на настоящия регламент.
[…] (30)
За да се гарантира, че съдилищата на всички държави членки могат, като изхождат от еднакви основания, да правораздават по отношение на наследяването на лица, които не са били обичайно пребиваващи в държава членка към момента на смъртта си, в настоящия регламент следва да се изброят изчерпателно и в йерархичен ред основанията, на които може да се упражнява такава субсидиарна компетентност.
[…] (37)
За да позволи на гражданите да се ползват, при пълна правна сигурност, от преимуществата на вътрешния пазар, настоящият регламент следва да им даде възможност да узнаят предварително кое е правото, приложимо към наследяването в техния случай. Следва да се въведат хармонизирани стълкновителни норми, за да се избегне наличието на противоречащи си резултати. Основната норма следва да осигурява уреждане на наследяването от предвидимо право, с което то да е в тясна връзка. От съображения за правна сигурност и за да се избегне раздробяването на наследството, това право следва да урежда наследяването като цяло, т.е. цялото имущество, което съставлява наследственото имущество, независимо от естеството на активите и независимо дали активите се намират в друга държава членка или в трета държава“.
4 Глава II от този регламент е озаглавена „Компетентност“ и съдържа в частност членове 4 и 10.
5 Член 4 от посочения регламент е озаглавен „Обща компетентност“ и предвижда:
„Съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло“.
6 Член 10 от същия регламент е озаглавен „Субсидиарна компетентност“ и предвижда:
„1.Когато обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му не е в държава членка, съдилищата на държавата членка по местонахождение на активите на наследственото имущество са въпреки това компетентни да се произнесат относно наследството като цяло, доколкото:
а) починалият е бил неин гражданин към момента на смъртта си; или, ако не е изпълнено горното,
б) предишното обичайно местопребиваване на починалия е било в същата държава членка, при условие че към момента на сезирането на съда са изтекли не повече от пет години, откакто това обичайно местопребиваване се е променило.
2.Когато няма съд в държава членка, който да е компетентен съгласно параграф 1, съдилищата на държавата членка по местонахождение на активите на наследственото имущество са въпреки това компетентни да се произнесат относно тези активи“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
7 Починалият е роден в Египет и дълги години е живял и работил в Германия, където е създал и семейство. Към датата на смъртта си в Египет, 18 март 2017 г., той е имал двойно германско и египетско гражданство.
8 След прекратяване на професионалната си дейност в Германия починалият е пребивавал основно в Египет. Той е имал германска здравна осигуровка и германска пенсия за осигурителен стаж и възраст и чрез постоянно платежно нареждане е прехвърлял обезщетенията по тях от запазената си само за тази цел сметка в банка в Германия по банковата си сметка в Египет. Тъй като е получавал пенсията си от германската пенсионноосигурителна схема за лекари, той също така е бил данъчно задължен в Германия.
9 LS и PL са низходящите на починалия. PL е единственият наследник по завещание.
10 LS сезира запитващата юрисдикция — Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия), с искане да получи от PL определена информация, а също и да ѝ бъде присъдена определена парична сума на основание на правото ѝ на запазена част. Тя счита, че тази юрисдикция има международна компетентност да разгледа искането ѝ. Тя поддържа, че към датата на откриване на наследството наследодателят е разполагал с наследствено имущество в Германия, което освен активите, държани в германската банка, се състои по-специално от вземания към данъчната администрация и частно здравноосигурително дружество.
11 PL оспорва международната компетентност на запитващата юрисдикция.
12 Тази юрисдикция отбелязва, че последното обичайно местопребиваване на починалия по смисъла на член 4 от Регламент № 650/2012 е било в Египет. При все това за нея би могло да възниква субсидиарна съдебна компетентност по член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 650/2012 поради наличието на активи на наследственото имущество в Германия. Тя обаче има съмнения как следва да се тълкува тази разпоредба.
13 Всъщност запитващата юрисдикция отбелязва, че германската доктрина е разделена по въпроса кой е меродавният момент за преценката на условието за наличие на активи на наследственото имущество в държавата членка на сезирания съд по смисъла на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 650/2012. За някои автори определящ е моментът на смъртта, а за други — моментът на предявяване на иска.
14 Според запитващата юрисдикция отговорът на този въпрос е от определящо значение, тъй като в конкретния случай сметката на починалия в германската банка — тоест наследственото имущество с местонахождение в Германия — е имала положително салдо към датата на смъртта му, докато към момента на предявяването на иска в главното производство вече е била закрита.
15 При тези обстоятелства Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„При тълкуването на член 10 от Регламент [№ 650/2012] кой момент е меродавен за преценката дали са налице активи на наследственото имущество в държавата членка на сезирания съд — моментът на откриване на наследството или моментът на предявяване на иска?“.
По преюдициалния въпрос
16 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 10, параграф 1 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали съдилищата на държавата членка по местонахождението на активи на наследственото имущество могат да упражнят субсидиарната компетентност да се произнесат относно наследството като цяло, следва да се провери дали активите все още се намират в тази държава членка към момента на сезирането на тези съдилища или към момента на смъртта.
17 Съгласно постоянната съдебна практика, за целите на тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 1 август 2022 г., Sea Watch, C‑14/21 и C‑15/21, EU:C:2022:604, т. 115 и цитираната съдебна практика).
18 На първо място, що се отнася до текста на член 10, параграф 1 от Регламент № 650/2012, следва да се отбележи, че тази разпоредба установява правило за компетентност, което предвижда, че когато обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му не е в държава членка, съдилищата на държавата членка по местонахождение на активите на наследственото имущество въпреки това са компетентни да се произнесат относно наследството като цяло, ако починалият е бил гражданин на тази държава членка към момента на смъртта си, а в случай че това не е изпълнено — ако предишното му обичайно местопребиваване е било в тази държава членка.
19 Наистина член 10, параграф 1 от Регламент № 650/2012 изобщо не изяснява кой момент трябва да се взема предвид при преценката дали има активи на наследственото имущество с местонахождение в държава членка, но член 10, параграф 1, буква а) от Регламента изрично предвижда, че „моментът на смъртта“ е релевантният както за определянето на държавата членка, в която е било обичайното местопребиваване на заинтересования, така и за преценката на неговото гражданство. Когато пък към момента на смъртта си починалият не е бил гражданин на съответната държава членка, член 10, параграф 1, буква б) от посочения регламент изисква да се вземе предвид „предишното“ му обичайно местопребиваване.
20 Следователно член 10, параграф 1 от Регламент № 650/2012 свързва субсидиарната компетентност на държавата членка по местонахождението на активите на наследственото имущество с условия, които са осъществени най-късно към момента на смъртта.
21 На второ място, що се отнася до контекста на член 10, параграф 1 от Регламент № 650/2012, както от членове 4 и 10, така и от съображения 23 и 30 личи, че за преценката дали са изпълнени критериите за прилагане на общата компетентност или някоя от хипотезите на субсидиарна компетентност, Регламентът въобще приема за релевантен момента на смъртта.
22 Това обстоятелство по-скоро също показва, че освен ако не е посочено друго, именно този момент трябва да се взема предвид при преценката дали е изпълнен някой от тези критерии за компетентност, в случая — критерият по член 10, параграф 1 от Регламент № 650/2012 относно наличието на активи на наследственото имущество в държавата членка на сезирания съд.
23 Освен това целта на посочените критерии за компетентност е да се установи връзката на починалия с държавата членка, която упражнява компетентността. При тези условия е логично да се взема предвид местонахождението на активите към момента на смъртта на починалия, който е бил техен собственик.
24 На трето място, това тълкуване намира подкрепа в целите на Регламента, които, видно от съображения 7 и 37, се състоят в частност в това да се гарантира, че гражданите ще могат да организират предварително наследяването си при пълна правна сигурност и по предвидим начин, а също и в това ефикасно да се гарантират правата на наследниците и заветниците, на другите близки на починалия лица и на кредиторите на наследството.
25 Всъщност постигането на тези цели би било застрашено, ако съдебната компетентност можеше да зависи от по-късни спрямо смъртта обстоятелства, като ликвидирането на наследственото имущество или прехвърлянето му в друга държава членка след смъртта.
26 Оттук следва, че за да се определи дали съгласно член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 650/2012 сезираният съд може да упражни субсидиарната си компетентност предвид наличието на активи на наследственото имущество в държавата членка на този съд, за меродавен следва да се приеме не моментът на сезирането на въпросния съд, а моментът на смъртта.
27 По всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 1 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали съдилищата на държавата членка по местонахождението на активи на наследственото имущество могат да упражнят субсидиарната компетентност да се произнесат относно наследството като цяло, следва да се провери дали активите се намират в тази държава членка не към момента на сезирането на тези съдилища, а към момента на смъртта.
По съдебните разноски
28 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
трябва да се тълкува в смисъл, че
за да се определи дали съдилищата на държавата членка по местонахождението на активи на наследственото имущество могат да упражнят субсидиарната компетентност да се произнесат относно наследството като цяло, следва да се провери дали активите се намират в тази държава членка не към момента на сезирането на тези съдилища, а към момента на смъртта.
Подписи
( *1 ) Език на производството: немски.
( i ) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.