РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
1 октомври 2015 година ( * )
„Преюдициално запитване — Директива 2003/96/ЕО — Членове 4 и 21 — Директива 2008/118/ЕО — Директива 92/12/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Приложно поле — Правна уредба на държава членка — Събиране на данък върху термичната ефективност на ядрените реактори“
По дело C‑606/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kammarrätten i Sundsvall (Апелативен административен съд, Сундсвал, Швеция) с акт от 29 октомври 2013 г., постъпил в Съда на 25 ноември 2013 г., в рамките на дело
OKG AB
срещу
Skatteverket,
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, Ал. Арабаджиев и J. L. da Cruz Vilaça (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
— за OKG AB, от M. Nilsson и M. Palm, advokater,
— за германското правителство, от T. Henze и K. Petersen, в качеството на представители,
— за шведското правителство, от A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson, E. Karlsson, L. Swedenborg, C. Hagerman и K. Sparrman, в качеството на представители,
— за Европейската комисия, от A. Cordewener и J. Enegren, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването, от една страна, на член 4, параграф 2 и член 21, параграф 5 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98) и от друга страна, на член 1, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 октомври 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, 2009 г., стр. 12).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между OKG AB (наричано по-нататък „OKG“) и Skatteverket (данъчна администрация) относно решението на последната за налагане на OKG на данък върху термичната ефективност на ядрените реактори.
Правна уредба
Право на Съюза
3 Член 1 от Директива 2003/96 гласи:
„Държавите членки налагат данъци върху енергийните продукти и електроенергията в съответствие с настоящата директива“.
4 Член 2 от същата директива предвижда:
„1.За целите на настоящата директива терминът „енергийни продукти“ се отнася за продукти, които са:
a) кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предвидени за използване като гориво за отопление или моторно гориво;
[…] з) с код по КН 3824 90 99, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или моторно гориво.
2.Настоящата директива също така се отнася до […] [e]лектроенергията с код по КН 2716.
3.Когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажба или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.
[…] 4.Настоящата директива не се отнася до:
[…] б) следните приложения на енергийни продукти и електроенергия:
— енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление,
[…]“.
5 Член 3 от посочената директива гласи:
„Позоваванията в Директива 92/12/ЕИО [на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129)] на „минерални масла“ или „акциз“, доколкото се отнася до минералните масла, се тълкуват като обхващащи всички енергийни продукти, електроенергията и националните косвени данъци, упоменати съответно в член 2 и член 4, параграф 2 от настоящата директива“.
6 Член 4, параграф 2 от същата директива гласи:
„За целите на настоящата директива „ниво на облагане с данъци“ представлява общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци (с изключение на [данъка върху добавената стойност]), изчислени пряко или косвено върху количеството енергийни продукти и електроенергия при пускането им за потребление“.
7 Член 21, параграф 5 от Директива 2003/96 предвижда:
„За целите на прилагането на членове 5 и 6 от Директива 92/12/ЕИО, електроенергията и природният газ подлежат на облагане с данъци и те стават изискуеми по време на доставката от дистрибутора или редистрибутора. […]“.
8 Член 1 от Директива 92/12 гласи:
„1.Настоящата директива установява режима на продуктите, подлежащи на облагане с акцизи и други косвени данъци, с които се облага пряко или непряко потреблението на такива продукти, с изключение на данък върху добавената стойност и данъци, въведени от Общността.
[…]“.
9 Член 3, параграф 1 от същата директива уточнява:
„Настоящата директива се прилага на равнище Общност за следните продукти, така както са определени в съответните директиви:
— минерални масла,
— алкохол и алкохолни напитки,
— тютюневи изделия“.
10 Член 1, параграф 1 от Директива 2008/118 гласи:
„Настоящата директива определя общ режим по отношение на акциза, с който се облага пряко или косвено потреблението на следните стоки (наричани по-долу „акцизни стоки“):
a) енергийни продукти и електрическата енергия, обхванати от Директива 2003/96/ЕО;
[…]“.
11 Член 47 от същата директива предвижда:
„1.Директива 92/12/ЕИО се отменя, считано от 1 април 2010 г.
[…] 2.Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива“.
Шведско право
12 Член 1 от Закон (2000:466) за данъка върху термичната ефективност на ядрените реактори (lagen (2000:466) om skatt på termisk effekt i kärnkraftsreaktorer) предвижда:
„Термичната ефективност на всеки ядрен реактор се облага с данък в полза на държавата в съответствие с разпоредбите на настоящия закон. „Термична ефективност“ по смисъла на настоящия закон е капацитетът на ядрения реактор за производство на топлинна енергия“.
13 Член 2 от посочения закон уточнява, че „[д]анъчният период за определяне на дължимия данък е календарен месец, за който има разрешение за притежаване и експлоатация на ядрения реактор. В случаите, когато разрешението за експлоатация изтече или бъде оттеглено преди края на календарния месец, дължимият данък се определя към момента на изтичането или на оттеглянето на решението“.
14 Член 3 от споменатия закон гласи:
„Данъчно задължени са лицата, които имат разрешение за притежаване и експлоатация на ядрен реактор“.
15 Член 5 от същия закон предвижда:
„При повреда на ядрен реактор за непрекъснат период от над 90 календарни дни, за всеки ден след изтичането на 90-ия ден могат да се приспадат по 415 [шведски крони (SEK) (приблизително 43,54 EUR)] на мегават термична ефективност“.
Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси
16 OKG експлоатира ядрена електроцентрала. То заплаща данък върху термичната ефективност на ядрените реактори за май и юни 2009 г.
17 Впоследствие дружеството обжалва решението за данъчно облагане и иска от администрацията платеният данък да му бъде възстановен. В подкрепа на жалбата си то по-специално твърди, че данъкът всъщност представлява акциз за производство на електроенергия, който противоречи на член 4, параграф 2 и на член 21, параграф 5 от Директива 2003/96.
18 След като данъчната администрация потвърждава първоначалното си решение, OKG подава жалба пред Förvaltningsrätten i Falun (Административен съд, Фалун). Последният отхвърля жалбата му, като приема, че разглежданият данък не попада в приложното поле нито на Директива 2003/96, нито на Директива 2008/118.
19 OKG обжалва решението пред запитващата юрисдикция. Дружеството твърди, че данъкът върху термичната ефективност на ядрените реактори всъщност представлява акциз върху производството на електроенергия, тъй като термичната ефективност на централата е пряко свързана с произведената от нея електроенергия. Съществуването на такава връзка се доказвало и от липсата на данъчно облагане при спиране на производството на електроенергия за непрекъснат период от над 90 календарни дни.
20 Най-накрая, според OKG настоящият случай е аналогичен с този, който Съдът разглежда в решение Braathens (C‑346/97, EU:C:1999:291) и по който приема, че данък с фиксирана ставка в зависимост от очакваните емисии на въглеводороди от въздухоплавателно средство на практика облага консумацията на гориво от въздухоплавателните средства и че следователно Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху минералните масла (ОВ L 316, стр. 12) е приложима, а въпросният данък е несъвместим с нея.
21 От своя страна данъчната администрация изразява становище, че в случая става въпрос за пропорционален данък с фиксирана ставка, основана на теоретичния максимално допустим капацитет за производство на топлинна енергия от ядрен реактор, а не за прогресивен данък, чиято ставка зависи от действително произведената електроенергия. Тя подчертава факта, че данъкът се налага дори и ако производството бъде спряно. Всъщност само в случай на извънредно спиране на мощностите за непрекъснат период от над 90 дни споменатият данък би могъл да не се дължи.
22 При тези условия Kammarrätten i Sundsvall решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Член 4, параграф 2 от Директива 2003/96 предвижда, че „ниво на облагане с данъци“ представлява общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци (с изключение на [данъка върху добавената стойност]), изчислени пряко или косвено върху количеството енергийни продукти и електроенергия при пускането им за потребление. Съгласно член 21, параграф 5 от същата директива електроенергията подлежи на облагане с данъци и те стават изискуеми по време на доставката от дистрибутора или редистрибутора. Допускат ли посочените разпоредби да се наложи данък върху термичната ефективност на ядрените реактори?
2) Данъкът върху термичната ефективност представлява ли акциз, с който пряко или косвено се облага потреблението на стоки (наричани „акцизни стоки“) по член 1, параграф 1 от Директива 2008/118?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
23 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 2 и член 21, параграф 5 от Директива 2003/96 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събиране на данък върху термичната ефективност на ядрените реактори.
24 В това отношение следва да се отбележи, че така формулираният от запитващата юрисдикция първи въпрос изхожда от предположението, че Директива 2003/96 е приложима ratione materiae към спора в главното производство. Съгласно член 1 от нея приложното ѝ поле обхваща само данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията, както са определени съответно в нейния член 2, параграфи 1 и 2.
25 При тези условия следва най-напред да се провери дали понятието „термична ефективност на ядрен реактор“, разбирано като капацитета на този реактор за производство на топлинна енергия, попада в приложното поле на Директива 2003/96.
26 На първо място, следва да се напомни, че член 2, параграф 1 от посочената директива определя понятието „енергийни продукти“, използвано за целите на същата директива, като чрез позоваване на кодовете по комбинираната номенклатура изброява изчерпателно продуктите, които попадат в него (решение Kernkraftwerke Lippe-Ems, C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 47).
27 Тъй като не фигурира в този списък, термичната ефективност на ядрен реактор не може да се счита за енергиен продукт по смисъла на Директива 2003/96.
28 Това тълкуване се потвърждава от разпоредбите на член 2, параграфи 1, 3 и 4, буква б) от споменатата директива, от които е видно, че понятието „енергиен продукт“ обхваща единствено продуктите, които са предвидени за използване като моторно гориво или гориво за отопление. Това не се отнася до термичната ефективност на ядрен реактор, разбирана като капацитета на този реактор за производство на топлинна енергия.
29 Следователно термичната ефективност на ядрен реактор не попада в обхвата на понятието „енергиен продукт“ по смисъла на Директива 2003/96.
30 На второ място, следва да се посочи, че съгласно член 2, параграф 2 от Директива 2003/96 електроенергията се определя в съответствие с код по КН 2716.
31 В това отношение, като се има предвид цитираното в точка 28 от настоящото решение определение на понятието „данък върху термична ефективност на ядрен реактор“, следва да се отбележи, че разглежданият в главното производство данък представлява облагане с определена месечна сума, изчислена в зависимост от теоретична стойност, а именно максималната термична ефективност в мегавати, определена за всеки ядрен реактор, за който националната администрация е издала разрешение за притежаване и експлоатация. Освен това лицата, които имат разрешение за притежаване и експлоатация на ядрен реактор, дължат данък върху термичната му ефективност дори и когато не го експлоатират, като се изключат непрекъснатите периоди на извънредно спиране на мощностите за над 90 дни.
32 Следователно не съществува каквато и да било връзка между, от една страна, факта, пораждащ разглежданото в главното производство данъчно задължение, а именно теоретичния максимално допустим капацитет за производство на топлинна енергия от ядрения реактор, и от друга страна, действително произведената от този реактор електроенергия.
33 Ето защо така определената в разглежданото в главното производство национално законодателство термична ефективност на ядрен реактор не попада в обхвата на понятието „електроенергия“ по смисъла на Директива 2003/96.
34 На трето място, с оглед на изложените в точки 31 и 32 от настоящото решение съображения следва да се констатира, че данък като разглеждания в главното производство не може да се счита за изчислен пряко или косвено върху количеството действително произведена електроенергия „при пускането [ѝ] за потребление“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2003/96.
35 Освен това не може да се приеме, че съществува пряка и неразривна връзка по смисъла на решение Braathens (C‑346/97, EU:C:1999:291, т. 23) между факта, който поражда данъчното задължение, и потреблението на произведената от ядрен реактор електроенергия.
36 От всички изложени съображения следва, че данък върху термичната ефективност на ядрените реактори като разглеждания в главното производство не попада в приложното поле на посочената директива.
37 Поради това на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 и член 21, параграф 5 от Директива 2003/96 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събиране на данък върху термичната ефективност на ядрените реактори, доколкото такъв данък не попада в приложното поле на тази директива.
По втория въпрос
38 Най-напред, следва да се отбележи, че Директива 92/12 е отменена съгласно член 47 от Директива 2008/118, считано от 1 април 2010 г. Тъй като разглежданите в главното производство данъчни периоди предхождат посочената дата, вторият въпрос следва да се анализира въз основа на разпоредбите на Директива 92/12.
39 С оглед на това следва се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 92/12 трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху термичната ефективност на ядрен реактор представлява „акциз“ по смисъла на същата директива.
40 Съгласно член 3, параграф 1 от споменатата директива същата се прилага за минерални масла, алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия, както са определени в съответните директиви.
41 Видно от член 3 от Директива 2003/96, освен данъчното облагане на споменатите продукти, Директива 92/12 урежда данъчното облагане и на продуктите по член 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2003/96, сред които по-специално е и потреблението на електроенергия.
42 В това отношение в точка 36 от настоящото решение Съдът вече прие, че данък като разглеждания в главното производство не попада в приложното поле на Директива 2003/96. Такъв данък следователно не попада и в приложното поле на Директива 92/12.
43 Предвид това на втория поставен въпрос следва да се отговори, че Директива 92/12 трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху термичната ефективност на ядрен реактор не представлява „акциз“ по смисъла на същата директива.
По съдебните разноски
44 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
1) Член 4, параграф 2 и член 21, параграф 5 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събиране на данък върху термичната ефективност на ядрените реактори, доколкото такъв данък не попада в приложното поле на тази директива.
2) Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху термичната ефективност на ядрен реактор не представлява „акциз“ по смисъла на същата директива.
Подписи
( * )Език на производството: шведски.