(1) Член 253, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за установяване на Митнически кодекс на Общността (4) предвижда, че преди 1 януари 1998 г. и на базата на доклад от Комисията, който може да бъде придружен с предложения, Съветът ще преразгледа Митническия кодекс с цел да внесе в него промените, които изглеждат необходими с оглед именно на осъществяването на вътрешния пазар.

(2) Уместно е всяко ревизиране на Кодекса, без това да става пречка за международната търговия, да се използва като възможност за въвеждане на инструменти и процедури за предотвратяване на митническите измами, като се има предвид, че както се посочва в заключенията на Съвета от 19 май 1998 г., превенцията на измамите е един от най-добрите начини за защита парите на данъкоплатците.

(3) Уместно е да бъде взета предвид резолюцията на Съвета от 25 октомври 1996 г. за опростяване и рационализиране на митническите правила и процедури в рамките на Общността (5).

(4) Компетенциите на различните власти в областта на установяване на обменни курсове след въвеждането на еурото още не са определени.

(5) Желателно е да бъде предвидена възможността да не се изисква данъчната декларация, изготвена по компютърен път, без да бъде съпровождана от някои документи.

(6) С постигането на повече гъвкавост в правните норми в тази област следва да се улесни достъпът до режимите на активно усъвършенстване, на обработка под митнически контрол и на временен внос.

(7) Уместно е да се предвидят, според процедурите на комитета, допълнителни случаи, в които облагането в рамките на режима пасивно усъвършенстване да се изчислява на базата на стойността на операцията.

(8) Може да бъде подходящо да се разреши в някои свободни зони формалностите, свързани с режима митническо складиране, да бъдат изпълнявани, а контролът от страна на митническите власти да бъде упражняван съобразно с този режим.

(9) При някои обстоятелства е уместно ползването на по-благоприятно тарифно третиране поради естеството или специфичното предназначение на дадена стока и на диференцираното облагане по силата на режима пасивно усъвършенстване да бъдат приложими също така в случай на възникнало митническо задължение по причини, различни от пускането в свободно обращение.

(10) Разпоредбите, засягащи мястото на възникване на митническо задължение, трябва да предвиждат специални правила за особени случаи, в които размерът на сумата, за която става въпрос, е под определен праг.

(11) Уместно е за особения случай на преференциалните режими да бъдат дефинирани понятията за грешка на митническите власти и за добросъвестност на длъжника. Длъжникът не трябва да носи отговорност за недоброто функциониране на системата, дължащо се на грешка, допусната от властите на трета страна. Същевременно, издаването на сертификат с невярно съдържание от тези власти не би трябвало да се разглежда като грешка дотолкова, доколкото сертификатът е бил изготвен на базата на молба, съдържаща невярна информация. Следва да се преценява невярното естество на информациите, представени от износителя в неговата молба, на базата на всички фактически елементи, съдържащи се в тази молба. Длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, когато е способен да докаже, че е положил надлежни усилия, освен в случаите, когато в Официален вестник на Европейските общности е било публикувано становище, съобщаващо за основателни подозрения.

(12) Уместно е да бъдат защитени финансовите интереси на Общността и правата на длъжника срещу прекомерно дългите съдебни процедури.

(13) Подходящо е да се предвиди отлагане на задължението за заплащане на митническото задължение в случаите, в които последното е възникнало в условия на отклоняване на дадена стока от митнически надзор и когато съществуват множество длъжници, за да се даде възможност на митническите власти да започнат процедура за изискване на дължимите вземания срещу даден длъжник с предимство пред останалите длъжници.

(14) Съществуват основания да бъдат постановени необходимите мерки за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правомощията по изпълнение, дадени на Комисията (6).

(15) Следователно съществуват основания да бъде изменен Регламент (ЕИО) № 2913/92,

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2913/92 се изменя, както следва:

1. В член 4, точка 24 се замества със следния текст:

„24.

Процедура на комитета: процедурата, визирана или в членове 247 и 247 а, или в членове 248 и 248а.“

2. В член 35 първият параграф се замества със следния текст:

„Когато елементи, служещи за определяне на митническата стойност на дадена стока, имат парично изражение във валута, различна от валутата на държавата-членка, в която се извършва оценяването, се прилага обменният курс, който е надлежно публикуван от компетентните за това власти.“

3. Настоящият текст на член 77 става параграф 1 и се добавя следният параграф:

„2.Когато митническата декларация е изготвена по компютърен път, митническите власти могат да разрешат заедно с декларацията да не бъдат представяни придружаващите документи, визирани в член 62, параграф 2. В такъв случай тези документи се запазват на разположение на митническите власти.“

4. В член 115 параграф 4 се замества със следния текст:

„4.Съобразно процедурата на комитета могат да бъдат приети мерки, целящи да забранят, да подчинят на определени условия или да улеснят прибягването към разпоредбите на параграф 1.“

5. В член 117, буква в), се добавя следното изречение:

„Случаите, в които икономическите условия се считат за изпълнени, могат да бъдат определени съобразно процедурата на комитета.“

6. Член 124 се замества със следния текст:

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 ноември 2000 година.

„Член 124

1.Ползването на системата с възстановяване на митни сборове е възможно за всички стоки. То обаче не се разрешава в случаите, в които в момента на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение:

— вносните стоки са подложени на количествени ограничения при вноса,

— вносните стоки се ползват от тарифна мярка в рамките на квоти,

— вносните стоки са подчинени на представянето на сертификат за внос и износ, предвидено в рамката на общата селскостопанска политика, или

— за компенсаторните продукти е определено възстановяване или мито при износ.

2.Освен това не е възможно никакво възстановяване на вносни мита по силата на системата с възстановяване на митни сборове, ако в момента на приемане на декларацията за износ на компенсаторни продукти тези продукти са подчинени на представянето на сертификат за внос и износ, предвидено в рамката на общата селскостопанска политика, или за тези продукти е фиксирано възстановяване или мито при износ.

3.Могат да бъдат предвидени дерогации от параграфи 1 и 2 съобразно процедурата на комитета.“

7. Член 131 се замества със следния текст:

„Член 131

Особените случаи и условия, в които може да се прибегне към режима обработка под митнически контрол, се определят съобразно процедурата на комитета.“

8. В член 133, буква д), се добавя следното изречение:

„Случаите, в които икономическите условия се считат за изпълнени, могат да бъдат определени съобразно процедурата на комитета.“

9. Член 142 се замества със следния текст:

„Член 142

1.Ползването от режима временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които не са посочени в разпоредбите, приети в съответствие с член 141, или които са посочени в тях, но не отговарят на всички условия, предвидени в тях за разрешаване на режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове.

2.Списъкът на стоките, които се изключват от възможността за ползване от режима временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, както и условията, при които може да се прибегне до този режим, се определят съобразно процедурата на комитета.“

10. В член 153 се добавя следният параграф:

„Като дерогация от член 151 могат да се определят съобразно процедурата на комитета случаите и особените условия, при които пускането в свободно обращение на стоките след операция по пасивно усъвършенстване може да се извърши, като за прилагането на Митническата тарифа на Европейската общност се вземе като база за облагане стойността на операцията по усъвършенстването.“

11. В член 167 параграф 3 се замества със следния текст:

„3.С изключение на свободните зони, посочени в съответствие с член 168а, свободните зони са надлежно оградени. Държавите-членки определят пунктовете за влизане и излизане за всяка свободна зона или свободен склад.“

12. В член 168 параграф 1 се замества със следния текст:

„1.Границите и входните и изходни пунктове на свободните зони, с изключение на свободните зони, посочени в съответствие с член 168а, и на свободните складове, подлежат на надзор от страна на митническите власти.“

13. Между член 168 и позиция Б („Въвеждане на стоки в свободните зони или свободните складове“) се добавя следният член:

„Член 168а

1.Митническите власти могат да посочат свободни зони, в които да се извършват митническия контрол и митническите формалности и в които са приложими разпоредбите относно митническите задължения, в съответствие с режима митническо складиране.

Членове 170, 176 и 180 не се прилагат за така посочените свободни зони.

2.Позоваванията на свободните зони в членове 37, 38 и 205 не се отнасят за свободните зони, визирани в параграф 1.“

14. Член 212а се замества със следния текст:

„Член 212а

Когато митническите правила предвиждат по-благоприятно тарифно третиране на дадена стока поради естеството или специфичното ѝ предназначение, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни митни сборове по силата на членове 21, 82, 145 или от 184 до 187, това по-благоприятно третиране, нулевите ставки на митата или освобождаването от митни сборове се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение по силата на членове от 202 до 205, 210 или 211, когато поведението на заинтересуваното лице не предполага нито измамливи действия, нито видима небрежност, и когато последното представи доказателства, че са налице останалите условия за прилагане на по-благоприятно третиране, нулеви ставки на митата или освобождаване от митни сборове.“

15. В член 215 се добавя следният параграф:

„4.Ако митническите власти установят, че по силата на член 202 е възникнало митническо задължение в друга държава-членка, то митническото задължение се счита за възникнало в държавата-членка, в която е било констатирано възникването на митническото задължение, когато размерът на задължението не надхвърля 5 000 EUR.“

16. В член 220, параграф 2, буква б) се замества със следния текст:

„б) размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.

Когато преференциалният статут на дадена стока е установен на базата на система за административно сътрудничество, включваща властите на трета страна, ако издаденият от тези власти сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не е можела да бъде открита по смисъла на първа алинея.

Същевременно, издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, освен ако, в частност, е очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.

Длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции е положил надлежни усилия, за да се увери, че са спазени всички условия за преференциално третиране.

Същевременно, длъжникът не може да се позове на своята добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейските общности становище, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на доброто прилагане на преференциалния режим от страната-бенефициер.“

17. В член 221 параграф 3 се замества със следните параграфи:

„3.Уведомяването на длъжника вече не може да се извършва след изтичане на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок се прекъсва от момента на подаване на жалба по смисъла на член 243 и по време на процедурата по обжалването.

4.Когато митническото задължение е в резултат на действие, което в момента на извършването си е подлежало на наказателно съдебно преследване, уведомяването на длъжника може да се осъществи след изтичането на тригодишния срок, предвиден в параграф 3, при условията, предвидени от действащите разпоредби.“

18. В член 222 параграф 2 се замества със следния текст:

„2.Съобразно процедурата на комитета могат да се предвидят случаи и условия, при които се извършва отлагане на задължението на длъжника да заплати митни сборове:

— когато има подадена молба за опрощаване на митни сборове в съответствие с членове 236, 238 или 239, или

— когато дадена стока е запорирана с оглед на бъдеща конфискация в съответствие с член 233, буква в), второ тире, или буква г), или

— когато митническото задължение е възникнало в приложение на член 203 и съществуват множество длъжници.“

19. Членове 247, 248 и 249 се заместват със следните членове:

„Член 247

Необходимите мерки за прилагането на настоящия кодекс, включително и за прилагането на регламента, визиран в член 184, с изключение на дял VIII и като се имат предвид членове 9 и 10 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 , както и член 248 от настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата за нормативно уреждане, визирана в член 247а, параграф 2, при спазване на международните ангажименти, поети от Общността.

Член 247а

1.Комисията получава съдействие от Комитета за Митническия кодекс, наричан по-долу „комитета“.

2.В случаите, в които има позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО при спазване разпоредбите на член 8 от същото.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя с продължителност шест месеца.

3.Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 248

Необходимите мерки за прилагането на членове 11, 12 и 21 са приети в съответствие с процедурата за управление, визирана в член 248а, параграф 2.

Член 248а

1.Комисията получава съдействие от Комитета за Митническия кодекс, наричан по-долу „комитета“.

2.В случаите, в които има позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя с продължителност три месеца.

3.Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 249

Комитетът може да разглежда всички въпроси, свързани с митническото законодателство, повдигнати от неговия председател било по негова инициатива, било по искане на представител на държава-членка.