Определение на Съда (шести състав) от 1 октомври 2010 г. — Affatato/Azienda Sanitaria Provinciale di Cosenza

(Дело C‑3/10)

„Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник — Социална политика — Директива 1999/70/EО — Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа — Срочни трудови договори в публичния сектор — Последователни договори — Злоупотреба — Предохранителни мерки — Санкции — Превръщане на срочните трудови договори в договор за неопределено време — Забрана — Поправяне на вредата — Принципи на равностойност и ефективност“

1.Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор (член 267 ДФЕС) (вж. точки 27—33; точка 1 от диспозитива)

2.Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори (член 4, параграф 2 ЕС, клауза 5 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 50—51; точка 2 от диспозитива)

3.Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори (приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 59, 60 и 63; точка 3 от диспозитива)

Предмет

Диспозитив

1) Първите дванадесет преюдициални въпроса, отправени от Tribunale di Rossano (Италия) с акт от 21 декември 2009 г., са явно недопустими.

2) Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което фигурира в приложение към Директива 1999/70/EО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че:

–тя не препятства национална правна уредба като предвидената в член 36, параграф 5 от законодателен декрет № 165 от 30 март 2001 г. за въвеждане на общи правила относно организацията на работата в публичните администрации, който забранява в случай на злоупотреба, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори от работодател в публичния сектор, същите да се трансформират в договор за неопределено време, когато вътрешният правов ред на съответната държава членка съдържа, в разглеждания сектор, други ефективни мерки за избягване и при необходимост санкциониране на злоупотребите при използването на последователни срочни трудови договори. Същевременно задача на запитващата юрисдикция е да прецени доколко условията на прилагане, както и ефективното въвеждане в действие на релевантните вътрешноправни разпоредби ги причисляват към подходящите мерки за предотвратяване и при необходимост санкциониране на злоупотребите от страна на публичната администрация при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения,

–сама по себе си тя не може с нищо да засегне основните политически и конституционни структури, нито съществените функции на засегнатата държава членка по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС.

3) Посоченото рамково споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че мерките, предвидени в национална правна уредба като разглежданата по главното производство, за да санкционират злоупотребите при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, не трябва да бъдат по-малко благоприятни от тези, които уреждат подобни ситуации от вътрешно естество, нито да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правовия ред на Съюза. Задача на запитващата юрисдикция е да прецени доколко вътрешноправните разпоредби, предназначени да санкционират злоупотребите от страна на публичната администрация при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, са в съответствие с тези принципи.