Дело C-103/09
The Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs
срещу
Weald Leasing Ltd
(Преюдициално запитване, отправено от
Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)
„Шеста директива ДДС — Понятие за злоупотреба — Лизингови сделки, сключени от група предприятия с цел да се разсрочи плащането на неподлежащия на приспадане ДДС“
Резюме на решението
1.Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Сделки, представляващи злоупотреба — Понятие
(Директива 77/388 на Съвета)
2.Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Сделки, представляващи злоупотреба
(Директива 77/388 на Съвета)
1.Данъчното предимство, което произтича от това, че вместо да закупи пряко активи, търговецът използва лизингови сделки, свързани с тези активи, не представлява данъчно предимство, чието предоставяне би противоречало на целта, преследвана с релевантните разпоредби от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, и от транспониращото я национално законодателство, стига отнасящите се до тези сделки договорни условия, и по-специално условията относно определянето на размера на лизинговите вноски, да са съобразени с обичайните пазарни условия, и участието на трето дружество, посредник в споменатите сделки, да не може да попречи да бъдат приложени тези разпоредби — нещо, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
В това отношение обстоятелството, че посоченият търговец не сключва лизингови сделки в рамките на обичайната си търговска дейност, е без значение. Всъщност констатацията, че е налице злоупотреба, произтича не от естеството на търговските сделки, сключвани обикновено от лицето, което извършва операциите, а от предмета, целта и последиците на тези операции.
(вж. точки 44 и 45; точка 1 от диспозитива)
2.Ако някои от договорните условия, отнасящи се до използваните от търговеца лизингови сделки, и/или участието на трето дружество, посредник в тези сделки, представляват злоупотреба, посочените сделки трябва да се преквалифицират така, че да се изходи от положението, което би съществувало при липсата на представляващите злоупотреба елементи на тези договорни условия и/или при липсата на участие на това дружество. Във връзка с това преквалификацията не трябва да надхвърля това, което е необходимо за гарантиране на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и за предотвратяване на данъчни измами.
(вж. точки 52 и 53; точка 2 от диспозитива)
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
22 декември 2010 година(*)
„Шеста директива ДДС — Понятие за злоупотреба — Лизингови сделки, сключени от група предприятия с цел да се разсрочи плащането на неподлежащия на приспадане ДДС“
По дело C‑103/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Обединено кралство) с акт от 24 февруари 2009 г., постъпил в Съда на 13 март 2009 г., в рамките на производство по дело
The Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs
срещу
Weald Leasing Ltd,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н D. Šváby, г‑жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), г‑н E. Juhász и г‑н T. von Danwitz, съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юни 2010 г.,
като има предвид становищата, представени:
–за Weald Leasing Ltd, от г‑н M. Conlon, QC и г‑жа N. Shaw, barrister, упълномощени от г‑н S. Walsh, solicitor,
–за правителството на Обединеното кралство, от г‑н S. Ossowski, в качеството на представител, подпомаган от г‑жа M. Hall, barrister,
–за Ирландия, от г‑н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г‑н A. Aston, SC,
–за гръцкото правителство, от г‑н G. Kanellopoulos, както и от г‑жа S. Trekli и г‑жа M. Tassopoulou, в качеството на представители,
–за италианското правителство, от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑н F. Arena, avvocato dello Stato,
–за Европейската комисия, от г‑н R. Lyal и г‑жа M. Afonso, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 октомври 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на понятието „злоупотреба“ по смисъла на Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др. (C‑255/02, Recueil, стр. I‑1609), на Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service (C‑425/06, Сборник, стр. I‑897), както и на Решение от 22 май 2008 г. по дело Ampliscientifica и Amplifin (C‑162/07, Сборник, стр. I‑4019).
2Запитването е отправено в рамките на спор между Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (наричани по-нататък „Commissioners“) и Weald Leasing Ltd (наричано по-нататък „Weald Leasing“) относно данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), който това дружество дължи във връзка с някои извършени от него лизингови сделки.
Правна уредба
Правна уредба на Съюза
3Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 година (ОВ L 102, стр. 18, наричана по-нататък „Шеста директива“), гласи:
„С [ДДС] се облага:
1.доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“. [неофициален превод]
4Член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива в редакцията му, която следва от член 28е от нея, предвижда:
„Доколкото стоките и услугите се използват за неговите облагаеми сделки, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:
а)[ДДС], дължим или платен на територията на страната за стоки или услуги, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице“. [неофициален превод]
5Член 27 от Шеста директива гласи следното:
„1.Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите членки да въведат специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, така че да бъде опростен редът за начисляване на данъка или да бъдат предотвратени някои форми на отклонение от или избягване на данъка. Мерките, предназначени за опростяване на реда за начисляване на данъка, не могат освен в пренебрежима степен да засягат сумата на дължимия данък на етапа на крайно потребление.
2.Държавата членка, желаеща да въведе мерките, посочени в параграф 1, информира Комисията за тези мерки и предоставя на Комисията цялата свързана с тях информация.
3.Комисията в срок от 1 месец информира всички останали държави членки за предлаганите мерки.
4.Решението на Съвета се счита за прието, ако в срок от 2 месеца от информирането на останалите държави членки съгласно предходната разпоредба нито Комисията, нито някоя от държавите членки не поиска въпросът да бъде повдигнат от Съвета.
5.Държавите членки, които към 1 януари 1977 г. прилагат специални мерки от типа, посочен в параграф 1, могат да ги запазят, при условие че съответно уведомят Комисията преди 1 януари 1978 г., и при условие че когато такова дерогиране е предназначено за опростяване на реда за начисляване на данъка, то не засяга изискването, постановено от параграф 1“. [неофициален превод]
Национална правна уредба
6Приложение 6, параграф 1 към Закона за данък върху добавената стойност от 1994 г. (Value Added Tax Act 1994, наричан по-нататък „VAT Act 1994“) предвижда:
„1(1) „Когато:
а)стойността на доставката, направена от данъчнозадължено лице срещу парична сума (извън случаите по настоящия параграф), е по-малка от пазарната ѝ стойност, и
б)доставчикът и получателят на доставката са свързани лица, и
в)ако доставката е облагаема, получателят ѝ няма право съгласно членове 25 и 26 да ползва кредит за целия ДДС върху тази доставка,
Commissioners могат да приемат, че стойността на доставката е нейната пазарна стойност“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
7Churchill Group of Companies (наричана по-нататък „групата Churchill“) осъществява предимно дейност по предоставяне на застрахователни услуги, освободени от ДДС.
8Churchill Management Ltd (наричано по-нататък „CML“) и дъщерните му дружества Churchill Accident Repair Centre (наричано по-нататък „CARC“) и Weald Leasing са част от групата Churchill.
9На CML и CARC се възстановява приблизително 1 % от платения по получени доставки ДДС, така че когато придобиват оборудване, те могат да приспаднат само 1 % от ДДС върху покупката на това оборудване.
10Търговската дейност на Weald Leasing се изразява в закупуване на посочените активи и последващото им отдаване на лизинг.
11Suas Ltd (наричано по-нататък „Suas“) е дружество, притежавано от съветника по въпросите на ДДС на групата Churchill и от неговата съпруга, но Suas не е част от тази група. Единствената търговска дейност от значение на Suas се състои във вземане на лизинг на активи на Weald Leasing и последващото им отдаване при условията на сублизинг на CML и CARC.
12Когато CML или CARC се нуждаe от ново оборудване, то се купува от Weald Leasing, което го отдава на лизинг на Suas, а то от своя страна отдава посоченото оборудване при условията на сублизинг на CML или CARC.
13Чрез тази поредица от сделки CML и CARC избягват прякото закупуване на необходимото им оборудване и плащането наведнъж на целия размер на неподлежащия на приспадане ДДС върху тези покупки.
14Целта на въпросните сделки е плащането на посочената сума да се раздели и разсрочи, за да се отложат данъчните задължения на групата Churchill.
15Всъщност CML и CARC отговарят непосредствено във връзка с неподлежащия на приспадане ДДС не за общата стойност на закупеното оборудване, а за размера на лизинговата вноска за това оборудване, разпределен за срока на действие на договорите за лизинг.
16Commissioners изготвят акт за установяване на данъчни задължения за ДДС, с който отхвърлят молбата на Weald Leasing да приспадне платения по получени доставки ДДС за активите, отдадени на лизинг между октомври 2000 г. и октомври 2004 г., по съображение, че въпросните сделки не представляват икономическа дейност и имат характер на злоупотреба.
17Weald Leasing обжалва посочения акт, като твърди, че сделките не са осъществени само с цел да се получи данъчно предимство, както и че извършването на доставки на оборудване съгласно договор за лизинг не противоречи на целите на Шеста директива.
18След постановяването на Решение по дело Halifax и др, посочено по-горе, Commissioners повече не считат, че въпросните сделки нямат характер на икономическа дейност и твърдят само, че тези сделки представляват злоупотреба.
19С решение от 7 февруари 2007 г. VAT and Duties Tribunal постановява, че основната цел на тези сделки е да се получи данъчно предимство, изразяващо се в отлагане на задълженията по ДДС на групата Churchill чрез сключването на договори за лизинг, но че това предимство не противоречи на целта на релевантните разпоредби на Шеста директива.
20Тази юрисдикция също така постановява, че злоупотреба може евентуално да възникне не от самите лизингови договори, а от размера на предвидените в тези договори лизингови вноски, както и от договореностите, с които на Commissioners може да се попречи да постановят решение съгласно приложение 6 към VAT Act 1994.
21Commissioners обжалват това съдебно решение пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, като поддържат, че полученото от групата Churchill данъчно предимство противоречи на целите на Шеста директива.
22С решение от 16 януари 2008 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division отхвърля жалбата на Commissioners срещу споменатото съдебно решение, понеже обстоятелството, че разглежданите сделки не са извършени в рамките на обичайната търговска дейност, според него не е достатъчно, за да се заключи, че е налице злоупотреба, доколкото полученото от групата Churchill чрез тези сделки данъчно предимство не противоречи нито на принципа на данъчен неутралитет, нито на друга разпоредба от Шеста директива.
23Commissioners обжалват това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, тъй като според тях High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division не е разгледал въпроса дали съответните лизингови договори са част от обичайната търговска дейност на страните. Според Commissioners, ако се допусне данъчнозадължено лице да приспадне платения ДДС по получени доставки за сделки без действителна търговска цел, които не са извършени при обичайни пазарни условия, не включват обичайно свързваните с такива договори тежести и рискове и не са сключени в рамките на обичайната търговска дейност на съдоговорителите, това би противоречало на целите на Шеста директива.
24При това положение Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)При обстоятелства като тези по настоящото дело, при които търговец, който до голяма степен е освободен от данъчно облагане, възприема структура на лизинг на активи, включваща трета страна посредник, вместо непосредствено да закупува активите, създава ли структурата на лизинг на активи или част от нея данъчно предимство, което противоречи на целта на Шеста директива, по смисъла на точка 74 от Решение по дело [Halifax и др., посочено по-горе]?
2)Предвид обстоятелството, че Шеста директива ДДС предвижда лизинг на активи от търговци, които са освободени изцяло или отчасти от данъчно облагане, и предвид позоваването от страна на Съда на понятието „обичайни търговски сделки“ в точки 69 и 80 от Решение по дело Halifax и др. [посочено по-горе] и в точка 27 от Решение по дело [Ampliscientifica и Amplifin, посочено по-горе], както и липсата на такова позоваване в Решение по дело [Part Service, посочено по-горе], това поведение представлява ли злоупотреба от страна на търговеца, който е освободен изцяло или отчасти от данъчно облагане, дори и в контекста на обичайните търговски сделки той да не сключва лизингови сделки?
3)Ако отговорът на втори въпрос е положителен:
а)каква е релевантността на понятието „обичайни търговски сделки“ в контекста на точки 74 и 75 от Решение по дело Halifax и др. [посочено по-горе]: това понятие релевантно ли е по отношение на точка 74 или точка 75, или по отношение и на двете;
б)позоваването на понятието „обичайни търговски сделки“ позоваване ли е на:
–сделки, които съответното данъчнозадължено лице обикновено сключва,
–сделки, които две или повече страни сключват при обичайни пазарни условия,
–сделки, които са търговски жизнеспособни,
–сделки, които пораждат търговски тежести и рискове, обикновено свързани със съответната търговска печалба,
–сделки, които нямат изкуствен характер, доколкото имат търговско съдържание,
–всеки друг вид или категория сделки?
4)Ако се приеме, че структурата на лизинг на активи или част от нея представлява злоупотреба, какво е подходящото преквалифициране? По-конкретно трябва ли националната юрисдикция или данъчната администрация:
а)да не вземе предвид съществуването на трета страна посредник и да постанови, че ДДС се дължи върху пазарната стойност на вноските,
б)да преквалифицира лизинговата структура като пряка покупка, или
в)да преквалифицира сделката по какъвто и да е друг начин, който националната юрисдикция или данъчната администрация счита за подходящ за възстановяване на положението, което би съществувало при липсата на сделки, представляващи злоупотреба?“.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
25С първите си два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи както дали обстоятелството, че вместо да закупи пряко активи като разглежданите в главното производство, търговецът използва лизингови сделки, свързани с тези активи, които включват трето дружество посредник, води до получаване на данъчно предимство, чието предоставяне противоречи на целта на разпоредбите на Шеста директива, така и дали използването на подобни сделки представлява злоупотреба, доколкото посоченият търговец не сключва лизингови сделки в рамките на обичайната си търговска дейност.
26Необходимо е да се припомни, че прилагането на правната уредба на Съюза не може да се разпростре така, че да обхване злоупотребите на икономическите оператори, тоест транзакциите, които са извършени не в рамките на обичайните търговски сделки, а единствено с цел злоупотреба с предимствата, предвидени в правото на Съюза, както и че този принцип на забрана на злоупотребите се прилага и в областта на ДДС (вж. посочените по-горе Решение по дело Halifax и др., точки 69 и 70, и Решение по дело Ampliscientifica и Amplifin, точка 27).
27Освен това изборът на даден търговец между освободени и облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим по ДДС. Когато данъчнозадълженото лице има избор между две сделки, Шеста директива не го задължава да избере сделката, свързана със заплащането на по-голям размер на ДДС. Напротив, данъчнозадълженото лице има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното задължение (вж. посочените по-горе Решение по дело Halifax и др., точка 73 и Решение по дело Part Service, точка 47).
28Във връзка с това Съдът е постановил, че за да се установи наличието на злоупотреба в областта на ДДС, е необходимо да са изпълнени две условия.
29От една страна, необходимо е въпреки формалното прилагане на условията, предвидени в релевантните разпоредби от Шеста директива и от националното законодателство, транспониращо тази директива, съответните сделки да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваните с тези разпоредби цели (вж. посочените по-горе Решение по дело Halifax и др., точка 74 и Решение по дело Part Service, точка 42).
30От друга страна, от множество обективни обстоятелства трябва също така да е видно, че основната цел на въпросните сделки е получаването на данъчно предимство. Всъщност забраната на злоупотребите не се прилага, когато за извършването на съответните сделки може да има причина, различна от простото получаване на данъчни предимства (вж. посочените по-горе Решение по дело Halifax и др., точка 75 и Решение по дело Part Service, точка 42).
31Що се отнася до главното производство, от акта за преюдициално запитване е видно, че основната цел на разглежданите лизингови сделки е да бъде получено данъчно предимство, а именно да се разсрочи плащането на ДДС за разглежданите придобивания, така че да се отложат данъчните задължения на групата Churchill.
32За да се приеме обаче, че е налице злоупотреба, също така е необходимо въпреки формалното прилагане на условията, предвидени в релевантните разпоредби от Шеста директива и от националното законодателство, транспониращо тази директива, споменатото данъчно предимство да противоречи на целите, преследвани с тези разпоредби.
33В това отношение следва да се отбележи, че лизинговите сделки попадат в приложното поле на Шеста директива и че данъчното предимство, до което евентуално може да доведе използването на такива сделки, самò по себе си не представлява данъчно предимство, чието предоставяне би противоречало на целите, преследвани с релевантните разпоредби от тази директива и от транспониращото я национално законодателство.
34Всъщност данъчнозадълженото лице не може да бъде упреквано, че е избрало лизингова сделка, която, както личи от акта за преюдициално запитване, му предоставя предимство, изразяващо се в разсрочване на плащането на данъчните му задължения, вместо покупка, която не му предоставя такова предимство, при положение че свързаният с тази лизингова сделка ДДС е надлежно и изцяло платен.
35Безспорно е, че това е така по отношение на ДДС за разглежданите в спора по главното производство лизингови сделки, както и че за всяка от тези сделки съответните дружества са платили точния размер на ДДС по извършени доставки и са приспаднали — когато са могли — точния размер на ДДС по получени доставки.
36Всъщност, ако Weald Leasing е могло да приспадне ДДС за придобитите от него активи, това е защото въпросното дружество извършва не застрахователна дейност, а дейност, свързана с лизингови сделки, които подлежат на облагане с ДДС и не са освободени.
37По същия начин CML и CARC не са приспаднали ДДС за лизинговите вноски, платени на Suas, тъй като 99 % от размера му не е подлежал на възстановяване.
38Освен това използването на лизингова сделка, свързана с активи, самò по себе си не означава, че размерът на ДДС за тази сделка е по-малък от този, които би бил платен при покупка на посочените активи.
39При това положение запитващата юрисдикция трябва да установи, от една страна, дали договорните условия, отнасящи се до разглежданите по главното производство лизингови сделки, противоречат на разпоредбите на Шеста директива и на транспониращото я национално законодателство. Такъв би бил по-специално случаят, ако при определянето на размера на лизинговите вноски се окаже, че последният е необичайно нисък и не е съобразен с икономическата действителност.
40От друга страна, тази юрисдикция трябва да установи и дали участието на трето дружество, посредник в тези сделки, в случая Suas, може да попречи на прилагането на тези разпоредби.
41В това отношение посочената юрисдикция ще трябва по-конкретно да провери дали — както личи от някои материали по преписката и както бе изтъкнато в съдебното заседание — участието на Suas в посочените сделки е попречило на Commissioners да приложат приложение 6, параграф 1 от VAT Act 1994 към тези сделки.
42В този контекст доводът на Weald Leasing, че принципът на забрана на злоупотребите не се прилага спрямо нарушенията на тази разпоредба, тъй като те попадали само в обхвата на националното право, не може да бъде приет, понеже споменатата разпоредба е приета на основание член 27 от Шеста директива и е част от националното законодателство, което транспонира тази директива.
43Освен това обстоятелството, че търговец, който използва лизингови сделки като разглежданите по главното производство, не сключва лизингови сделки в рамките на обичайната си търговска дейност, е без значение за гореизложените съображения.
44Всъщност констатацията, че е налице злоупотреба, произтича не от естеството на търговските сделки, сключвани обикновено от лицето, което извършва разглежданите операции, а от предмета, целта и последиците на тези операции.
45При това положение на първите два въпроса следва да се отговори, че данъчното предимство, което произтича от това, че вместо да закупи пряко активи като разглежданите в главното производство, търговецът използва лизингови сделки, свързани с тези активи, не представлява данъчно предимство, чието предоставяне би противоречало на целта, преследвана с релевантните разпоредби от Шеста директива и от транспониращото я национално законодателство, ако отнасящите се до тези сделки договорни условия, и по-специално условията относно определянето на размера на лизинговите вноски, са съобразени с обичайните пазарни условия, и ако участието на трето дружество, посредник в споменатите сделки, не може да попречи да бъдат приложени тези разпоредби — нещо, което запитващата юрисдикция трябва да провери. В това отношение обстоятелството, че посоченият търговец не сключва лизингови сделки в рамките на обичайната си търговска дейност, е без значение.
По третия въпрос
46Предвид отговора на първите два въпроса не следва да се дава отговор на третия въпрос.
По четвъртия въпрос
47С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи как следва да се преквалифицират сделките, разглеждани в главното производство, ако тези сделки или част от тях представляват злоупотреба.
48В това отношение следва да се припомни, че когато е установено наличието на злоупотреба, съставляващите злоупотребата сделки трябва да се преквалифицират така, че да се изходи от положението, което би съществувало при липсата на тези сделки (вж. Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точки 94 и 98).
49На първо място, запитващата юрисдикция следователно трябва да установи, въз основа на дадените в отговора на първите два въпроса насоки, дали определени елементи на разглежданите по главното производство лизингови сделки съставляват злоупотреба.
50Ако случаят е такъв, тази юрисдикция трябва, на второ място, да преквалифицира тези сделки така, че да се изходи от положението, което би съществувало при липсата на елементите, съставляващи злоупотребата.
51Следователно, ако запитващата юрисдикция направи извод, че някои от договорните условия, свързани с разглежданите по главното производство лизингови сделки, и/или участието на Suas в тези сделки представляват злоупотреба, тази юрисдикция трябва да преквалифицира въпросните сделки, без да отчита съществуването на Suas и/или да промени или да остави без приложение тези договорни условия.
52Във връзка с това извършената от запитващата юрисдикция преквалификация не трябва да надхвърля това, което е необходимо за гарантиране на правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на данъчни измами (вж. в този смисъл Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 92).
53При това положение на четвъртия въпрос следва да се отговори, че ако някои от договорните условия, отнасящи се до разглежданите в главното производство лизингови сделки, и/или участието на трето дружество, посредник в тези сделки, представляват злоупотреба, посочените сделки трябва да се преквалифицират така, че да се изходи от положението, което би съществувало при липсата на представляващите злоупотреба елементи на тези договорни условия и/или при липсата на участие на това дружество.
По съдебните разноски
54С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1)Данъчното предимство, което произтича от това, че вместо да закупи пряко активи като разглежданите в главното производство, търговецът използва лизингови сделки, свързани с тези активи, не представлява данъчно предимство, чието предоставяне би противоречало на целта, преследвана с релевантните разпоредби от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 година, и от транспониращото я национално законодателство, ако отнасящите се до тези сделки договорни условия, и по-специално условията относно определянето на размера на лизинговите вноски, са съобразени с обичайните пазарни условия, и ако участието на трето дружество, посредник в споменатите сделки, не може да попречи да бъдат приложени тези разпоредби — нещо, което запитващата юрисдикция трябва да провери. В това отношение обстоятелството, че посоченият търговец не сключва лизингови сделки в рамките на обичайната си търговска дейност, е без значение.
2)Ако някои от договорните условия, отнасящи се до разглежданите в главното производство лизингови сделки, и/или участието на трето дружество, посредник в тези сделки, представляват злоупотреба, посочените сделки трябва да се преквалифицират така, че да се изходи от положението, което би съществувало при липсата на представляващите злоупотреба елементи на тези договорни условия и/или при липсата на участие на това дружество.
Подписи
* Език на производството: английски.