ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
1 октомври 2009 година ( *1 )
По дело C-552/08 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 9 декември 2008 г.,
Agrar-Invest-Tatschl GmbH, установено в St. Andrä im Lavanttal (Австрия), за което се явяват адв. O. Wenzlaff, rechtsanwalt,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Комисия на Европейските общности, за която се явява г-н S. Schønberg, в качеството на представител, подпомаган от адв. B. Wägenbaur, rechtsanwalt, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: г-н J.-C. Bonichot, председател на състав, г-н K. Schiemann и г-жа C. Toader (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г-н M. Poiares Maduro,
секретар: г-н R. Grass,
след изслушване на генералния адвокат
постанови настоящото
Определение
1 Със своята жалба Agrar-Invest-Tatschl GmbH (наричано по-нататък „Agrar-Invest-Tatschl“) иска отмяната на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 8 октомври 2008 г. по дело Agrar-Invest-Tatschl/Комисия (T-51/07, Сборник, стр. II-2825, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което същият е отхвърлил жалбата на това дружество за отмяна на Решение C (2006) 5789 окончателен от , с което Комисията на Европейските общности приема по-конкретно, че отказът да се извърши последващо събиране и опрощаването на вносните мита са били необосновани в един конкретен случай (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2 С Решение 2001/868/ЕО от 29 октомври 2001 година (ОВ L 330, стр. 1) Съветът на Европейския съюз разрешава подписването от името на Общността и временното прилагане на Временното споразумение относно търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската общност, от една страна, и Република Хърватия, от друга страна (наричано по-нататък „Временното споразумение“).
3 Според член 4, параграф 1 от Временното споразумение вносните мита в Общността за стоки с произход Хърватия се премахват с влизането в сила на това споразумение.
4 Член 220, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от (ОВ L 311, стp. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13, стр. 12, наричан по-нататък „Митническият кодекс“) гласи:
„[…] последващо вземане под отчет не се допуска, когато:
[…] б) размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.
Когато преференциалният статут на дадена стока е установен на базата на система за административно сътрудничество, включваща властите на трета страна, ако издаденият от тези власти сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не е можела да бъде открита по смисъла на първа алинея.
Същевременно, издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, освен ако, в частност, е очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.
Длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции е положил надлежни усилия, за да се увери, че са спазени всички условия за преференциално третиране.
Същевременно, длъжникът не може да се позове на своята добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейските общности становище, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на доброто прилагане на преференциалния режим от страната бенефициер.“
5 Съображение 11 от Регламент № 2700/2000 обосновава със следните думи въвеждането в Митническия кодекс на втора до пета алинея от член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс:
„Уместно е за особения случай на преференциалните режими да бъдат дефинирани понятията за грешка на митническите власти и за добросъвестност на длъжника. Длъжникът не трябва да носи отговорност за недоброто функциониране на системата, дължащо се на грешка, допусната от властите на трета страна. Същевременно, издаването на сертификат с невярно съдържание от тези власти не би трябвало да се разглежда като грешка дотолкова, доколкото сертификатът е бил изготвен на базата на молба, съдържаща невярна информация. Следва да се преценява невярното естество на информациите, представени от износителя в неговата молба, на базата на всички фактически елементи, съдържащи се в тази молба. Длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, когато е способен да докаже, че е положил надлежни усилия, освен в случаите, когато в Официален вестник на Европейските общности е било публикувано становище, съобщаващо за основателни подозрения [другаде в текста: съмнения].“
6 Член 239 от Митническия кодекс предвижда:
„1.Възстановяване или опрощаване на вносни или износни [мита] се извършва и в случаи, различни от тези по членове 236, 237 и 238:
— които се определят съгласно процедурата на комитета,
— които произтичат от обстоятелства, които не предполагат недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересуваното лице. Случаите, в които може да се приложи тази разпоредба, както и процедурата, която трябва да се следва за тази цел, се определят съгласно процедурата на комитета. Възстановяването или опрощаването могат да подлежат на специални условия.
2.Възстановяването или опрощаването на [мита] на основанията, посочени в параграф 1, се разрешава при подаване на молба във въпросното митническо учреждение […]
[…]“
7 На 26 юни 2002 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности Становище до вносителите в Общността на захар с произход от страни от западната част на Балканския полуостров (ОВ C 152, 2002 г., стp. 14, наричано по-нататък „становище до вносителите“). Това становище има следното съдържание:
„Комисията информира общностните оператори, че съществува основателно съмнение относно доброто прилагане на преференциалните режими, предоставени за захарта, спадаща към позициите КН 1701 и КН 1702, която при вноса е декларирана като захар с произход от Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Федеративна Република Югославия, включително Косово, както последното е определено в Резолюция 1244 от юни 1999 г. на Обединените нации, и от Бившата Югославска Република Македония, тъй като преследваната цел е ползване на преференциални мерки.
От началото на 2001 г. в Общността е регистрирано бързо и значително увеличаване на преференциалния внос на захар с произход от някои страни от западната част на Балканския полуостров, докато доскоро въпросните страни все още страдаха от дефицит при производството на захар. Паралелно с това износът на захар от Общността към страните от този регион се е увеличил в приблизително същите пропорции. Това увеличение на търговския поток в двете посоки изглежда твърде изкуствено и са налице улики, които навеждат на мисълта за измама.
Ето защо общностните оператори, които представят документи за доказване на произхода с цел да получат преференциално третиране за захарта, спадаща към позициите КН 1701 и КН 1702, се приканват да вземат всички необходими предпазни мерки, тъй като пускането в свободно обращение на въпросните стоки може да породи митническо задължение и да доведе до измама, нанасяща вреда на финансовите интереси на Общността.“ [неофициален превод]
Обстоятелства в основата на спора, както са изложени в обжалваното съдебно решение
8 Agrar-Invest-Tatschl е австрийско предприятие, специализирано в търговията със земеделски продукти. Между 20 септември 2001 г. и то осъществява 76 сделки, за внос на захар с произход от Хърватия. Девет от тези сделки са осъществени между 1 юли и (наричани по-нататък „спорните сделки по вноса“).
9 Тези сделки по вноса са реализирани въз основа на Временното споразумение и са се ползвали от преференциално третиране, предоставено след представянето пред митническите власти на страната на вноса на сертификат за движение на стоки EUR.1 (наричан по-нататък „сертификатът EUR.1“), издаден от хърватските митнически власти.
10 На 2 април 2002 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) информира Комисията, че съществуват съмнения за използване на неистински сертификати за произход за преференциалния внос на захар с произход от някои страни от западната част на Балканския полуостров.
11 Тогава Комисията публикува становището до вносителите. Спорните сделки по вноса са извършени след публикуването на това становище в Официален вестник на Европейските общности.
12 По искане на австрийските митнически власти между 23 юли 2002 г. и хърватските митнически власти извършват последваща проверка на сертификатите EUR.1, представени от Agrar-Invest-Tatschl за спорните сделки по вноса.
13 След тези проверки, на 18 февруари и хърватската митническа администрация потвърждава автентичността и точността на сертификати EUR.1, издадени за спорните сделки по вноса.
14 След публикуването на становището до вносителите OLAF анализира в Гърция захар, за която се твърди, че е с произход от Хърватия. Тази служба открива, че захарта се състои от смес от тръстикова и цвеклова захар, което напълно изключвало произхода от Хърватия. На 28 октомври 2002 г. OLAF информира държавите членки за това.
15 През юни 2003 г. OLAF прави разследване в предприятието на хърватския производител на захар IPK Tvornica Šećera Osijek d.o.o. и установява, че това предприятие, от което Agrar-Invest-Tatschl е купило захарта, също използвало внесена за целите на производството му тръстикова захар, без да бъде възможно разграничаването една от друга на различните партиди захар.
16 Тогава хърватските митнически власти оттеглят всички сертификати EUR.1, изготвени между 14 септември 2001 г. и На австрийските митнически власти информират съответните вносители за оттеглянето на посочените сертификати.
17 След това оттегляне, на 9 август 2004 г. посочените австрийски власти изпращат на Agrar-Invest-Tatschl известие за последващо събиране в размер на 916807,21 EUR.
18 Дружеството подава жалба срещу това известие до компетентната австрийска юрисдикция и съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс иска да не се извършва последващо вземане под отчет на размера на митата, посочени в известието за събиране и при условията на евентуалност опрощаване на тези мита на основание член 239 от този кодекс.
19 С писмо от 1 юни 2005 г. Република Австрия иска от Комисията да вземе решение въз основа на посочените членове от Митническия кодекс относно това дали в случая на Agrar-Invest-Tatschl е оправдано да се откаже от последващото вземане под отчет на размера на вносните мита и при условията на евентуалност да реши дали е обосновано опрощаването на тези мита.
20 В спорното решение Комисията посочва, че е удачно да не се извършва последващо вземане под отчет на митата, дължими за сделки по вноса, които предшестват публикуването на становището до вносителите. Обратно по отношение на спорните сделки по вноса тя отхвърля възможността за такъв отказ и за опрощаване на тези мита, чийто общ размер възлиза на 110937,60 EUR.
21 По същество Комисията подчертава, че компетентните хърватски власти са знаели или най-малкото е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия, за да могат да се ползват от преференциалното третиране, предвидено от временното споразумение, и че следователно са допуснали грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс. Все пак след публикуването на становището до вносителите Agrar-Invest-Tatschl вече не можело да се позове на своята добросъвестност, що се отнася до сделките по вноса, извършени след датата на публикуването. Фактът, че хърватските власти потвърдили валидността на някои сертификати EUR.1 след публикуването на това становище, бил без значение в това отношение, тъй като според Комисията към датата на осъществяване на спорните сделки по вноса това дружество е съзнавало рисковете, които поема и потвърждаването на валидността на съответните сертификати не можело впоследствие да създаде у него оправдани правни очаквания, без това да доведе до обезсмисляне на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Митническия кодекс.
Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение
22 На 22 февруари 2007 г. Agrar-Invest-Tatschl подава жалба в секретариата на Първоинстанционния съд с искане, по-конкретно за отмяна на спорното решение в частта му, с която се отхвърлят неговите искания да не се извършва последващо вземане под отчет на вносните мита по спорните сделки по вноса и за тяхното опрощаване.
23 По същество в подкрепа на жалбата си това дружество изтъква по-конкретно, че публикуването на становището до вносителите не било пречка то да се счита за добросъвестно по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, доколкото потвърждаването от хърватските митнически власти на автентичния характер на сертификатите EUR.1, направено след извършването на спорните сделки по вноса, било получено точно по искане на австрийските власти, които действали именно вследствие на това публикуване.
24 По този начин Agrar-Invest-Tatschl считало, че макар посочената разпоредба от Митническия кодекс да изключвала неговата добросъвестност, що се отнася до автентичността и точността на представените при извършването на спорните сделки по вноса оригинални доказателства, все пак тази разпоредба допускала неговата добросъвестност да бъде „възстановена“ в резултат на последваща проверка, извършена съвместно от властите както на държавата на внос, така и на държавата на износ.
25 С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля изцяло жалбата, подадена от Agrar-Invest-Tatschl, и осъжда същото да заплати съдебните разноски.
26 Що се отнася до преценката на условието за добросъвестност на вносителя, която се изисква съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, за да не се извършва последващо вземане под отчет на мита, в точка 42 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че текстът на петата алинея на тази разпоредба е ясен и недвусмислен. По този начин, от една страна, вносителят не би могъл да се позовава на своята добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейските общности становище до вносителите, сигнализиращо за основателни съмнения, и от друга страна, той не би имал възможност да докаже своята добросъвестност, като вземе допълнителни мерки, за да гарантира автентичността и точността на сертификатите, които са необходими, за да се ползва от преференциалното третиране.
27 В точка 43 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че това абсолютно изключване на добросъвестността вследствие на публикуване на подобно становище до вносителите гарантирало много високо равнище на правна сигурност. При все това в точка 44 от посоченото решение той отбелязва в това отношение, че в конкретния случай публикуваното от Комисията становище, в което няма позоваване на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Митническия кодекс, не е много ясно, що се отнася до неговите правни последици.
28 В точка 45 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд подчертава, че по време на съдебното заседание Комисията признава, че не е изключено при изключителни обстоятелства тя да приеме по-нюансирана позиция относно абсолютните последици на становището до вносителите, когато даден икономически оператор след публикуването на такова становище, но преди извършване на сделките по вноса, е предприел допълнителни мерки, в резултат на които е потвърден произходът на продуктите.
29 Като посочва в точка 48 от обжалваното съдебно решение, че Agrar-Invest-Tatschl не е предоставило никаква информация относно евентуални положени от него усилия преди или най-късно към момента на спорните сделки по вноса, Първоинстанционният съд все пак приема в точка 46 от това решение, че поначало не е необходимо да се проверява това евентуално изключение, тъй като при всички положения в случая това дружество не е действало добросъвестно.
30 Всъщност Първоинстанционният съд посочва, че доколкото Agrar-Invest-Tatschl изтъква, че потвърждението на хърватските митнически власти е „възстановило“ неговата добросъвестност, то имплицитно признавало, че е било недобросъвестно към момента на спорните сделки по вноса. Според Първоинстанционния съд обаче определящата дата, за да бъде взета предвид добросъвестността на длъжника, е датата на вноса на стоките и освен това член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс изобщо не предвиждал възможността последващи проверки, потвърждаващи автентичността на сертификатите, да могат с обратна сила да се отразят на преценката на добросъвестността на вносителя към момента, в който той извършва сделките по вноса.
31 Що се отнася до доводите на Agrar-Invest-Tatschl, целящи да оспорят спорното решение в частта му, с която му се отказва опрощаване на митата по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, в точка 56 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че в своите писмени изложения това дружество не може да се ограничи с препращане към обясненията, които е дало в частта от неговата жалба относно отхвърлянето на искането да не се извършва последващо вземане под отчет на митата.
32 Всъщност в точка 58 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е посочил по-конкретно в това отношение, че макар и да е вярно, че член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс преследва същата цел като член 239 от посочения кодекс, все пак тези две разпоредби не се припокриват. Първият член имал по-ограничена цел от втория, доколкото той имал за цел единствено да защитава оправданите правни очаквания на длъжника във връзка с обосноваността на всички данни, съдържащи се в решението да се извърши или не последващо вземане под отчет на митата. Напротив, член 239 от същия кодекс представлявал обща клауза за справедливост.
33 Като счита, че член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс са две отделни разпоредби, критериите за прилагането на които се различават, въз основа на това в точка 59 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд заключава, че съгласно член 44, параграф 1, буква в) от неговия Процедурен правилник Agrar-Invest-Tatschl не можело да се ограничи до препращане към обясненията, свързани с член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, за да обоснове исканията си във връзка с член 239 от същия кодекс.
34 При тези условия в точка 60 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че искането за отмяна на спорното решение в частта му, с която се отказва опрощаването на мита по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, трябва да се отхвърли като недопустимо и в резултат на това в точка 61 от същото съдебно решение той отхвърля жалбата, с която е сезиран, в нейната цялост.
По жалбата
35 Agrar-Invest-Tatschl иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да уважи неговите искания, представени в първоинстанционното производство, и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, докато последната иска жалбата да се отхвърли и жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
36 По смисъла на член 119 от Процедурния правилник, когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може по всяко време въз основа на доклад на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат с мотивирано определение да отхвърли тази жалба.
Доводи на страните
37 В подкрепа на жалбата си Agrar-Invest-Tatschl изтъква главно, че при тълкуването на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Митническия кодекс Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като той е приел, че публикуването в Официален вестник на Европейските общности на становище до вносителите води до изключване на възможността за оператор да се позовава на своята добросъвестност с цел да не се извършва последващо вземане под отчет на дължимите мита, и то дори когато сертификатите за произход, представени по време на спорните сделки по вноса, са били предмет на последваща проверка, извършена от митническите власти на третата държава на износ по искане на митническите власти на държавата членка на внос, с която проверка се потвърждава автентичността на посочените сертификати.
38 Според Agrar-Invest-Tatschl няма никакво съмнение, че небрежният вносител, който не полага никакви усилия, за да осигури правомерното прилагане на преференциалния режим, не би могъл да се позове на своята добросъвестност. Положението обаче било различно когато, както е в конкретния случай, вследствие на публикуването на становището до вносителите митническите власти на държавата членка на внос помолят своите колеги в третата държава на износ да извършат последваща проверка на автентичността и истинността на сертификатите за произход. Всъщност, когато вследствие на такива проверки тази автентичност е потвърдена от митническите власти на третата държава на износ, защитата на оправданите правни очаквания на вносителя ще бъде възстановена, доколкото той би могъл основателно да приеме, че резултатът от подобни последващи проверки е разсеял съмненията и подозренията, които са довели до необходимостта от публикуването на това становище до вносителите.
39 По този начин Agrar-Invest-Tatschl счита, че при обстоятелства като тези в конкретния случай член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс цели да защити добросъвестността на вносителя, когато става въпрос за последващия контрол на сертификатите за произход, но не и неговата добросъвестност, що се отнася до редовността на същите по време на осъществяване на спорните сделки по вноса, тоест към момента на представяне на необходимите документи на митницата. Така публикуването на становището до вносителите в Официален вестник на Европейските общности водело до презумпция за недобросъвестност на операторите, която обаче можела да се обори с доказване, че след посочените операции са били приети мерки за контрол, каквато е последващата проверка, извършена от митническите власти на третата държава на износ.
40 Освен това, като приел, че за целите на преценката на добросъвестността на вносителя по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс релевантният момент бил периодът, който предхожда или съвпада с извършването на спорните сделки по вноса, Първоинстанционният съд погрешно пренебрегнал значението на положените от Agrar-Invest-Tatschl усилия след публикуването на становището до вносителите, за да се увери, че неговите сделки по вноса отговаряли на необходимите за преференциалното третиране условия. В това отношение това дружество подчертава, че оттеглянето от хърватските митнически власти на сертификатите EUR.1, извършено след като те са потвърдили тяхната автентичност, се обяснява с обстоятелството, че тези власти подозирали, че внесената захар била тръстикова захар с произход Латинска Америка. Agrar-Invest-Tatschl отбелязва обаче, че спорните сделки по вноса имали за предмет цвеклова захар.
41 Накрая изглежда, че Agrar-Invest-Tatschl упреква Първоинстанционния съд, че в обжалваното съдебно решение не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че становището до вносителите не можело да има обратно действие по отношение на извършените преди публикуването на това становище сделки по вноса.
42 От своя страна Комисията моли да бъде отхвърлена жалбата, като едновременно с това посочва, че Agrar-Invest-Tatschl оспорва обжалваното съдебно решение само в частта относно неизвършването на последващо вземане под отчет на мита, като по този начин то се отказва от другите си искания в първоинстанционното производство, по-конкретно от тези, които са свързани с отказа по искането за опрощаване по смисъла на член 239 от Митническия кодекс.
43 Комисията счита, че със своите доводи Agrar-Invest-Tatschl се опитва да заобиколи недвусмисления текст на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Митническия кодекс, като се опитва да се обоснове с твърдяна добросъвестност, която това дружество било придобило, що се отнася до проверките на хърватските митнически власти, извършени след спорните сделки. Намерението на общностния законодател обаче било достатъчно ясно, доколкото той е решил, че публикуването на становище до вносителите изключва възможността за операторите да се позовават на своята добросъвестност към момента на сделките по вноса, за които посоченото становище се отнася. От друга страна, като претендира, че с потвърждаването от тези власти на автентичността на сертификатите неговите оправдани правни очаквания били „възстановени“ с обратна сила към момента на спорните сделки по вноса, това дружество имплицитно признава, че именно датата на тези сделки е определяща за преценката на добросъвестността по смисъла на посочената разпоредба.
44 Освен това някои изтъкнати от Agrar-Invest-Tatschl доводи целели да оспорят направената от Първоинстанционния съд преценка на фактите и поради тази причина били недопустими.
45 Накрая, що се отнася до започнатата от посоченото дружество дискусия относно обратното действие на становището до вносителите по отношение на сделките по вноса, извършени преди публикуването на същото в Официален вестник на Европейските общности, Комисията отбелязва, че този въпрос не е бил обсъждан пред Първоинстанционния съд и че в дадения случай оспорваното решение разрешило да не се извършва последващо вземане под отчет на мита именно що се отнася до сделките, извършени преди посоченото публикуване и че същото е било отказано единствено относно спорните сделки по вноса, които са извършени след посоченото становище. Вследствие на това по настоящото дело въобще не ставало въпрос за обратно действие на подобно публикуване по отношение на сделките по вноса, които го предшестват, поради което Комисията изразява съмнения относно допустимостта на подобни доводи в рамките на настоящото производство по обжалване.
Съображения на Съда
46 В началото следва да се напомни, че от член 225 ЕО и член 58 от Статута на Съда на Европейските общности следва, че обжалването се ограничава само до правните въпроси. По силата на постоянната съдебна практика единствено Първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установява фактите освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (Решение от 3 март 2005 г. по дело Biegi Nahrungsmittel и Commonfood/Комисия, C-499/03 P, Recueil, стр. I-1751, точка 40 и цитираната съдебна практика).
47 Ето защо трябва да се отхвърлят като явно недопустими доводите на Agrar-Invest-Tatschl, целящи да се докаже, че обратно на това, което Първоинстанционният съд е установил в точка 12 от обжалваното съдебно решение, и на това, което е приел в точки 56 и 57 от същото, след като е отхвърлил предложенията за доказателства на това дружество, последното е внасяло единствено цвеклова, а не тръстикова захар.
48 Що се отнася до въпроса за правните последици на публикуването на становище до вносителите в Официален вестник на Европейските общности по отношение на сделките по вноса, предшестващи това публикуване, налага се констатацията, че този въпрос не е бил предмет на разисквания в хода на производството пред Първоинстанционния съд, че последният изобщо не се е произнасял по този въпрос и че впрочем в оспорваното решение Комисията е отхвърлила искането да не се извършва последващо вземане под отчет на мита поради посоченото публикуване единствено що се отнася до спорните сделки по вноса, тоест тези, които са осъществени след това публикуване.
49 Съгласно член 113, параграф 2 от Процедурния правилник обаче с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Първоинстанционния съд. Всъщност в рамките на обжалването правомощията на Съда се свеждат до преценка на правното решение, дадено във връзка с изложените пред Първоинстанционния съд правни основания (вж. Определение от 13 февруари 2008 г. по дело Indorata-Serviços e Gestão/СХВП, C-212/07 P, точка 49, както и Решение от по дело Комисия/Département du Loiret, C-295/07 P, Сборник, стр. I-9363, точки 94 и 95).
50 При тези условия доводите на Agrar-Invest-Tatschl, които изглежда са упрек към Първоинстанционния съд за това, че не отчел в достатъчна степен обстоятелството, че публикуването на становището до вносителите в посочения Официален вестник не можело да има обратно действие по отношение на сделките по вноса, предшестващи посоченото публикуване, трябва също да бъдат отхвърлени като явно недопустими.
51 Накрая, що се отнася до изтъкнатите от Agrar-Invest-Tatschl грешки при прилагане на правото, свързани с преценката на неговата добросъвестност по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, следва да се напомни, че съгласно първата алинея от тази разпоредба последващо вземане под отчет не се допуска, когато размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.
52 Процедурите, предвидени в членове 220 и 239 от Митническия кодекс, преследват една и съща цел, а именно да се ограничи последващото плащане на мита при внос или износ до случаите, в които подобно плащане е оправдано и съвместимо с основен принцип, какъвто е принципът на защита на оправданите правни очаквания (вж. Решение от 1 април 1993 г. по дело Hewlett Packard France, C-250/91, Recueil, стр. I-1819, точка 46 и Решение от по дело Heuschen & Schrouff Oriëntal Foods Trading, C-375/07, Сборник, стр. I-8691, точка 57).
53 Възстановяването или опрощаването на вносните или износните мита, които могат да бъдат допуснати само при определени условия и в специално предвидени случаи, представляват изключение от нормалния режим на вноса и износа и поради това разпоредбите, предвиждащи подобно възстановяване или опрощаване, подлежат на стриктно тълкуване. Тъй като „добросъвестността“ е условие sine qua non, за да може да се иска възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита следва, че това понятие трябва да се тълкува така, че броят на случаите на възстановяване или опрощаване да остане ограничен (вж. в този смисъл Решение от 11 ноември 1999 г. по дело Söhl & Söhlke, C-48/98, Recueil, стр. I-7877, точка 52 и Решение от по дело Heuschen & Schrouff Oriëntal Foods Trading/Комисия, C-38/07 P, Сборник, стр. I-8599, точка 60).
54 Подобни съображения се налагат още повече когато, както е в конкретния случай, Комисията е публикувала становище до вносителите в Официален вестник на Европейските общности.
55 Всъщност според текста на член 220, параграф 2, буква б), четвърта алинея от Митническия кодекс наистина може да се направи позоваване на добросъвестността на длъжника, когато той е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции е положил дължимата грижа да се увери, че са спазени всички условия, за да се ползва от преференциално третиране.
56 При все това, както Първоинстанционният съд правилно е констатирал в точка 42 от обжалваното съдебно решение, от ясния и недвусмислен текст на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Митническия кодекс изрично следва, че длъжникът не може да се позовава на своята добросъвестност, ако Комисията е публикувала в посочения Официален вестник становище, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на надлежното прилагане на преференциалния режим от третата страна бенефициер.
57 Подобно тълкуване впрочем намира потвърждение в съображение 11 от Регламент № 2700/2000, с който в Митническия кодекс е въведена именно петата алинея от член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс. Всъщност от посоченото съображение произтича, че с цел да даде определение на понятието за „добросъвестност“ в особения случай на преференциалните режими, общностният законодател е искал да предостави на длъжника възможността да се позовава на своята добросъвестност, когато може да докаже, че е положил дължимата грижа „освен в случаите, когато в Официален вестник на Европейските общности е било публикувано становище, сигнализиращо за основателни съмнения“.
58 Ето защо Първоинстанционният съд с основание е приел в точка 42 от обжалваното съдебно решение, че длъжникът не може да се позовава на своята добросъвестност, ако Комисията е публикувала в посочения Официален вестник становище до вносителите, поради което доводите на Agrar-Invest-Tatschl в това отношение трябва да се отхвърлят като явно неоснователни.
59 От това следва и че поради същите причини в още по-малка степен могат да се приемат и доводите на посоченото дружество, състоящи се в твърдението, че с потвърждаването от хърватските митнически власти на автентичността на сертификатите EUR.1, които впоследствие са били оттеглени от същите тези власти, неговата добросъвестност била „възстановена“ с обратна сила към момента на извършване спорните сделки по вноса.
60 Що се отнася до искането на Agrar-Invest-Tatschl, целящо оспорване на възприетото от Първоинстанционния съд в точка 47 от обжалваното решение тълкуване, според което в контекста на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс добросъвестността на оператора трябва да се прецени с оглед на периода, който предшества или съвпада със сделките по вноса, налага се констатацията, че от четвъртата алинея от тази разпоредба изрично следва, че доказването от оператора на неговата добросъвестност, когато подобно доказване се допуска, се отнася до поведението му „през периода на въпросните търговски операции“.
61 Ето защо Съдът може само да констатира, че Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 47 от обжалваното съдебно решение, че релевантната дата за отчитане на добросъвестността на длъжника е тази, на която са били извършени сделките по вноса.
62 От това следва, че доводите на Agrar-Invest-Tatschl в това отношение трябва да се отхвърлят като явно неоснователни.
63 Накрая, що се отнася до доводите на това дружество относно вероятността, призната от Комисията в хода на съдебното заседание пред Първоинстанционния съд, според която приемането от вносителя на допълнителни мерки след публикуването на становището до вносителите, но преди спорните сделки по вноса или едновременно с тяхното извършване, би могло да накара тази институция при изключителни обстоятелства да признае добросъвестността на този оператор, следва да се отбележи, че в точка 46 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изрично е посочил, че не възнамерява да се произнася по този въпрос, тъй като при всички положения в случая жалбоподателят не е действал добросъвестно.
64 Ето защо, доколкото Първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по този въпрос, следва в съответствие с напомненото в точка 49 от настоящото определение да се отхвърлят доводите на Agrar-Invest-Tatschl по този въпрос като явно недопустими.
65 Впрочем в това отношение следва да се подчертае, че както се установява от точка 48 от обжалваното съдебно решение при всички положения Agrar-Invest-Tatschl не е доказало по никакъв начин пред Първоинстанционния съд, че към момента на извършване на спорните сделки по вноса то е приело подобни допълнителни мерки вследствие на публикуването на становището до вносителите. На практика твърдените допълнителни мерки, на които това дружество се позовава в своята жалба, съответстват на тези, предприети от компетентните власти на държавата членка на внос и на третата държава на износ, които мерки, още повече, са приети след извършването на спорните сделки по вноса.
66 С оглед на гореизложените съображения следва жалбата да се отхвърли като частично явно недопустима и частично явно неоснователна.
По съдебните разноски
67 По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Agrar-Invest-Tatschl и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Agrar-Invest-Tatschl GmbH да заплати съдебните разноски.
Подписи
( *1 ) Език на производството: немски.