Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП против решение №1346 от 29.02.2016 г,, постановено по адм. д.№8686/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22221814000014-091-001/19.02.2015 г., издаден от П. Г. Г. - началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, в качеството на орган, възложил ревизията и П. Н. Г. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в качеството на ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 1213/06.08.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София, при ЦУ на НАП. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - П. Й. Й. чрез адв. П. като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски за тази инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С РА са определени допълнителни задължения по ЗДДС и лихви в размер на 318 619, 46 лв. За да отмени РА в оспорената част, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че в процесния случай става дума за възмездно придобиване на недвижим имот. Неотчитайки обстоятелството, че е уговорено възнаграждение и сделката не е безвъзмездна, органите по приходите са определили данъчната основа на доставката по реда на чл. 27, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС във връзка с § 1, т. 8 ЗДДС, поради което извършената корекция на данъчната основа е неправилна. Позовал се е на прякото приложение на чл. 80 от Директива 2006/112/ЕО. Обжалваното решение е правилно.
І. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, в която оспорваният пред АССГ ревизионен акт е отменен и по отношение установените задължения по ЗДДС за м. 01.2014 г. Жалбата до АС съдържа подробни аргументи срещу установените задължения за м. 01.2014 г. във връзка с правилността на издаване на кредитно известие № 1000000035/29.01.2014 г. - на стр. 3, 4 и 5, т. 2.1, 2.2, 2.3 и 2.4. В този смисъл, очевидно жалбата съдържа аргументи за незаконосъобразността за определяне на задълженията и за м. 01.2014 г. Поради това, решението не е недопустимо, както се сочи в касационната жалба. Доводите за необоснованост също са неоснователни, доколкото видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел за правилно, че издаденото кредитно известие № 1000000035/29.01.2014 г. през м. 01.2014 г. е във връзка с развалянето на доставката на недвижимия имот и че същото е издадено в съответствие със действащия ЗДДС.
ІІ. По отношение допълнително начисления ДДС и лихви
Спорът се свежда до правилното определяне на данъчната основа на доставка на недвижим имот.
В оспорвания ревизионен акт се посочва като правно основание за начисляване на ДДС за доставката по ф-ра № 100000032/19.08.2013 г. разпоредбата на чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 2 и §1, т. 8 ДР на ЗДДС ( погрешно посочен в РА като §8 от ДР на ЗДДС). Според органите по приходите при продажбата на недвижимия имот П. Й. е следвало да начисли ДДС в размер на 285 166, 67 лв. Така посочената данъчна основа е определена като е прието, че извършената доставка е безвъзмездна, а данъчната основа е определена въз основа на Експертиза за определяне на пазарната цена на недвижимия имот. Поради това, че продажната цена е по - ниска от себестойността на недвижимия имот, предмет на доставката, се приема от органите по приходите, че същата е безвъзмездна и данъчната основа се коригира в размер на пазарната цена. Посоченото правно основание от органите по приходите не е приложимо в случая, както правилно е преценил АССГ в обжалваното решение и законосъобразно отменя ревизионния акт в тази част. Сделката е възмездна, защото е уговорена и платена цена за придобиване на недвижимия имот. Независимо, че стойността на доставката е по-ниска от стойността при придобиването на имота, доставката не следва да се приравнява на безвъзмездна по смисъла на чл. 6 ал. 3, т. 2 ЗДДС. В този смисъл и цитираната практика на Съда на Европейския съюз от първоинстанционния съд, съгласно която от обстоятелството, че цената по доставката е по-ниска от себестойността на същата, не следва, че сделката се определя като безвъзмездна по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива (съответно чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС), както и цитираните Решение № 14498 от 05.11.2013 Г. по а. д. № 7755/2011 Г., VIII ОТД. на ВАС; Решение № 3050 от 05.03.2013 Г. по а. д. № 7755/2011 Г., VIII ОТД. НА ВАС. Данъчната основа на доставките може да е пазарната цена в изчерпателно изброени хипотези по чл. 27, ал. 3 ЗДДС, които следва да се тълкуват стриктно. В касационната жалба не се обосновава приложение на чл. 27, ал. 3 ЗДДС. Освен това, дори да беше сочена като правно основание, приложението на тази разпоредба също би било незаконосъобразно в конкретния случай. Според чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС при доставка между свързани лица, данъчната основа е пазарната цена при три изчерпателно посочени хипотези, изброени в б. „а“- „в“ от същата. В случая не налице нито една от тях, защото доставката е облагаема, а и доставчикът и получателят ( [фирма]) имат право на данъчен кредит и това е установено в хода на съдебното производство - видно от заключенията по ССЕ. Както правилно отбелязва АССГ, в тежест на органите по приходите е доказването на тези предпоставки, а в настоящото производство при условията на пълно доказване от страна на данъчната администрация същите не се доказват.
Относно доводите за постигнато неплащане или избягване на данъци, настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря. Следва да се добави, че щета за бюджета няма и при последващото извършване на непарична вноска - извършването на непарични вноски в капитала на дружество не представлява доставка за целите на ЗДДС (чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС) и изобщо тази операция е извън обхвата на облагане с ДДС. Респективно тази операция не води до задължения за внасяне на ДДС или ползване на данъчен кредит нито от апортиращия, нито от лицето приобретател на имота. Неоснователни са и твърденията за евентуална възможност за корекция на ползван данъчен кредит предвид чл. 10, ал. 2 ЗДДС. В случая нито органите по приходите, нито ДОДОП са установили, а още по-малко доказали, че задължение за корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. I - 9 ЗДДС изобщо възниква или може да възникне - при ревизираното лице, или при лицето придобило имота. Неотносими за случая са и цитираните в касационната жалба решения на СЕС - С-255/02 Halifax, С-103/09 Weald Leasing. Същите касаят признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в случаите на злоупотреби и нямат отношение към спора за определяне на данъчната основа на доставките.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1346 от 29.02.2016 г,, постановено по адм. д.№8686/2015 г. по описа на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване.