ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
15 януари 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Производства по несъстоятелност — Ретроактивно изменение на условията за извършване на насрещни прихващания с кредитна институция в несъстоятелност — Правова държава — Принцип на правна сигурност — Право на ефективни правни средства за защита“
По дело C‑647/18
с предмет преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, отправено от Окръжен съд Видин (България) с акт от 15 октомври 2018 г., постъпил в Съда на 17 октомври 2018 г., в производството по дело
„Корпоративна търговска банка“АД, в несъстоятелност,
срещу
„Елит Петрол“АД,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: M. Safjan, председател на състава, J.‑C. Bonichot (докладчик), председател на първи състав, и C. Toader, съдия,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за „Корпоративна търговска банка“АД, в несъстоятелност, от А. Донов и К. Маринова,
–за „Елит Петрол“АД, от Г. Стойчев и А. Коларов, адвокати,
–за българското правителство, от Цв. Митова и Л. Захариева, представители,
–за Европейската комисия, от H. Krämer и M. Wilderspin, както и от Й. Маринова и A. Steiblytė, представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 ДЕС, на член 67, параграф 1 ДФЕС, на член 7, параграф 2, буква з) и член 8 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 141, 2015 г., стр. 19) във връзка с член 17, параграф 1, член 20 и член 47, параграф 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 77 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).
2Запитването е отправено в рамките на правен спор между „Корпоративна търговска банка“АД, в несъстоятелност (наричана по-нататък „КТБ“), и „Елит Петрол“ АД по повод на погасяването чрез прихващане на задължения на последното спрямо КТБ.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент 2015/848
3Член 7 от Регламент 2015/848 предвижда:
„1.Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимото право към производството по несъстоятелност и последиците от него е правото на държавата членка, на чиято територия е образувано производството („държава на образуване на производството“).
2.Правото на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. То определя по-специално следното:
[…] з)предявяването, установяването и приемането на вземанията;
[…]“.
4Член 8 от този регламент гласи:
„1.Образуването на производство по несъстоятелност не засяга вещните права на кредитор или на трето лице върху материални или нематериални активи, движими или недвижими вещи, независимо дали се отнася за определени вещи, или за съвкупности от неопределени активи, чийто състав се променя с течение на времето, които принадлежат на длъжника и в момента на образуването на производството се намират на територията на друга държава членка.
2.Правата по смисъла на параграф 1 в частност са:
a)правото да се осребри или да се изнесе на публична продан имуществото и от приходите или доходите от това имущество да се удовлетворят вземанията, по-специално по силата на залог или ипотека;
б)изключителното право да се получи вземането, по-специално при залог върху вземането или при прехвърляне на това вземане като обезпечение;
в)правото да се иска връщане на актив и/или да се иска възстановяването му от лице, което го притежава или ползва против волята на правоимащия;
г)вещното право на плодоползване от дадено имущество.
3.Правото, вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица, въз основа на което може да се придобие вещно право по смисъла на параграф 1, се приравнява на вещно право.
4.Параграф 1 не представлява пречка за предявяване на искове за нищожност, унищожаемост или относителна недействителност, предвидени в член 7, параграф 2, буква м)“.
5Член 84 от посочения регламент уточнява:
„1.Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат само за производствата по несъстоятелност, които са образувани след 26 юни 2017 г. Правните действия, извършени от длъжника преди тази дата, продължават да се уреждат от приложимото към тях право към момента, в който са били извършени.
2.Независимо от член 91 от настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 1346/2000 [на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143)] продължава да се прилага към производствата по несъстоятелност, които попадат в обхвата на настоящия регламент и са били образувани преди 26 юни 2017 г.“.
Директива 2014/59
6Член 1 от Директива 2014/59 уточнява в параграф 1, първа алинея:
„С настоящата директива се определят правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на следните субекти:
a)институции, които са установени в Съюза;
б)финансови институции, установени в Съюза, когато финансовата институция е дъщерно предприятие на кредитна институция или инвестиционен посредник или на дружество, посочено в буква в) или г), и попада в обхвата на надзора върху предприятието майка на консолидирана основа съгласно членове 6—17 от Регламент (ЕС) № 575/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 176, 2013 г., стр. 1)];
в)финансови холдинги, смесени финансови холдинги и холдинги със смесена дейност, които са установени в Съюза;
г)финансови холдинги майки в държава членка, финансови холдинги майки от Съюза, смесени финансови холдинги майки в държава членка, смесени финансови холдинги майки от Съюза, и
д)клонове на институции, които са установени извън Съюза в съответствие със специалните условия, предвидени в настоящата директива“.
7Член 77 от тази директива предвижда:
„1.Държавите членки осигуряват подходяща защита на споразумения за финансово обезпечение с прехвърлително действие, споразумения за прихващане и споразумения за нетиране, така че да се предотврати прехвърляне на някои, но не на всички права и задължения, които са защитени по споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие, споразумение за прихващане или споразумение за нетиране между институцията в режим на преструктуриране и друго лице, и изменение или прекратяване на правата и задълженията, които са защитени съгласно споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие, споразумение за прихващане или споразумение за нетиране, чрез използването на допълнителни правомощия.
За целите на първа алинея правата и задълженията трябва да се третират като защитени по такова споразумение, ако страните по него имат право да извършат прихващане или нетиране на тези права или задължения.
2.Независимо от параграф 1, когато това е необходимо, за да се осигури наличност на гарантираните депозити, органът за преструктуриране може да:
a)прехвърля гарантирани депозити, обхванати от някое от посочените в параграф 1 споразумения, без да прехвърля други активи, права или задължения, обхванати от същото споразумение; както и
б)прехвърля, изменя или прекратява посочените активи, права или задължения, без да прехвърля гарантираните депозити“.
Българската правна уредба
8Съгласно член 59 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 92 от 27 септември 2002 г.), в редакцията, приложима към фактите в главното производство:
„(1)[…] Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо освен в случаите по ал. 5. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността.
[…] (3)Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4)[…] Счита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на [Българска народна банка (БНБ)] за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
(5)[…] Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката:
1.след началната дата на неплатежоспособността;
2.след датата на поставянето на банката под специален надзор […], ако тази дата предшества датата по т. 1.
[…]“.
9Параграфи 5, 7 и 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.), предвиждат:
„§ 5.(1)Извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на [„KTБ“] – в несъстоятелност, в периода от поставянето ѝ под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения са нищожни. Учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред.
[…] (4)Обезпеченията са противопоставими на всяко трето лице независимо от начина, по който то е придобило имуществото.
§ 7.Този закон се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност.
§ 8.Член 59, ал.5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г.“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10С решение от 20 юни 2014 г. на основание на Закона за кредитните институции БНБ поставя българската банкова институция КТБ под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. Преустановено е извършването от тази институция на всички видове банкови операции.
11С решение от 15 август 2014 г. БНБ разрешава на назначените от нея квестори да извършват банкови операции.
12„Елит Петрол“, дружество по българското право, прихваща тогава придобитите от вложители вземания към тази институция със задълженията си по договори за кредит, сключени с КТБ. Впоследствие обезпеченията по тези кредити са заличени.
13С решение от 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност.
14На 22 април 2015 г. Софийски градски съд (България) обявява КТБ в несъстоятелност и определя за начална дата на неплатежоспособността 6 ноември 2014 г.
15На 3 юли 2015 г. Апелативен съд София (България) отменя решението на първата инстанция в частта относно началната дата на неплатежоспособността на КТБ, като определя за начална дата 20 юни 2014 г.
16В рамките на производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“, открито пред Окръжен съд Видин (България), КТБ се позовава на преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, за да изтъкне, че отново трябва да се счита за кредитор по вземанията, с които са извършени прихващания с това дружество.
17Противно на това, „Елит Петрол“ поддържа, че задълженията му към КТБ са окончателно погасени чрез прихващанията, извършени въз основа на действащия тогава национален закон и че изтъкнатите от КТБ преходни и заключителни разпоредби, които изменят с обратна сила законността на тези сделки, са в нарушение на правото на Съюза.
18Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съответствието на тези разпоредби с правото на Съюза.
19В този контекст Окръжен съд Видин решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)a)Дали защитената в чл. 2 от ДЕС ценност „правова държава“ следва да се тълкува в смисъл, че националният законодател е длъжен при приемането на законите в държава членка да се подчинява на правните принципи и критериите, които характеризират „правовата държава“, развити и посочени в практиката на Съда на Европейския съюз и в Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава [COM (2014) 158 окончателен] от 11.03.2014 г. […]?
б)Следва ли ценността „правова държава“, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект? В конкретния случай националната норма с обратна сила прогласява, че вписаните в регистрите заличавания на обезпечения, учредени в полза на [КТБ], са нищожни и създава правна несигурност, като повелява, че смятаните за заличени обезпечения са противопоставими от [КТБ] на всяко трето лице по силата на закона, независимо от това, че задълженията, за които са учредени тези обезпечения, са погасени.
в)Съдът се нуждае от тълкуване, може ли директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на [КТБ] нарушава ценността „правова държава“ и горепосочените принципи, на които същата се основава?
г)Кои са критериите и условията, които националният съдия следва да приложи, когато извършва тълкуване дали ценността „правова държава“ по чл. 2 ДЕС допуска приемане на национална разпоредба като § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност?
д)Чл. 67, параграф 1 ДФЕС, съгласно който Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки, следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска националноправни норми, които да създават несигурност в гражданския и търговски оборот, както и такива, които предрешават изхода по висящи правни спорове?
2)a)Съдът се нуждае от разяснение дали приложимите разпоредби на чл. 7, параграф 2, буква „з“ и чл. 8 от [Регламент 2015/848], във връзка с чл. 2 ДЕС относно производството по несъстоятелност могат да се тълкуват систематично във връзка с основните права по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата?
б)Ако се приеме, че посочените разпоредби на правото на ЕС следва да бъдат тълкувани във връзка с правата по Хартата, то допустимо ли е прилагането на правата в производство по несъстоятелност, образувано в държава членка, и дали визираната в тях защита следва да бъде тълкувана в смисъл, че не допуска национална норма, която извънредно преурежда обществените отношения в полза на конкретно посочен от законодателя кредитор на несъстоятелността с обратна сила?
в)Разпоредбите на чл. 7, параграф 2, буква „з“ и чл. 8 от [Регламент 2015/848], тълкувани във връзка с правата по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата, изключват ли прилагането на национална правна норма, с която ретроактивно се прогласяват вписаните в регистрите заличавания на обезпечения на [КТБ] за нищожни, а „възкръсналите“ в полза на [КТБ] обезпечения за ех lege противопоставими на всяко трето лице, така че да се засегнат правата на останалите кредитори и да се промени редът, по който се удовлетворяват в производството по несъстоятелност?
г)Разпоредбата на чл. 7, параграф 2, буква „з“ от [Регламент 2015/848] може ли да се тълкува във връзка с правата по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата в смисъл, че не допуска в образувано производство по несъстоятелност да се приемат под условие вземания на конкретно визиран от законодателя кредитор ([КТБ]), ако към момента на предявяването им вземанията на този кредитор са погасени изцяло чрез прихващане и има висящи съдебни спорове за отмяна на прихващанията, които не са приключили? Ако условието, под което същият кредитор предявява вземанията си в несъстоятелността, е прихващанията, с които са погасени вземанията му, да бъдат обявени от националния съд за недействителни, то допуска ли правото на справедлив съдебен процес по чл. 47, параграф 2 от Хартата норма на националното законодателство, която с обратна сила променя предпоставките за валидно извършване на прихващанията, като по този начин предрешава изхода на висящите съдебни спорове за отмяна на прихващанията, респективно приемането на вземането в производството по несъстоятелност?
e)Съдът се нуждае от тълкуване може ли директно да се позове и приложи разпоредбите на чл. 7, параграф 2, буква „з“ и чл. 8 от [Регламент 2015/848] във връзка с разпоредбите на чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата, ако установи, че нормите на националното законодателство, които служат като основание за приемане на вземането на [КТБ] под условие и/или обуславят сбъдването на условието, под което е предявено вземането, противоречат на норми от правото на ЕС[?]
3)Дали разпоредбата на чл. 77 от [Директива 2014/59] следва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национален закон, който с обратна сила променя предпоставките за извършване на прихващане на насрещни вземания и задължения с кредитна институция, която е в производство за възстановяване или преструктуриране, с което националният закон предрешава изхода на висящи съдебни спорове за отмяна на извършените прихващания с такава кредитна институция?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
20Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато искане, иск или жалба са явно недопустими, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
21Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
22В това отношение, що се отнася до третия въпрос, който следва да се разгледа на първо място, е важно да се припомни, че член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/59 предвижда по същество, че в приложното ѝ поле попадат само процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на финансови институции, финансови холдинги и клонове на финансови институции.
23От преюдициалното запитване е видно, че главното производство се отнася до приемането на вземания на КТБ в производство по несъстоятелност на дружеството „Елит Петрол“, което не попада в нито една от тези категории.
24От това следва, че Директива 2014/59 не е приложима към спора в главното производство.
25Следователно третият въпрос е явно недопустим.
26Във връзка с втория въпрос, който се отнася до членове 7 и 8 от Регламент 2015/848, важно е да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. По-специално запитващата юрисдикция трябва да посочи конкретните причини, поради които има колебания относно тълкуването на някои разпоредби от правото на Съюза и счита за нужно да постави преюдициални въпроси на Съда. Необходимо е запитващата юрисдикция да даде минимални разяснения относно причините да иска тълкуване именно на посочените от нея разпоредби от правото на Съюза, както и относно връзката, която установява между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към разглеждания от нея спор (определение от 11 юли 2019 г., Agrotiki Trapeza tis Ellados, C‑262/19, непубликувано, EU:C:2019:614, т. 12).
27Тези изисквания относно съдържанието на преюдициално запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник, съгласно който всяко преюдициално запитване трябва да съдържа „кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите“, „съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика“, както и изложение на „причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“ (определение от 7 ноември 2019 г., Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca и др., C‑569/19, непубликувано, EU:C:2019:951, т. 5).
28Същите изисквания са посочени и в Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (OВ C 380, 2019 г., стр. 1).
29Така изискваните сведения имат за цел не само да позволят на Съда да даде полезни отговори, но и да дадат възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани субекти да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи тази възможност да се зачита, предвид факта че по силата на посочената разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване (определение от 7 ноември 2019 г., Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca и др., C‑569/19, непубликувано, EU:C:2019:951, т. 7)
30В настоящия случай обаче се налага изводът, че вторият въпрос явно не отговаря на тези изисквания.
31В това отношение най-напред предоставените от запитващата юрисдикция данни не дават възможност да се определи ясно дали производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ попада в приложното поле на Регламент 2015/848, дори само ratione temporis.
32Всъщност запитващата юрисдикция не е посочила датата на откриване на производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ и тази дата не може да бъде установена и въз основа на писмените становища на страните, а съгласно текста на член 84, параграф 1 от посочения регламент той е приложим само към производствата по несъстоятелност, открити след 26 юни 2017 г.
33По-нататък, във всички случаи от акта за преюдициално запитване не е видно, че членове 7 и 8 от този регламент, посочени от запитващата юрисдикция във втория въпрос, биха могли да бъдат релевантни за делото в главното производство.
34Всъщност тези разпоредби имат за цел не да хармонизират по същество правото на държавите членки относно несъстоятелността, а да определят приложимото право към посочените в тях обстоятелства.
35В акта за преюдициално запитване обаче не са указани никакви данни относно установената в него връзка между посочените разпоредби и приложимото национално законодателство към спора в главното производство, което изменя с обратна сила режима на прихващанията, извършени от предприятие в производство по несъстоятелност.
36Следователно актът за преюдициално запитване не съдържа нито изискваното изложение, нито обяснение за връзката, която може да съществува между членове 7 и 8 от Регламент 2015/848 и разглежданото в главното производство национално законодателство, а това лишава Съда от възможността да провери дали тези разпоредби са приложими към спора в главното производство и да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, що се отнася до втория въпрос (вж. по аналогия решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 35).
37Освен това тази липса на информация не позволява на Съда да се произнесе по приложимостта на членовете от Хартата, които запитващата юрисдикция също е посочила във втория си въпрос (вж. по аналогия решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 36).
38Всъщност член 51, параграф 1 от Хартата предвижда, че нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза (решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 37).
39Тази разпоредба е потвърждение на постоянната практика на Съда, съгласно която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 38).
40Когато обаче дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби от Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 39).
41Следователно в рамките на втория въпрос приложимостта на цитираните от запитващата юрисдикция членове от Хартата би могла да бъде установена само ако другите посочени там разпоредби от правото на Съюза са приложими по делото в главното производство. По изложените в точка 36 от настоящото определение съображения обаче този въпрос е недопустим, доколкото се отнася до тези други разпоредби, тъй като не е очевидно, че те биха могли да намерят приложение по делото в главното производство (вж. по аналогия решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 40).
42Поради това вторият въпрос е изцяло явно недопустим.
43Накрая, що се отнася до първия въпрос, запитващата юрисдикция посочва член 2 ДЕС, съгласно който Съюзът се основава по-специално на ценностите на правовата държава, както и член 67, параграф 1 ДФЕС, съгласно който Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки. В рамките на този въпрос запитващата юрисдикция се позовава също на различни принципи, като принципите на правна сигурност и на ефективна съдебна защита.
44Както вече беше подчертано в точка 36 от настоящото определение, актът за преюдициално запитване обаче не дава възможност да се установи кои разпоредби от правото на Съюза биха били релевантни за делото в главното производство, така че от данните, с които разполага Съдът, не следва, че посочените в запитването основни права и общи принципи могат да бъдат приложени, нито че тълкуването им би било необходимо за решаването на делото в главното производство.
45Следователно първият въпрос също е явно недопустим.
46Поради това следва да се приеме, че настоящото преюдициално запитване е изцяло явно недопустимо.
По съдебните разноски
47С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:
Преюдициалното запитване, отправено от Окръжен съд Видин (България) с акт от 15 октомври 2018 г., е явно недопустимо.
Съставено в Люксембург на 15 януари 2020 година.
Секретар
Председател на шести състав
A. Calot Escobar
M. Safjan
*Език на производството: български.